Гергана Филипова: 10 години в театралното изкуство, 10 години страст и отдаденост
Гергана Филипова е сред незабравимите първи в Театрално студио "АРТИСТИК". Тя е лице, глас, сърце, талант, творческа подкрепа и сплав за всички актьори в студиото.
Нейните роли са емблематични и незабравими: в спектаклите "Ябълково-змейска приказка", "Рибарски свади", "Чарли и Шоколадовата фабрика", "Валентинов ден", "Полет над кукувиче гнездо", "Нечутите" и още много ярки превъплъщения на театралната сцена. Два пъти е носител на наградата за "Най-добра женска роля" от Националния театрален фестивал "Климент Михайлов" град Русе. През 2021 за ролята й на Валентина от спектакъла "Валентинов ден" и през 2023 г. за ролята и на сестра Рачид от "Полет над кукувиче гнездо".
В момента Гергана Филипова е втора година студентка по специалността "Актьорско майсторство за кино" в класа на Башар Рахал в Театрален колеж "Любен Гройс" София. Интервю на Габриела Гочева.
1. Колко време беше част от студиото?
Станах част от Театрално студио "АРТИСТИК" преди цели 10 години. Тогава бях точно на толкова – на 10. Занимавам се с актьорско майсторство вече 10 години, така че може да се каже, че аз също празнувам юбилей, заедно със студиото.
2. Помниш ли какво те накара да се запишеш?
Бях в четвърти клас, когато в класната стая влезе вече познатият ми и много обичан Ицо. Толкова се зарадвах, като го видях, че каквото и да беше казал, където и да ни беше поканил да се запишем, аз във всеки случай щях да бъда първата, изявила желание. Без да се замисля го направих. Тогава нямах особена представа що е то театралното изкуство. Отидох просто да се забавлявам, но не след дълго Ицо промени посоката на живота ми и ме запозна с моята първа любов – актьорското майсторство.
3. Какво за теб е театърът? Какви чувства предизвиква в теб?
Театърът не е просто развлечение, той е урок. Всяко представление е една прочетена книга, без значение от коя страна се намираш в залата. Той възпитава, изгражда ценности в хората, несъзнателно (малко или много) кара зрителите и актьорите да бъдат по-добрата версия на себе си. Учи ги да съпреживяват, да виждат себе си в героите на сцената, без да им се посочва буквално - да разбират кое е правилно и кое не. Това за мен е театърът. Той е една вихрушка, която те погълва от началото на спектакъла, и ти излизаш от нея като нов, пречистен. Всяко добро представление оставя трайна следа в душата на човек.
4. Коя от ролите, които си играла до момента, смяташ за най-близка до теб самата?
Без съмнение, това е Валентина. Макар и да съм далеч от нейните преживявания и страдания, до такава степен ме влечеше да я опозная и разбера, че в един момент просто заживях с нея. Тя ме научи да ценя и обогатявам времето, което ми е дадено, защото то е единственото, което е извън нашия контрол. Научи ме да обичам силно и искрено, и най-важното – научи ме да прощавам. Прошката е тази, която ни движи напред и прави животът ни по-лек.
5. Какво те мотивира да продължаваш да се занимаваш с това изкуство?
Обичам това, което правя. Обичам и хората, които ме мотивираха да го правя. Но най-виновен за това е Ицо. Той винаги е бил моят пример за подражание. Невъзможно е да гледаш как един човек дава всяка една частица от себе си за нещо, което е приел като своя мисия, и да не се запалиш. Ицо успя да създаде едно огромно семейство, на което бих поверила живота си. Той създава истински войници, които чрез изкуството се борят за един по-добър свят. И вярват силно в него.
6. Какво значение има за теб публиката? Как се свързваш с нея?
Публиката е душата на изкуството. Няма ли публика, то не съществува. Артистите и публиката създават един общ организъм, който движи спектакъла от началото до края. Един от най-любимите ми спомени със студиото е как преди всеки спектакъл, когато тръгне записът за телефоните, всички замръзвахме по местата си и чакахме да чуем аплодисментите. За нас беше от изключително значение как са настроени зрителите и така те даваха началото и определяха как ще се развие спектакълът. За наша радост, Силистра има най-хубавата публика!
