Дигитална трансформация - тенденциите у нас за 2025
В крак с информационните технологии
Институтът за компютърни науки INSAIT към Софийския университет "Св. Климент Охридски" наскоро представи първа версия на изкуствен интелект на български език - BgGPT. Това е само една от разработките на научните ни центрове, където продължават да се подготвят софтуерни специалисти на световно ниво. Освен с изкуствения интелект, IT индустрията ще продължи да се развива с представяне на продукти на световно ниво - от системи за бизнес управление до иновативни разработки на приложения и игри, каквито може да срещнете в Mr Bit. Интересът към тези специалности не е случаен - и се очаква да продължи.
В тази връзка дигиталните умения ще стават все по-важна част от образованието във всичките му нива, училищно и висше. Това включва актуализиране на учебните програми, подобряване на цифровите компетентности на учениците, на технологичната база, а също и повишаване на квалификацията на учителите. Покрай пандемията много училища и университет внедриха технологии за конферентна връзка, интерактивни уроци и електронни дневници - процесът продължава. Също така, броят на висококвалифицираните софтуерни специалисти ще продължи да расте с програми за учене през целия живот и преквалификация.
Разширяване на цифровата инфраструктура и е-правителство
Една от главните цели на стратегията за цифрова трансформация на България е разширяването на цифровата инфраструктура. Националната програма "Цифрова България 2025" работи в посока на изграждане на стабилни цифрови мрежи и услуги в цялата страна. Това включва осигуряване на високоскоростен достъп до интернет в отдалечените и селските райони. Така всички граждани ще имат достъп до надеждна и бърза връзка с интернет. Равният достъп до цифрови обществени услуги ще засегне хората с увреждания и други уязвими групи.
Друго голямо направление е електронното правителство, което трябва да ускори и да направи прозрачни повечето услуги за бизнеса и гражданите. Справки, удостоверения, заявления, данъци - всичко ще се случва с няколко клика от удобството на дома или офиса. Електронното правителството е изключително важно за намаляване на административната тежест и корупцията. То включва и внедряване на системи за електронна идентификация и създаване на сигурна екосистема за защита на чувствителни данни в личните профили на гражданите.
Киберсигурност и защита на данните
Хакерските атаки над институции като НАП и Народното събрание от последните години само показват, че у нас киберсигурността и защитата на данните е приоритет. Цифровата стратегия на страната включва единни стандарти за мрежова и информационна сигурност, както и мерки за защита на правата на децата във виртуалната среда. Вече текат обучения сред ученици как да се предпазват от измамници в интернет и да опазват личната си информация. Фирмите също не остават по-назад, като нови предложения в закона ще задължат и малките фирми да приемат мерки за защита на уебсайтовете си. Само до октомври, показват данни на ГДБОП, над 80 фирми са били пробити от хакери, загубвайки 12 милиона евро.
Може да очакваме и в България да дойде общественият дебат за ограничаване на социалните мрежи сред подрастващите. В Австралия, например, деца под 16 години не могат да използват социални мрежи изобщо - това е мярка за защита на психичното здраве на младите. Във Франция пък децата първо трябва да имат официално съгласие от родителите си. Цифровата трансформация ще продължи да променя начина, по който живеем, работим и общуваме. От умните джаджи и интернет на нещата до електронното взаимодействие с институциите, процесът е необратим. Остава да се възползваме от неговите постижения.