Уменията на римската армия да строи лагери дава началото на Силистра

Римската армия е известна със своите дисциплинирани войници и иновативни тактики, които често им дават предимство на бойното поле. Един от най-важните аспекти на тяхната военна стратегия е умението да строят укрепени лагери, което ги прави почти непобедими и защитени от внезапни атаки.

Йосиф Флавий, в своята книга "Юдейската война", описва подробно как римляните изграждат своите лагери. Според него, когато римляните навлизат на вражеска територия, те никога не влизат в битка, преди да са построили укрепен лагер. Те не строят лагера си където и да е, нито на неравен терен, нито пък позволяват всеки войник да работи без установен ред и организация. Ако теренът е неравен, той се изравнява, за да се гарантира стабилността на лагера.

Строителството на римския лагер

Строенето на римския лагер било подчинено на определени правила. За най-подходящи места се считали хълмовете, с източник на прясна вода наблизо. Формирала се специална група, която трябвало да определи точното разположение на лагера. Началникът на групата забивал бял флаг на мястото, където трябвало да бъде разположена палатката на пълководеца (praetorium) - в центъра на лагера. От тази точка се определяло разположението на останалите части на лагера.

Войниците оставяли своя багаж и се залавяли за работа (често работели въоръжени). По периметъра на лагера се изравял ров (fossa) и бил издиган защитен вал (vallum). Отгоре валът бил подсилен с дървени колове (pila muralia), дълги 1,60 м и заострени от двете страни. След като строителството на укрепленията било завършено, се издигали палатките на пълководеца и трибуните. Всеки офицер имал собствена палатка. По 60-метровия периметър около претория се разполагали палатките на висшите офицери и щаба (principia). Палатките на легионерите се издигали последни.

Пространството между укреплението и първия ред палатки било 30-50 м, за да се маневрира свободно и за да не могат неприятелските стрели да ги достигнат. Палатките (tentoria) имали дървено скеле, върху което се закрепяли ленено платно или кожи. В палатката се побирали 8-10 човека (contubernia). За лагера отговарял paefectus castrorum. Лагерът бил във формата на правоъгълник с размери 450 – 650 м.

Пресичали го две главни улици, всяка от които завършвала с две главни порти – porta praetoria (гледаща към неприятеля) и porta decumana, зад която се разполагали палатките на търговците. Другите две врати били porta principalis dextra и porta principalis sinistra (лява и дясна).

Центърът на лагера – praetorium, била както самата палатка на главнокомандващия, така и пространството около нея. До палатката на пълководеца имало помещение (sacellum), където се съхранявал орелът на легиона. Пред палатката стоял олтарът (ara), където се правили жертвоприношенията. Вдясно от олтара се намирал quaestorium (с палатката на квестора). Вляво се намирал трибуналът, насип, от който пълководецът държал реч пред войската и където съдели провинилите се. Зад трибунала се намирал форумът, служещ за войнишки сбирки. Отляво и отдясно на преториума се намирали палатките на трибуните и префектите. Зад преториума се намирали спомагателните войски. Пред преториума, от двете страни на via praetoria се намирали палатките на легионерите.

Кварталът заеман от една центурия бил от 10 палатки (с 8-10 човека вътре) и палатката на центуриона. Отстрани се намирало и оградено място за мулетата. Работата по съоръжаването на лагера отнемала от 3 до 5 часа, след което войниците се подготвяли за нощувка. Лагер, в който войската прекарвала повече от една нощ, се наричал castra stativa. Летният лагер се наричал castra aestiva, а зимният – castra hiberna. Доставката на припаси, вода, дърва се осъществявало от назначени по жребий поделения. Всички лагерни дейности се извършвали само по сигнал с тръба. Носенето на караулна служба било задължение на всеки войник (без ветераните, офицерите и жреците). Патрулите били дневни (excubiae) и нощни (vigiliae). Всяка от четирите врати била пазена от по 1 кохорта. Денем околностите на лагера били пазени от конници, а нощем от пехотни части. Нощните патрули се сменяли 4 пъти (на всеки 3 часа). Сигналът за смяна се подавал от буцинатор. Времето се определяло с помощта на водни часовници. Сутринта войниците на групи се явявали с поздрави при центурионите, те от своя страна при префектите и след това всички офицери заедно приветствали пълководеца, който им давал паролата за деня и разпореждания за дейността, която трябва да се извърши.

Напускането на лагера също било последователно – след първия сигнал войниците разглобявали палатките, след втория – обозът се натоварвал на животните. Третият сигнал означавал излизане от лагера – легионерите се построявали в редици и напускали мястото.

Римски лагери и възникването на градове

Постоянните лагери с по-мощни укрепления, строени по бреговете на Рейн и Дунав, постепенно заприличвали на неголеми градчета. Вместо палатки в тях се строели дървени бараки или казарми, отначало покрити със слама, а после и с керемиди. В рейнските лагери бараките се строели от камък вече по времето на Нерон. Около постоянните лагери възниквали пазари, занаятчийници, болници, театри, училища и др. Така възниквали градовете.

Началото на Силистра

Римската империя през 106 г. по нареждане на император Траян настанява една от елитните римски военни единици – ХІ Клавдиев легион на територията на днешния град Силистра. Това е началото на една забележителна и славна история. През 169 година императорът философ Марк Аврелий обявява Дуросторум за самоуправляващ се римски град – муниципиум. Между II и VI век Дуросторум е главен фортпост на империята срещу варварите.

В Дуросторум е роден "спасителят на Рим", наричан още "последният римлянин" Флавий Аеций. Тук през 303 – 307 година постигат мъченическа смърт 12 светци, превърнали се във фундамент на християнството в българските земи.

Тази дълга и богата история започва с уменията на римската армия да изгражда своите лагери с такава прецизност и организация, които ги правят непобедими и устояващи на всякакви предизвикателства. Историческите познания за римските лагери показват, че стратегическото мислене и методичността на римляните са им позволили да се утвърдят на нови територии и да оставят значимо наследство, каквото е и Силистра.