Българските банки се готвят усилено за влизане в еврозоната
Влизането в еврозоната предлага както предизвикателства, така и възможности за българската банкова система. От една страна, спазването на по-строгите регулации и разходите за конвергенция представляват нови препятствия. От друга страна, това е шанс за инвестиране в обновяване на остарелите наследени системи, пише БГНЕС и "Парите ни".
Според последните прогнози, България вероятно ще влезе в еврозоната на 1 януари 2026 г. Това е вълнуващ момент за банковия сектор, който носи със себе си много възможности и ползи, като положителния ефект върху кредитирането и развитието на капиталовия пазар. Същевременно, банките са изправени пред сериозни предизвикателства под формата на по-строги регулации, разходи за сближаване на ИТ системите и вътрешните структури със стандартите на еврозоната.
Цифровата трансформация, изисквана от присъединяването към еврозоната, означава, че българските банки може да се наложи да инвестират значителни средства в модернизиране на своите платформи за онлайн и мобилно банкиране, за да се конкурират с банковия сектор в еврозоната. Някои банки вече са се възползвали от тази динамика, за да изпреварят конкуренцията, докато други се фокусират единствено върху спазването на изискванията и осигуряването на прехвърлянето на основните банкови процеси към еврото.
Евгений Кънев, икономист, отбелязва, че най-големите банки отдавна са готови, тъй като централите им са в еврозоната (като Unicredit Bulbank и KBC UBB). Местните банки обаче може да се сблъскат с повече предизвикателства, въпреки че България от 1997 г. има фиксиран курс към германската марка и еврото.
Преминаването към еврото може да изглежда лесно, но е изпълнено с технологични рискове, произтичащи от остарели системи и процеси. Модернизирането на основните системи е стратегически императив за банките, изправени пред силната конкуренция на финтех и цифровите портфейли. Приблизително 70% от ИТ бюджетите на банките се разпределят за поддържане на остарели системи, което възпрепятства иновациите и рентабилността.
Модернизирането на тези системи не само освобождава средства за разработване на нови източници на приходи, но и позиционира банките за дългосрочен растеж. Влизането в еврозоната предоставя на банките уникална възможност да модернизират дейността си. Въпреки че първоначално загубата на приходи от обмяна на валута може да се отрази на рентабилността, потенциалът за увеличаване на обема на трансакциите и разширяване на пазарния достъп в еврозоната е значителен.
За да се възползват от това, банките трябва да оптимизират системите и процесите си, като се уверят, че са подготвени да се справят с нарастващия обем трансакции. Консолидирането на множество наследени картови системи в единна, модерна платформа улеснява по-плавното преминаване към еврото и позиционира банката за бъдещ растеж.
Успешната миграция на картовата система изисква добре дефинирана методология, която започва с анализ на целите и съществуващите системи на банката. Подготовката на данните може да бъде извършена от банката или от трета страна, за да се осигури плавен преход към новата система.
Модернизацията на наследена система е скъпа, затова банките трябва сериозно да обмислят дали искат да инвестират в остарели системи, които може да искат да заменят след няколко години. Комбиниран проект за миграция към еврото и замяна на системата може да увеличи максимално възвръщаемостта на инвестициите им.
Опитът в изпълнението на проекти за миграция на евро показва сложността на процеса. Без да се възползват от експертния опит на доставчика, банките могат да пренебрегнат важни съображения, като безпроблемното преминаване към теглене на пари от банкомати от старата към новата валута или осигуряването на точни салда по сметките по време на конвертирането.
Банките имат златна възможност да използват инерцията от влизането в еврозоната за по-цялостна трансформация, а не само за смяна на валутата. Като отидат отвъд основните корекции в отчетността и изчисленията на продуктите, те могат да оптимизират процесите и да модернизират системите. Този проактивен подход ще им осигури дългосрочна конкурентоспособност, позиционирайки ги за успех далеч след непосредствения преход.
Според последните прогнози, България вероятно ще влезе в еврозоната на 1 януари 2026 г. Това е вълнуващ момент за банковия сектор, който носи със себе си много възможности и ползи, като положителния ефект върху кредитирането и развитието на капиталовия пазар. Същевременно, банките са изправени пред сериозни предизвикателства под формата на по-строги регулации, разходи за сближаване на ИТ системите и вътрешните структури със стандартите на еврозоната.
Цифровата трансформация, изисквана от присъединяването към еврозоната, означава, че българските банки може да се наложи да инвестират значителни средства в модернизиране на своите платформи за онлайн и мобилно банкиране, за да се конкурират с банковия сектор в еврозоната. Някои банки вече са се възползвали от тази динамика, за да изпреварят конкуренцията, докато други се фокусират единствено върху спазването на изискванията и осигуряването на прехвърлянето на основните банкови процеси към еврото.
Евгений Кънев, икономист, отбелязва, че най-големите банки отдавна са готови, тъй като централите им са в еврозоната (като Unicredit Bulbank и KBC UBB). Местните банки обаче може да се сблъскат с повече предизвикателства, въпреки че България от 1997 г. има фиксиран курс към германската марка и еврото.
Преминаването към еврото може да изглежда лесно, но е изпълнено с технологични рискове, произтичащи от остарели системи и процеси. Модернизирането на основните системи е стратегически императив за банките, изправени пред силната конкуренция на финтех и цифровите портфейли. Приблизително 70% от ИТ бюджетите на банките се разпределят за поддържане на остарели системи, което възпрепятства иновациите и рентабилността.
Модернизирането на тези системи не само освобождава средства за разработване на нови източници на приходи, но и позиционира банките за дългосрочен растеж. Влизането в еврозоната предоставя на банките уникална възможност да модернизират дейността си. Въпреки че първоначално загубата на приходи от обмяна на валута може да се отрази на рентабилността, потенциалът за увеличаване на обема на трансакциите и разширяване на пазарния достъп в еврозоната е значителен.
За да се възползват от това, банките трябва да оптимизират системите и процесите си, като се уверят, че са подготвени да се справят с нарастващия обем трансакции. Консолидирането на множество наследени картови системи в единна, модерна платформа улеснява по-плавното преминаване към еврото и позиционира банката за бъдещ растеж.
Успешната миграция на картовата система изисква добре дефинирана методология, която започва с анализ на целите и съществуващите системи на банката. Подготовката на данните може да бъде извършена от банката или от трета страна, за да се осигури плавен преход към новата система.
Модернизацията на наследена система е скъпа, затова банките трябва сериозно да обмислят дали искат да инвестират в остарели системи, които може да искат да заменят след няколко години. Комбиниран проект за миграция към еврото и замяна на системата може да увеличи максимално възвръщаемостта на инвестициите им.
Опитът в изпълнението на проекти за миграция на евро показва сложността на процеса. Без да се възползват от експертния опит на доставчика, банките могат да пренебрегнат важни съображения, като безпроблемното преминаване към теглене на пари от банкомати от старата към новата валута или осигуряването на точни салда по сметките по време на конвертирането.
Банките имат златна възможност да използват инерцията от влизането в еврозоната за по-цялостна трансформация, а не само за смяна на валутата. Като отидат отвъд основните корекции в отчетността и изчисленията на продуктите, те могат да оптимизират процесите и да модернизират системите. Този проактивен подход ще им осигури дългосрочна конкурентоспособност, позиционирайки ги за успех далеч след непосредствения преход.
Facebook коментари