Защо минималната заплата в Румъния е по-висока от тази в България?

Според данните на Международната организация на труда (МОТ) и Евростат, разликата в минималните работни заплати между България и Румъния е резултат от по-високата производителност на труда в северната ни съседка. МОТ отчита, че през 2023 г. производителността на труда в България е 28 USD за един отработен час, докато в Румъния тя достига 38 USD, което е с около 30% повече. По този показател, България е все още под 60% от средното ниво на ЕС.

Според Евростат, БВП на зает по паритет на покупателната способност (ППС) в България през 2021 г. е 37 066 евро, докато средната стойност за ЕС е 69 368 евро. Румъния показва значително по-добър резултат с 53 319 евро на зает. Ниската производителност в България води до ограничени възможности за увеличаване на минималната работна заплата (МРЗ) без последствия като инфлация и икономическа криза.

Отчетеният ръст на МРЗ в България през последните години също е значителен. За периода 2022-2024 г. минималната заплата е нараснала с общо 34,3%, докато растежът на БВП е само 3,8%. За сравнение, в Румъния МРЗ се е увеличила с 33,6% при ръст на БВП от 5,7%, а в Хърватия – с 32,4% при ръст на БВП от 6,6%.

Несъответствието между растежа на заплатите и производителността на труда в България отблъсква чуждестранните инвеститори. Преките чуждестранни инвестиции са намалели със 77% през август 2024 г. спрямо същия период през 2023 г., по данни на Българската народна банка.

Минималната работна заплата в България все по-често се доближава до средната брутна заплата в региони като Видин, Благоевград, Смолян, Кюстендил и Силистра, където средната месечна заплата е в диапазона 1 427-1 484 лв. Тези области се отличават и с по-нисък коефициент на заетост, като в Силистра е 42,6%, а във Видин – 41,5%, при средно за страната 53,3%.

Дисбалансите в икономическите показатели създават риск за икономическата стабилност на България и продължават да оказват влияние върху инвестиционния климат и икономическото развитие.