Ученик на ЕГ ще учи в престижен френски университет в Париж
Михаил Добрев, първенецът на випуск 2024 година, заминава да учи в Париж. Той е приет в университета "Париж – Сакле" – един от най-реномираните университети във Франция с изключително висок статут. На първо място в страната е според класациите и на трето в Европа (след две световноизвестни учебни заведения във Великобритания). Михаил ще учи "Икономика и управление" – на френски, с допълнително изучаване на английски и немски език. Как се случва така, че на 18 години говори свободно три езика? И не само ги говори, но и ще овладява чрез тях трудна материя? Много труд, системни целенасочени многогодишни усилия и …Езикова гимназия, разбира се. Тя е училището, което може да направи възможна една такава смела мечта.
Всъщност способността на Мишо да разпознава в мечтите предизвикателства и в предизвикателствата мечти е черта, типична за неговото семейство, но и е възпитавана в годините на обучението в училище.
В последната година от това обучение той преминава през много изпитания. Получава немска диплома, готви се за матура, чете и събира информация за чуждестранни учебни заведения, кандидатства във френски университети, взема трудни решения. Кандидатстването във Франция е дълъг и интересен процес, споделя Михаил. Извървява го и постига забележителен успех – приет е в шест френски университета. Огромна е радостта му, когато разбира, че е един от двадесетината избрани за престижната специалност. Но споделя, че знае, че се е хвърлил в "най-дълбоките води" . Готов е за това предизвикателство, колкото трудно и отговорно да е то.
Хора като Михаил не се плашат от трудности.
От малък той е свикнал да бъде изключително ангажиран – в много и различни посоки. Свикнал е да разпределя сам времето и отговорностите си. Времето му стига. Един от малкото млади хора, на които времето стига – колкото повече е натоварен, толкова повече е организиран. Как иначе би успявал да се занимава с пеене, със спорт, да учи три езика…Как ще успява да съчетава разностранните си занимания в чужбина, попитахме Михаил. Той ни увери, че във Франция ценят много страничните интереси на студентите и мисли да ги вписва успешно в ежедневието си. Надява се да се включи в баскетболния отбор и да продължи да спортува. А синтезаторът, тонколоната и микрофонът са неотменими спътници на Михаил. Години наред той пее в група "ДО РЕ МИ". Музиката е част от живота му, съществена част , която го обогатява, развива, вдъхновява, която му помага да се изразява. Чували ли сте как пее Михаил на сцена? Чували ли сте как разстила лунна пътека пред публиката и ти подава ръка да вървиш по нея. В страните, в които той може да те отведе с гласа и с емоцията си, има много слънце, вятър, пролет, любов, тъга, красота и доброта. Той пее с душата си, с очите си, с ума си, със сърцето си… Отворен е към всеки вид изкуство, възприема ритми и текстове от различни жанрове, експериментира. В последните години от своето развитие преоткрива любовта си към френските песни. Стават му любими, защото са мелодични и смислени, и предпочита да ги изпълнява пред публика. Разбира се, заминаването за Франция означава раздяла с едни от най-специалните хора в живота му – тези , с които дванадесет години споделят в "ДО РЕ МИ" любовта си към изкуството. Сред всички вълнуващи моменти, съпреживени с музикалната формация, Михаил отличи второто място на един от най-престижните международни конкурси "Берлинска перла", който от мнозина е наричан "Малката Евровизия". "Няколко дни, – спомня си Мишо – в които преживяванията и емоциите не могат да бъдат описани с думи – на сцената, извън сцената с всички участници и най-вече моментът, в който разбрахме, че сме постигнали нещо толкова голямо".
Другата голяма страст на Михаил е четенето.
Той самият описва литературата като музика без мелодия и допълва: "Винаги съм обичал да вниквам дълбоко в това, което чета, както правя и със слушането на музика. За мен това са занимания в свободното време, които едновременно ми дават възможност да се разтоварвам и да развивам много качества. Научих се да използвам максимално добре свободното си време и да подреждам задачите си по приоритет. Може би това е провокирано от многото извънкласни дейности, с които съм се занимавал. Осъзнавам, че невинаги съм се справял със задачите си успешно и че предстои период от живота ми, в който провалите и разочарованията са неизбежни, но знам също, че вече съм получил една стабилна основа, на която ще стъпя, за да мога да преминавам през тези изпитания и ще вложа всичко, което съм научил в пътя ми досега, за да постигам целите си.
