Норвегия спира инвестициите във вятърна енергия и фабрики за батерии

Комитетът по фискална политика на Норвегия препоръчва пълно преустановяване на инвестициите в офшорни вятърни мощности и фабрики за батерии, сочи нов доклад, представен на министъра на финансите Йенс Столтенберг. Дългогодишният генерален секретар на НАТО заема новия си пост на финансов министър, а това е първият анализ, който получава в тази роля.

Документът, цитиран от Energinytt24, предлага и прекратяване на схемата за компенсиране на въглеродните емисии, като подчертава, че държавата не бива да субсидира нерентабилно производство на електроенергия или да насърчава прекомерното ѝ потребление – още по-малко и двете едновременно.

Министерството на финансите, заедно с Министерството на енергетиката и енергийния министър Терие Асланд, предстои да анализират доклада, който идва на фона на сериозни проблеми в сектора.

Енергийната криза и покачващите се цени

През последните години цените на електроенергията в Норвегия рязко се повишиха, основно заради нарастващия износ чрез трансгранични кабели по силата на дългосрочни договори с Германия. По данни на Bloomberg, средните цени на едро през 2023-2024 г. са с над 50% по-високи в южната част на страната в сравнение с периода 2010-2020 г.

Миналата седмица темата стана особено гореща, след като парламентът в Осло обсъждаше приемането на Четвъртия пакет за чиста енергия на ЕС – законодателство, което би ускорило интеграцията на възобновяемите източници. Въпреки че Норвегия не е член на ЕС, тя е част от Европейското икономическо пространство и подлежи на прилагане на подобни регулации.

Неочаквано, евроскептичната партия в управляващата коалиция отказа подкрепа за мерките и напусна правителството, което доведе до разпад на коалицията след три и половина години управление. Така Лейбъристката партия остава на власт като правителство на малцинството за първи път от 25 години – само месеци преди предстоящите избори през септември.

Разделението в Скандинавия и германската енергийна политика
Раздорът в Осло настъпи само няколко месеца след напрежението между Швеция и Германия, когато Стокхолм отхвърли искането на Берлин за изграждане на нова трансгранична електрическа връзка.

Скандинавските държави все по-открито изразяват недоволство, че плащат цената на германската енергийна политика. След като Берлин затвори ядрените и въглищните си централи и прекрати вноса на руски газ заради санкциите срещу Москва, Германия се оказа зависима от внос на електроенергия. Това доведе до недостиг и скок на цените в съседните държави, включително в Норвегия, където домакинствата плащат по-високи сметки, докато германските потребители избягват още по-драстични увеличения.

Очаква се в следващите седмици Осло да вземе ключови решения за бъдещето на енергийната си политика, включително дали ще последва препоръките за ограничаване на субсидиите и замразяване на инвестициите във възобновяемата енергия.