7. Как се подготвяш за роля?
Това е един доста интересен процес и различен при всеки нов персонаж. Разбира се, в началото всеки има дадена посока, по която да се движи в създаването на характера, но след това е наша работа как да приемем и оправдаем всяко действие на героя, защото всеки има своите причини, заради които действа по съответен начин. Лично аз обичам да размишлявам върху миналото на героя си и по този начин да намирам тези отговори. И по време на този процес, постепенно да навлизам в кожата му.
8. Кои са най-важните неща, които си научила от работата в студиото?
Работата ми в студиото ме научи как да живея. Научи ме на дисциплина и отдаденост. Да обичам и вярвам в това, което правя, иначе се губи смисълът. Научи ме да не бъда егоист, егото не трябва да съществува в нашата работа. Никой не е по-голям от каузата и всеки е еднакво важен, без значение колко реплики има, какво прави на сцената или зад нея. Всичко е тясно свързано и дори един елемент да липсва, продуктът не може да съществува.
9. Има ли роля или проект, за които мечтаеш?
Мечтая за още много роли и проекти под режисурата на Христо Христов! Ицо е изключителен професионалист и никога не е допускал грешка в избирането на заглавие или в разпределението на ролите. Той винаги знае от какво се нуждаят актьорите и публиката. Неговите спектакли са изпълнени с детайл и вкус, който не може да се види никъде другаде. А и процесът на работа с него е незаменим. Той не прави нищо случайно, винаги постъпва по най-добрия начин според ситуацията и в крайна сметка всичко завършва с щастлив край!
10. Какъв съвет би дала на малките актьори, които искат да продължат по твоите стъпки?
Бих посъветвала малките актьори да мечтаят. И то силно, и по много! Да работят здраво, да правят всичко със сърцето си и да не се страхуват. Да се хвърлят смело във всяко предизвикателство и дори да допускат грешки, да се учат от тях. Не на последно място, бих ги посъветвала да не забравят откъде са тръгнали, защото здравото дърво не расте от изгнили корени.
Източник: Театрално студио "АРТИСТИК"
Нейните роли са емблематични и незабравими: в спектаклите "Ябълково-змейска приказка", "Рибарски свади", "Чарли и Шоколадовата фабрика", "Валентинов ден", "Полет над кукувиче гнездо", "Нечутите" и още много ярки превъплъщения на театралната сцена. Два пъти е носител на наградата за "Най-добра женска роля" от Националния театрален фестивал "Климент Михайлов" град Русе. През 2021 за ролята й на Валентина от спектакъла "Валентинов ден" и през 2023 г. за ролята и на сестра Рачид от "Полет над кукувиче гнездо".
В момента Гергана Филипова е втора година студентка по специалността "Актьорско майсторство за кино" в класа на Башар Рахал в Театрален колеж "Любен Гройс" София. Интервю на Габриела Гочева.
1. Колко време беше част от студиото?
Станах част от Театрално студио "АРТИСТИК" преди цели 10 години. Тогава бях точно на толкова – на 10. Занимавам се с актьорско майсторство вече 10 години, така че може да се каже, че аз също празнувам юбилей, заедно със студиото.
2. Помниш ли какво те накара да се запишеш?
Бях в четвърти клас, когато в класната стая влезе вече познатият ми и много обичан Ицо. Толкова се зарадвах, като го видях, че каквото и да беше казал, където и да ни беше поканил да се запишем, аз във всеки случай щях да бъда първата, изявила желание. Без да се замисля го направих. Тогава нямах особена представа що е то театралното изкуство. Отидох просто да се забавлявам, но не след дълго Ицо промени посоката на живота ми и ме запозна с моята първа любов – актьорското майсторство.
3. Какво за теб е театърът? Какви чувства предизвиква в теб?
