Спряха тестването на полицаите за наркотици
Делото във ВАС беше образувано миналата година по жалба на пловдивския "Централен полицейски синдикат на МВР".
Наредбата беше приета преди две години след няколко случая на случайно заловени дрогирани униформени. След приемането ѝ МВР започна да прави тестове на полицаите, което породи остро недоволство сред тях, след като бяха получени няколко положителни проби в Бургас.
Както "Лекс" писа, тогава от полицейските синдикати алармираха, че тестовете са показали през годините, че са неефективни, защото са силно чувствителни и освен наркотици, засичат бензодиазепините, които се използват при лекарствата за безсъние и тревожни разстройства, при медикаменти за главоболие, болкоуспокояващи и др. Има случаи на фалшиво положителни тестове за наркотици и при употреба на енергийни напитки.
За проверките на полицаите се използват същите тестове DrugCheck3000 и DrugTest5000, с които се тестват всички шофьори. Когато тестът е положителен, шофьорите масово биват задържани, отнема им се книжката, стига се и до прекратяване на регистрацията на автомобила им. За да докажат, че не са дрогирани, те трябва да дадат кръвна проба, резултатът от която обаче не излиза веднага и докато го чакат, гражданите търпят вредите от положителния тест.
В жалбата на полицейския синдикат се изтъкваше, че при приемането на наредбата не са били изложени мотиви за това колко ще струва на бюджета и не е направен анализ за съответствие с правото на ЕС. В наредбата се казва, че изследванията за наркотици на полицаите се заплащат от тях само ако са положителни, а в останалите случаи тестването ще е за сметка на МВР. Регламентът гласи още, че проверките за наркотици се извършват и при наличие на външни признаци, поведение или реакции, което според жалбоподателите не е конкретно.
Те негодуват и срещу задължителното даване на пробите, тъй като в наредбата се казва, че се извършват със заповед на министъра, на главния секретар на МВР и на шефовете на териториалните звена на главните дирекции.
Прокурорът, който се явява по делото – Виржиния Димитрова, пледира в полза на синдиката. Според нея при приемането на оспорената наредба не са изложени мотиви за финансовите средства, необходими за прилагането ѝ, не са обосновани очакваните резултати от нея, нито е анализирано дали съответства на правото на Европейския съюз.
Върховните съдии Виолета Главинова (председател на състава и докладчик), Мария Николова и Мирела Георгиева, сочат, че в случая не е необходим анализ за съответствие с правото на ЕС. Но са съгласни с други възражения на синдиката.
Според тях в мотивите към наредбата липсват два задължителни елемента – финансовата обосновка и очакваните резултати.
МВР изобщо не е посочило какви средства ще са нужни за тестването. Единственото изречение по темата гласи: "За прилагането на Наредбата за условията и редът за установяване на употребата и злоупотребата с наркотични вещества или техни аналози в МВР не се изисква осигуряване на допълнителни финансови средства."
Това не може да се приеме за изпълнение на законовото изискване за обосновка, тъй като без всякакво съмнение разходите за провеждането на изследванията за установяването на употребата и злоупотребата с наркотични вещества е за сметка на бюджета на МВР, обясняват магистратите.
В практиката си ВАС неизменно приема, че мотивите на всеки проект за нормативен акт гарантират спазване на основните принципи при неговото изработване – обоснованост, стабилност, откритост и съгласуваност, както и на принципите за законност, равенство, публичност и прозрачност в работата на административните органи. Когато няма мотиви, съдът не може да контролира по същество наредбата, обяснява тричленният състав.
Неговото решение не е окончателно и МВР може да го атакува пред 5-членен състав на ВАС.