Пенсионирани полицаи и пожарникари товарят бюджета с 1 милиард лева годишно
Липсата на финансова обосновка и блокирането на кариерното развитие на младите служители предизвикват остри обществени реакции
В началото на 2024 г. беше въведена законова промяна, която обвърза възнагражденията в Министерството на вътрешните работи със средната заплата в страната от второто тримесечие на предходната година, според данни на Националния статистически институт. В резултат на това хиляди пенсионирани служители останаха на работа в системата, като получават както пенсия, така и заплата. Тази практика натоварва бюджета с приблизително 1 милиард лева годишно, без да има аргументирана финансова обосновка.
Новото увеличение, влязло в сила от 1 януари 2025 г., бе гласувано от ГЕРБ, ДПС, БСП, "Възраждане" и "Има такъв народ". Това доведе до значителен ръст на възнагражденията на пенсионираните служители в системата. В момента един пенсиониран полицай в МВР получава минимум 5000–6000 лева месечно, а някои достигат и по-високи доходи, благодарение на допълнителни привилегии:
• 300 лева месечна добавка за храна
• Допълнителни 2% за всяка година прослужено време
• Почти два месеца платен годишен отпуск
• Коледни бонуси и социални придобивки
Освен това държавата поема социалните и здравните осигуровки, възлизащи на 74% върху брутната заплата. Това означава, че данъкоплатците не само осигуряват пенсии и заплати на пенсионираните служители, но и допълнително финансират техните осигурителни вноски. Според данни на синдикатите в
МВР в момента в системата работят:
• 4 500 пенсионирани полицаи и пожарникари
• 500 пенсионери, назначени по Закона за държавния служител
• 1200 пенсионери, назначени по Кодекса на труда
Общо това прави 6 200 пенсионери в системата, което означава, че всеки десети служител на МВР е пенсионер. Тази ситуация противоречи на самата философия на ранното пенсиониране в сектор "Сигурност", въведено заради тежките условия на труд и високия риск. Докато пенсионирани полицаи продължават да заемат щатни позиции, младите служители срещат ограничени възможности за кариерно развитие, което води до демотивация и отлив на кадри.
Ако толкова голям процент от пенсионираните служители смятат, че имат ресурс да продължат работа, е наложително да се преразгледа Кодексът за социално осигуряване и да се въведат ясни правила за работа след пенсиониране в сектор "Сигурност". В Европа подобна практика – служителите на реда да получават едновременно пенсия и заплата – няма аналог. Необходимо е започване на сериозен обществен дебат и приемане на законодателни промени, които да осигурят по-устойчив модел за управление на ресурсите в МВР.
В началото на 2024 г. беше въведена законова промяна, която обвърза възнагражденията в Министерството на вътрешните работи със средната заплата в страната от второто тримесечие на предходната година, според данни на Националния статистически институт. В резултат на това хиляди пенсионирани служители останаха на работа в системата, като получават както пенсия, така и заплата. Тази практика натоварва бюджета с приблизително 1 милиард лева годишно, без да има аргументирана финансова обосновка.
Новото увеличение, влязло в сила от 1 януари 2025 г., бе гласувано от ГЕРБ, ДПС, БСП, "Възраждане" и "Има такъв народ". Това доведе до значителен ръст на възнагражденията на пенсионираните служители в системата. В момента един пенсиониран полицай в МВР получава минимум 5000–6000 лева месечно, а някои достигат и по-високи доходи, благодарение на допълнителни привилегии:
• 300 лева месечна добавка за храна
• Допълнителни 2% за всяка година прослужено време
• Почти два месеца платен годишен отпуск
• Коледни бонуси и социални придобивки
Освен това държавата поема социалните и здравните осигуровки, възлизащи на 74% върху брутната заплата. Това означава, че данъкоплатците не само осигуряват пенсии и заплати на пенсионираните служители, но и допълнително финансират техните осигурителни вноски. Според данни на синдикатите в
МВР в момента в системата работят:
• 4 500 пенсионирани полицаи и пожарникари
• 500 пенсионери, назначени по Закона за държавния служител
• 1200 пенсионери, назначени по Кодекса на труда
Общо това прави 6 200 пенсионери в системата, което означава, че всеки десети служител на МВР е пенсионер. Тази ситуация противоречи на самата философия на ранното пенсиониране в сектор "Сигурност", въведено заради тежките условия на труд и високия риск. Докато пенсионирани полицаи продължават да заемат щатни позиции, младите служители срещат ограничени възможности за кариерно развитие, което води до демотивация и отлив на кадри.
Ако толкова голям процент от пенсионираните служители смятат, че имат ресурс да продължат работа, е наложително да се преразгледа Кодексът за социално осигуряване и да се въведат ясни правила за работа след пенсиониране в сектор "Сигурност". В Европа подобна практика – служителите на реда да получават едновременно пенсия и заплата – няма аналог. Необходимо е започване на сериозен обществен дебат и приемане на законодателни промени, които да осигурят по-устойчив модел за управление на ресурсите в МВР.