Театърът не е просто развлечение, той е урок. Всяко представление е една прочетена книга, без значение от коя страна се намираш в залата. Той възпитава, изгражда ценности в хората, несъзнателно (малко или много) кара зрителите и актьорите да бъдат по-добрата версия на себе си. Учи ги да съпреживяват, да виждат себе си в героите на сцената, без да им се посочва буквално - да разбират кое е правилно и кое не. Това за мен е театърът. Той е една вихрушка, която те погълва от началото на спектакъла, и ти излизаш от нея като нов, пречистен. Всяко добро представление оставя трайна следа в душата на човек.
4. Коя от ролите, които си играла до момента, смяташ за най-близка до теб самата?
Без съмнение, това е Валентина. Макар и да съм далеч от нейните преживявания и страдания, до такава степен ме влечеше да я опозная и разбера, че в един момент просто заживях с нея. Тя ме научи да ценя и обогатявам времето, което ми е дадено, защото то е единственото, което е извън нашия контрол. Научи ме да обичам силно и искрено, и най-важното – научи ме да прощавам. Прошката е тази, която ни движи напред и прави животът ни по-лек.
5. Какво те мотивира да продължаваш да се занимаваш с това изкуство?
Обичам това, което правя. Обичам и хората, които ме мотивираха да го правя. Но най-виновен за това е Ицо. Той винаги е бил моят пример за подражание. Невъзможно е да гледаш как един човек дава всяка една частица от себе си за нещо, което е приел като своя мисия, и да не се запалиш. Ицо успя да създаде едно огромно семейство, на което бих поверила живота си. Той създава истински войници, които чрез изкуството се борят за един по-добър свят. И вярват силно в него.
6. Какво значение има за теб публиката? Как се свързваш с нея?
Публиката е душата на изкуството. Няма ли публика, то не съществува. Артистите и публиката създават един общ организъм, който движи спектакъла от началото до края. Един от най-любимите ми спомени със студиото е как преди всеки спектакъл, когато тръгне записът за телефоните, всички замръзвахме по местата си и чакахме да чуем аплодисментите. За нас беше от изключително значение как са настроени зрителите и така те даваха началото и определяха как ще се развие спектакълът. За наша радост, Силистра има най-хубавата публика!
7. Как се подготвяш за роля?
Това е един доста интересен процес и различен при всеки нов персонаж. Разбира се, в началото всеки има дадена посока, по която да се движи в създаването на характера, но след това е наша работа как да приемем и оправдаем всяко действие на героя, защото всеки има своите причини, заради които действа по съответен начин. Лично аз обичам да размишлявам върху миналото на героя си и по този начин да намирам тези отговори. И по време на този процес, постепенно да навлизам в кожата му.
8. Кои са най-важните неща, които си научила от работата в студиото?
Работата ми в студиото ме научи как да живея. Научи ме на дисциплина и отдаденост. Да обичам и вярвам в това, което правя, иначе се губи смисълът. Научи ме да не бъда егоист, егото не трябва да съществува в нашата работа. Никой не е по-голям от каузата и всеки е еднакво важен, без значение колко реплики има, какво прави на сцената или зад нея. Всичко е тясно свързано и дори един елемент да липсва, продуктът не може да съществува.
9. Има ли роля или проект, за които мечтаеш?
Мечтая за още много роли и проекти под режисурата на Христо Христов! Ицо е изключителен професионалист и никога не е допускал грешка в избирането на заглавие или в разпределението на ролите. Той винаги знае от какво се нуждаят актьорите и публиката. Неговите спектакли са изпълнени с детайл и вкус, който не може да се види никъде другаде. А и процесът на работа с него е незаменим. Той не прави нищо случайно, винаги постъпва по най-добрия начин според ситуацията и в крайна сметка всичко завършва с щастлив край!
10. Какъв съвет би дала на малките актьори, които искат да продължат по твоите стъпки?
Бих посъветвала малките актьори да мечтаят. И то силно, и по много! Да работят здраво, да правят всичко със сърцето си и да не се страхуват. Да се хвърлят смело във всяко предизвикателство и дори да допускат грешки, да се учат от тях. Не на последно място, бих ги посъветвала да не забравят откъде са тръгнали, защото здравото дърво не расте от изгнили корени.
Източник: Театрално студио "АРТИСТИК"
Facebook коментари