През кой век Силистра 40 години е столица на самостоятелна държава?
През 1070 година град Дръстър (днешна Силистра) става столица на една самостоятелна държава, управлявана от печенежкия вожд Татуш, който не признава властта на Константинопол. В следващите години, печенежките племена играят значима роля в политическата и военната сцена на региона.
През 1087 г. печенежкият вожд Челгу участва в съюза на низвергнатия унгарски крал Соломон с куманите. Те събират огромна армия от 80 000 войници, съставена от унгарци, кумани и печенеги, и нахлуват в Тракия. След като разграбват всичко по пътя си, армията достига до град Одрин. Там те са пресрещнати от византийската войска и претърпяват тежко поражение, при което Соломон и Челгу загиват, а оцелелите се оттеглят на север.
Възползвайки се от този успех, през 1088 г. император Алексий I Комнин решава да нанесе окончателен удар на печенегите. През следващата година той събира войска и се отправя към Дръстър, центърът на печенежката власт.
Татуш, главатарят на печенегите, вика на помощ куманите. Докато те пристигнат, печенегите се сблъскват с византийските войски. Император Алексий I Комнин не слуша съвета на опитните си военачалници да изчака и атакува Дръстър. В последвалото сражение ромейската войска е напълно разбита, а императорът се спасява благодарение на собствената си храброст.
Не след дълго се появяват куманите. Те настояват за своята част от плячката, но печенегите отказват да им дадат. Това довежда до конфликт между двата народа, в който куманите успяват да надделеят, но без решителна победа. Те се оттеглят на север, заканвайки се да се върнат и разправят с печенегите. Тези враждебни отношения продължават дълго време.
Едва двадесет и една години по-късно, византийският василевс успява да разгроми печенегите и да превземе Дръстър отново. Това бележи края на печенежката власт в региона и връщането на контрола на византийската империя.
През 1087 г. печенежкият вожд Челгу участва в съюза на низвергнатия унгарски крал Соломон с куманите. Те събират огромна армия от 80 000 войници, съставена от унгарци, кумани и печенеги, и нахлуват в Тракия. След като разграбват всичко по пътя си, армията достига до град Одрин. Там те са пресрещнати от византийската войска и претърпяват тежко поражение, при което Соломон и Челгу загиват, а оцелелите се оттеглят на север.
Възползвайки се от този успех, през 1088 г. император Алексий I Комнин решава да нанесе окончателен удар на печенегите. През следващата година той събира войска и се отправя към Дръстър, центърът на печенежката власт.
Татуш, главатарят на печенегите, вика на помощ куманите. Докато те пристигнат, печенегите се сблъскват с византийските войски. Император Алексий I Комнин не слуша съвета на опитните си военачалници да изчака и атакува Дръстър. В последвалото сражение ромейската войска е напълно разбита, а императорът се спасява благодарение на собствената си храброст.
Не след дълго се появяват куманите. Те настояват за своята част от плячката, но печенегите отказват да им дадат. Това довежда до конфликт между двата народа, в който куманите успяват да надделеят, но без решителна победа. Те се оттеглят на север, заканвайки се да се върнат и разправят с печенегите. Тези враждебни отношения продължават дълго време.
Едва двадесет и една години по-късно, византийският василевс успява да разгроми печенегите и да превземе Дръстър отново. Това бележи края на печенежката власт в региона и връщането на контрола на византийската империя.
Facebook коментари