Смесени колонии от чапли днес необезпокоявано обитават Сребърна
Съхраняването на смесените колонии от чапли в Биосферния парк "Сребърна" е една от основните консервационни цели в "сърцевинната зона", свързани с опазване на гнездовите местообитания на редица защитени видове птици, сред които ключовите къдроглав пеликан, малък корморан, белоока потапница, сива гъска и др.
В смесените колонии на чапли, намиращи се в резервата, днес необезпокоявано поколение отглеждат голямата и малка бяла чапла, сивата, ръждивата, гривестата и нощната чапли. По данни и впечатления от естествоизпитатели и пътешественици, около средата на XIX век тези птици са обитавали в голям числен и видов състав блатата на Средния и долен Дунав. Но съдбата им не винаги е била толкова беозоблачна. Наред с капризите на времето, пресушаването на блатата, част от видовете в смесените колонии са били подложени на изтребление – било заради попълване на колекциите в европейските природонаучни музеи или са станали жертва на "модата на егредките". Красивите, фини и снежнобели опашни пера на голямата и малка бяла чапла са били използвани за декорация на шапките. Негативен отпечатък на "барутната" орнитология, в периода 1888 – 1890 г., в историята на Сребърна оставя и Лео фон Калберматен, австрийски благородник и авантюрист, който избива хиляди птици с подобна цел.
Нерадостната съдба на чаплите поставя началото на защитата на птиците. През 1889 г. Емили Уилямсън създава Обществото за защита на птиците с една основна цел – да се бори с модата на екзотичните пера, които водят към изтребване на птици, включително малки бели чапли, големи гмурци и райски птици. Нейното изцяло женско движение е зародено и от разочарованието, че Съюзът на британските орнитолози, съставен само от мъже, не предприема действия по въпроса.
Усилията на Емили Уилямсън постепено набират скорост и след обединяването на силите с Ета Лемън и Елиза Филипс, движението нараства като популярност и влияние до степен, че през 1904 г. обществото е удостоено с Кралска харта, което го превръща в Кралско дружество за защита на птиците. В резултат на тези усилия е приет Законът за вноса на оперение (забрана) от 1921 г., отбелязвайки първата успешна кампания на Кралското дружество за защита на птиците (The Royal Society for the Protection of Birds (RSPB).
Източници: "Пеликани, тръстики, хора", Т. Мичев, Р. Илиев
Royal Society for the Protection of Birds (RSPB) - https://www.rspb.org.uk/
В смесените колонии на чапли, намиращи се в резервата, днес необезпокоявано поколение отглеждат голямата и малка бяла чапла, сивата, ръждивата, гривестата и нощната чапли. По данни и впечатления от естествоизпитатели и пътешественици, около средата на XIX век тези птици са обитавали в голям числен и видов състав блатата на Средния и долен Дунав. Но съдбата им не винаги е била толкова беозоблачна. Наред с капризите на времето, пресушаването на блатата, част от видовете в смесените колонии са били подложени на изтребление – било заради попълване на колекциите в европейските природонаучни музеи или са станали жертва на "модата на егредките". Красивите, фини и снежнобели опашни пера на голямата и малка бяла чапла са били използвани за декорация на шапките. Негативен отпечатък на "барутната" орнитология, в периода 1888 – 1890 г., в историята на Сребърна оставя и Лео фон Калберматен, австрийски благородник и авантюрист, който избива хиляди птици с подобна цел.
Нерадостната съдба на чаплите поставя началото на защитата на птиците. През 1889 г. Емили Уилямсън създава Обществото за защита на птиците с една основна цел – да се бори с модата на екзотичните пера, които водят към изтребване на птици, включително малки бели чапли, големи гмурци и райски птици. Нейното изцяло женско движение е зародено и от разочарованието, че Съюзът на британските орнитолози, съставен само от мъже, не предприема действия по въпроса.
Усилията на Емили Уилямсън постепено набират скорост и след обединяването на силите с Ета Лемън и Елиза Филипс, движението нараства като популярност и влияние до степен, че през 1904 г. обществото е удостоено с Кралска харта, което го превръща в Кралско дружество за защита на птиците. В резултат на тези усилия е приет Законът за вноса на оперение (забрана) от 1921 г., отбелязвайки първата успешна кампания на Кралското дружество за защита на птиците (The Royal Society for the Protection of Birds (RSPB).
Източници: "Пеликани, тръстики, хора", Т. Мичев, Р. Илиев
Royal Society for the Protection of Birds (RSPB) - https://www.rspb.org.uk/
Facebook коментари