Силистренски историк изследва българите, станали част от османския елит през XIX в
Какво е представлява титлата "капуджибаши" и защо българите също са успели да получат това престижно признание от Османската империя и така да станат част от нейния елит.
На тези въпроси отговаря изследване на доц. Николай Тодоров, директор на Регионалния исторически музей в Силистра.
Проучването му е част от сборника с научни публикации, озаглавен "Регионалните изследвания – извори, методи, перспективи", като публикациите, намерили място в изданието са част от докладите, представени на научната конференция, правела се в Добрич през юли. Във форума участваха авторитетни учени – специалисти по история на българските земи и народ в периода XV-XIX век.
Сборникът включва статии на учени от България и Гърция, на представители на академичните среди от няколко университета и БАН и на специалисти от историческите музеи в страната. Авторите представят своите научни дирения в различни регионални теми, които доскоро се считаха за не толкова съществени за историческата наука.
Реформите в Османската империя през XIX в. се отразяват пряко върху участието на българите в управленческите структури,казва доц. Николай Тодоров.
Не е само гърмежът на пушката, който е важен и дава своите резултати в национално-освободителното ни движение. Има стотици българи, които са били част от османския елит през XIX в, и които по мирен начин са успели да дадат своя съществен дял за Освобождението, казва историкът Николай Тодоров, изследвал мястото на онези наши сънародници, припознати за съществени фигури и от Османската империя.
Подробности от проучването на доц. Николай Тодоров, който е директор на силистренския музей, може да се прочетат в поредния сборник от научни конференции, които провокират създаването на Семинар за регионални изследвания към Центъра за стопанско-исторически изследвания у нас.
Самият център вече 9-та година организира голяма конференция по стопанска история и се е превърнал във водещо звено в тази област на историографията.
Центърът обединява учени от Университета за национално и световно стопанство, от Икономическия университет във Варна, от Великотърновския университет, от Стопанската академия в Свищов от Института за балканистика при БАН, както и много музеи в страната.
Източник: БНР
На тези въпроси отговаря изследване на доц. Николай Тодоров, директор на Регионалния исторически музей в Силистра.
Проучването му е част от сборника с научни публикации, озаглавен "Регионалните изследвания – извори, методи, перспективи", като публикациите, намерили място в изданието са част от докладите, представени на научната конференция, правела се в Добрич през юли. Във форума участваха авторитетни учени – специалисти по история на българските земи и народ в периода XV-XIX век.
Сборникът включва статии на учени от България и Гърция, на представители на академичните среди от няколко университета и БАН и на специалисти от историческите музеи в страната. Авторите представят своите научни дирения в различни регионални теми, които доскоро се считаха за не толкова съществени за историческата наука.
Реформите в Османската империя през XIX в. се отразяват пряко върху участието на българите в управленческите структури,казва доц. Николай Тодоров.
Не е само гърмежът на пушката, който е важен и дава своите резултати в национално-освободителното ни движение. Има стотици българи, които са били част от османския елит през XIX в, и които по мирен начин са успели да дадат своя съществен дял за Освобождението, казва историкът Николай Тодоров, изследвал мястото на онези наши сънародници, припознати за съществени фигури и от Османската империя.
Подробности от проучването на доц. Николай Тодоров, който е директор на силистренския музей, може да се прочетат в поредния сборник от научни конференции, които провокират създаването на Семинар за регионални изследвания към Центъра за стопанско-исторически изследвания у нас.
Самият център вече 9-та година организира голяма конференция по стопанска история и се е превърнал във водещо звено в тази област на историографията.
Центърът обединява учени от Университета за национално и световно стопанство, от Икономическия университет във Варна, от Великотърновския университет, от Стопанската академия в Свищов от Института за балканистика при БАН, както и много музеи в страната.
Източник: БНР
Facebook коментари