ИПИ: Вратата за еврото се отваря от 1 януари 2026 г.
Вратата за еврото се отваря от 1 януари 2026 г. - това е заключението на Института за пазарна икономика (ИПИ).
Петър Ганев от ИПИ напомня, че критериите за еврозоната се базират на показателя средногодишна инфлация. Това означава средното ниво на годишната инфлация за последните 12 месеца, например от януари 2024 г. спрямо януари 2023 г. Към декември 2024 г. средногодишната инфлация в България е 2,6%, докато в трите страни с най-ниска инфлация в ЕС е съответно 0,9% в Литва, 1,0% във Финландия и 1,1% в Италия. Според правилата, критерият взема средното от тези три страни с най-ниска инфлация, което в случая е 1,0%, и добавя 1,5 пункта. Така критерият става 2,5%, което означава, че отклонението на България е 0,1%.
Ганев отбелязва, че към декември 2024 г. критерият не е изпълнен в чист вид. Когато Европейската комисия и Европейската централна банка изчисляват критерия, понякога една от страните с най-ниска инфлация се изключва поради значителни отклонения. Ако това се приложи само за Литва (0,9%), тя може да бъде заменена с Дания или Ирландия (и двете с 1,3%), което би повишило критерия до 2,6 (1,1 + 1,5) и тогава България би изпълнила критерия.
Очаква се през януари 2025 г. средногодишната инфлация в България да спадне до 2,5%, а критерият да остане същият или дори да се увеличи, тъй като тенденцията в Европа показва покачване на цените. Средногодишната инфлация вероятно ще се задържи на сходни нива през първата половина на годината, което увеличава шансовете България да отговори на критерия в рамките на тази година.
Най-вероятно в следващите месеци България ще подаде искане за извънреден конвергентен доклад, който ще излезе през пролетта и ще даде зелена светлина за въвеждането на еврото от януари 2026 г. Процесът е предимно технически, тъй като основните политически стъпки и промени в законодателството вече са направени.
Петър Ганев от ИПИ напомня, че критериите за еврозоната се базират на показателя средногодишна инфлация. Това означава средното ниво на годишната инфлация за последните 12 месеца, например от януари 2024 г. спрямо януари 2023 г. Към декември 2024 г. средногодишната инфлация в България е 2,6%, докато в трите страни с най-ниска инфлация в ЕС е съответно 0,9% в Литва, 1,0% във Финландия и 1,1% в Италия. Според правилата, критерият взема средното от тези три страни с най-ниска инфлация, което в случая е 1,0%, и добавя 1,5 пункта. Така критерият става 2,5%, което означава, че отклонението на България е 0,1%.
Ганев отбелязва, че към декември 2024 г. критерият не е изпълнен в чист вид. Когато Европейската комисия и Европейската централна банка изчисляват критерия, понякога една от страните с най-ниска инфлация се изключва поради значителни отклонения. Ако това се приложи само за Литва (0,9%), тя може да бъде заменена с Дания или Ирландия (и двете с 1,3%), което би повишило критерия до 2,6 (1,1 + 1,5) и тогава България би изпълнила критерия.
Очаква се през януари 2025 г. средногодишната инфлация в България да спадне до 2,5%, а критерият да остане същият или дори да се увеличи, тъй като тенденцията в Европа показва покачване на цените. Средногодишната инфлация вероятно ще се задържи на сходни нива през първата половина на годината, което увеличава шансовете България да отговори на критерия в рамките на тази година.
Най-вероятно в следващите месеци България ще подаде искане за извънреден конвергентен доклад, който ще излезе през пролетта и ще даде зелена светлина за въвеждането на еврото от януари 2026 г. Процесът е предимно технически, тъй като основните политически стъпки и промени в законодателството вече са направени.