Природосъобразна храна: Колко са готови да платят българите?

Само 41% от българите са готови да платят повече за храна, произведена природосъобразно, докато в ЕС този процент е 50%. Голямо мнозинство (между 70 и 90%) от респондентите осъзнават, че промените в природата могат да засегнат продоволствената сигурност в ЕС и затова трябва да се променят методите на работа на земеделците.

Когато са попитани какви са основните отговорности на европейските земеделци, участниците поставят на първо място осигуряването на безопасни, здравословни и качествени храни (47% в ЕС и 38% в България). Следват стабилни доставки по всяко време (27% в ЕС и 16% в България) и хуманното отношение към развъжданите животни (26% в ЕС и 10% в България).

Сред най-честите отговори, давани от българските участници, са също производството на разнообразни храни, създаване на работни места в селските райони и подобряване на живота там. Много от участниците отбелязват, че в тези райони липсват достатъчно възможности за работа, развлечения и здравеопазване.

Мнозинството от участниците смятат, че при покупката на храна най-важното е тя да бъде пряко осигурена от производителите и да е произведена качествено и на място, познато на купувача.

На въпроса кои са основните заплахи пред снабдяването с храни в ЕС, най-често посочваните отговори са лошото време, увреждането на околната среда и геополитическите събития (войни и търговски спорове).

Мнозинството от респондентите смятат, че европейската селскостопанска политика е от полза за всички граждани на ЕС, като 56% в ЕС и 49% в България смятат, че европейската помощ за земеделците е достатъчна, или има нужда от повишение (27% в ЕС и 28% в България). Според данните, значително мнозинство заявява, че европейските търговски споразумения с чужди държави са добри.