Съществена част от "стабилната основа", за която говори зрелостникът, освен семейството, е Езикова гимназия.
"Огромно и важно" – така определя той нейното значение за личностното си развитие. Какво ще запомни и какво ще отнесе със себе си от училище? Атмосферата – категоричен е Михаил. – Атмосферата не само в часовете, но и по коридорите, "атмосферата, създадена от близките отношения между всички, които са част от нашето общество (ученици, учители, училищен персонал) – това помага на учениците да учат важни неща не само в класната стая, но и извън нея. Разбира се, натрупахме страшно много спомени за тези пет години, въпреки пандемията, която съпътства част от нашия престой в гимназията. Не бих могъл да отлича най-ярък спомен, но определено мога да кажа, че всеки един момент, в който се виждаше как цялото училище се обединява, за да постигне дадена цел (училищни базари, концерти и т.н.), се е отпечатвал в съзнанието ми като нещо стойностно и запомнящо се."
През септември 2024 г. Михаил Добрев ще живее и учи в Париж.
Той ще е поредният посланик на Езикова гимназия в един далечен град в сърцето на Европа. Той ще е поредното сърце на Езикова гимназия, което ще разказва на непознати хора за своя роден град, за своето родно училище, за баскетболната зала, за силистренските зелени улици. И ще разбира, през вододела на времето, колко стойностни са били всички тези неща, които са го извели от сцената в театъра на широката на сцена на живота. Повечето млади хора разбират колко ценни са ученическите времена късно, когато ги напуснат. Михаил го знае от сега. Човек с разностранни интереси, с ясно осъзнати приоритети, свикнал да отвоюва успехите си с труд и отдаденост, той казва, "че трудното предстои". Огромен успех е приемането му в престижния френски университет, но трудното предстои. Само човек, който си мисли, че трудното предстои, след като току- що е покорил висок връх, знае накъде върви. Пожелаваме му да стигне далеч! И след всеки свой Еверест да си мисли, че трудното предстои и да тръгва към следващия.
Текст: Грациела Солакова
Всъщност способността на Мишо да разпознава в мечтите предизвикателства и в предизвикателствата мечти е черта, типична за неговото семейство, но и е възпитавана в годините на обучението в училище.
В последната година от това обучение той преминава през много изпитания. Получава немска диплома, готви се за матура, чете и събира информация за чуждестранни учебни заведения, кандидатства във френски университети, взема трудни решения. Кандидатстването във Франция е дълъг и интересен процес, споделя Михаил. Извървява го и постига забележителен успех – приет е в шест френски университета. Огромна е радостта му, когато разбира, че е един от двадесетината избрани за престижната специалност. Но споделя, че знае, че се е хвърлил в "най-дълбоките води" . Готов е за това предизвикателство, колкото трудно и отговорно да е то.
Хора като Михаил не се плашат от трудности.
От малък той е свикнал да бъде изключително ангажиран – в много и различни посоки. Свикнал е да разпределя сам времето и отговорностите си. Времето му стига. Един от малкото млади хора, на които времето стига – колкото повече е натоварен, толкова повече е организиран. Как иначе би успявал да се занимава с пеене, със спорт, да учи три езика…Как ще успява да съчетава разностранните си занимания в чужбина, попитахме Михаил. Той ни увери, че във Франция ценят много страничните интереси на студентите и мисли да ги вписва успешно в ежедневието си. Надява се да се включи в баскетболния отбор и да продължи да спортува. А синтезаторът, тонколоната и микрофонът са неотменими спътници на Михаил. Години наред той пее в група "ДО РЕ МИ". Музиката е част от живота му, съществена част , която го обогатява, развива, вдъхновява, която му помага да се изразява. Чували ли сте как пее Михаил на сцена? Чували ли сте как разстила лунна пътека пред публиката и ти подава ръка да вървиш по нея. В страните, в които той може да те отведе с гласа и с емоцията си, има много слънце, вятър, пролет, любов, тъга, красота и доброта. Той пее с душата си, с очите си, с ума си, със сърцето си… Отворен е към всеки вид изкуство, възприема ритми и текстове от различни жанрове, експериментира. В последните години от своето развитие преоткрива любовта си към френските песни. Стават му любими, защото са мелодични и смислени, и предпочита да ги изпълнява пред публика. Разбира се, заминаването за Франция означава раздяла с едни от най-специалните хора в живота му – тези , с които дванадесет години споделят в "ДО РЕ МИ" любовта си към изкуството. Сред всички вълнуващи моменти, съпреживени с музикалната формация, Михаил отличи второто място на един от най-престижните международни конкурси "Берлинска перла", който от мнозина е наричан "Малката Евровизия". "Няколко дни, – спомня си Мишо – в които преживяванията и емоциите не могат да бъдат описани с думи – на сцената, извън сцената с всички участници и най-вече моментът, в който разбрахме, че сме постигнали нещо толкова голямо".
Другата голяма страст на Михаил е четенето.
Той самият описва литературата като музика без мелодия и допълва: "Винаги съм обичал да вниквам дълбоко в това, което чета, както правя и със слушането на музика. За мен това са занимания в свободното време, които едновременно ми дават възможност да се разтоварвам и да развивам много качества. Научих се да използвам максимално добре свободното си време и да подреждам задачите си по приоритет. Може би това е провокирано от многото извънкласни дейности, с които съм се занимавал. Осъзнавам, че невинаги съм се справял със задачите си успешно и че предстои период от живота ми, в който провалите и разочарованията са неизбежни, но знам също, че вече съм получил една стабилна основа, на която ще стъпя, за да мога да преминавам през тези изпитания и ще вложа всичко, което съм научил в пътя ми досега, за да постигам целите си.
Съществена част от "стабилната основа", за която говори зрелостникът, освен семейството, е Езикова гимназия.
"Огромно и важно" – така определя той нейното значение за личностното си развитие. Какво ще запомни и какво ще отнесе със себе си от училище? Атмосферата – категоричен е Михаил. – Атмосферата не само в часовете, но и по коридорите, "атмосферата, създадена от близките отношения между всички, които са част от нашето общество (ученици, учители, училищен персонал) – това помага на учениците да учат важни неща не само в класната стая, но и извън нея. Разбира се, натрупахме страшно много спомени за тези пет години, въпреки пандемията, която съпътства част от нашия престой в гимназията. Не бих могъл да отлича най-ярък спомен, но определено мога да кажа, че всеки един момент, в който се виждаше как цялото училище се обединява, за да постигне дадена цел (училищни базари, концерти и т.н.), се е отпечатвал в съзнанието ми като нещо стойностно и запомнящо се."
През септември 2024 г. Михаил Добрев ще живее и учи в Париж.
Той ще е поредният посланик на Езикова гимназия в един далечен град в сърцето на Европа. Той ще е поредното сърце на Езикова гимназия, което ще разказва на непознати хора за своя роден град, за своето родно училище, за баскетболната зала, за силистренските зелени улици. И ще разбира, през вододела на времето, колко стойностни са били всички тези неща, които са го извели от сцената в театъра на широката на сцена на живота. Повечето млади хора разбират колко ценни са ученическите времена късно, когато ги напуснат. Михаил го знае от сега. Човек с разностранни интереси, с ясно осъзнати приоритети, свикнал да отвоюва успехите си с труд и отдаденост, той казва, "че трудното предстои". Огромен успех е приемането му в престижния френски университет, но трудното предстои. Само човек, който си мисли, че трудното предстои, след като току- що е покорил висок връх, знае накъде върви. Пожелаваме му да стигне далеч! И след всеки свой Еверест да си мисли, че трудното предстои и да тръгва към следващия.
Текст: Грациела Солакова
Facebook коментари