Фирма от Тутракан е световен лидер в прозиводството на паркинг оборудване
За "ФААК България" и четирите й подизпълнителя в индустриалния парк работят 550 души от Тутракан и района.
Компанията, която сега е собственост на Римокатолическата църква, идва в страната благодарение на американския бизнесмен с български произход Стив Хараламбиев.
Името на Тутракан не се среща често в новините, особено след като БНР спря бюлетина си за нивото на река Дунав в сантиметри. По свой начин обаче градчето, в което по данни на ГРАО живеят около 18 хил. души, присъства на световната икономическа карта. В него се намира най-големият производствен център в Европа на международната компания FAAC Technologies - един от водещите международни играчи в бизнеса с автоматизация на достъпа (автоматични врати и портали), паркинг оборудване (машини за билетчета, автомати за плащане и пр.) и контрол на достъпа (бариери, турникети) - както за жилищния, така и за индустриалния сектор. FAAC Technologies има 54 компании на пет континента с консолидирани приходи над 700 млн. евро и над 3700 служители, по информация от сайта на компанията.
С оборота си - 142 млн. лева за 2023 г., дъщерното "ФААК България" е от най-големите предприятия в района на Русе и Силистра. Освен това компанията е и най-големият работодател в община Тутракан. За нея в града работят 200 души, а в индустриалния парк, в който тя е привлякла и четири свои подизпълнителя, са заети общо почти 550 души - основно от града и околните села.
Слабо известен факт е, че FAAC Technologies принадлежи на Римокатолическата църква. От 2014 г. тя е собственост на архиепископията на Болоня, т.е. на регионалната църква на Емилия-Романя. "Усеща се единствено по това, че голяма част от печалбата се насочва към социални дейности. Това показват редовните годишни отчети за това как се изразходва генерираната печалба извън реинвестирането, които получаваме. Иначе целият мениджмънт на групово ниво са бизнесмени и това кой е крайният собственик по никакъв начин не се отразява върху решенията, които вземат в ежедневната работа", казва Светлана Стефанова, изпълнителен директор на "ФААК България", в отговор на въпрос от "Капитал".
Историята, която свърза Тутракан, паркирането и автоматизацията на контрола и достъпа и Римокатолическата църква, започва през 1995 г. Тогава Стив Хараламбиев, български емигрант, който живее в Сан Франциско, решава да прави бизнес и в родината си. Той е собственик на американска компания за паркинг оборудване - Datapark, която е създал девет години по-рано. Основните му пазари са в САЩ, Латинска Америка и Австралия. В България започва да разработва софтуер за своите устройства. Светлана Стефанова е първият му служител в страната. В онези времена тя е преподавател в катедрата "Компютърни системи и технологии" в Русенския университет (където преподава и досега - "Изкуствен интелект"), а освен това и кодира. Хараламбиев й предлага да ръководи бизнеса му. И както разказва тя, години по-късно й обяснява, че се спрял на нея, защото била единствената, която на въпроса дали може са изпълни определена задачата казала, че за да прецени, първо трябва да види заданието. Другите веднага заявявали - можем всичко.
Като начало Стефанова наела двама души - един за хардуер и един за софтуер, и в апартамент под наем започнали да се занимават с развойна дейност. Пишели софтуер, правели платки и ги изпращали за чужбина по пощата. Хараламбиев си идвал в България веднъж на две години. Първо работел през фирма на братовчед си, а през 1996 г. регистрирал компанията Ди Ес Ейч.
После започнали малко производство на паркинг оборудване - тикет диспенсъри, пейстейшъни за разплащане с кредитни карти и пр. Били първите в България, разработили разплащане с кредитни карти, разказва Светлана Стефанова. За целите на производството купили централния супермаркет на Тутракан. После бизнесът се разширил и неговите 400 - 450 кв.м им отеснели. Затова инвестирали в сградите и земята на завода за печки "Терма" в града. Част от сделката била с хората, които го придобили при приватизацията. А друга част откупили от държавен съдия-изпълнител, който бил наложил запор. Две-три години продължили да произвеждат печки, но евтиният внос направил това производство неконкурентно и го спрели. Сега върху земята от близо 100 дка на някогашната "Терма" и в реновираните й сгради с площ около 18 хил. кв.м и се намира индустриалният парк, в който е достроена и нова логистична част с 3500 палетоместа.
Изборът на Тутракан не бил случаен - той е родно място на Стив Хараламбиев. Докато бил дете, в годините на социализма родителите му емигрирали в САЩ. В България ги обявили за невъзвращенци. А те така и не направили голям бизнес извън страната. Бизнесът на Хараламбиев обаче получил сериозен тласък, когато започнал да работи с България. Преди имал един програмист, а тук за него работел цял екип. Веднъж създаден, софтуерът може да се продава на много клиенти. А и себестойността на продуктите в България била доста по-ниска, отколкото би била в Америка или Австралия. "Освен това комбинацията между хардуер и софтуер е може би една от най-печелившите в IT индустрията въобще и много малко компании я предлагат", казва Светлана Стефанова.
Някъде около 2010 г. Стив Хараламбиев получава предложение от Fabbrica Automatismi Apertura Cancelli (FAAC) да продаде бизнеса си. FAAC е италианска компания, основана в Дзола Предоза през 1965 г. от строителния предприемач Джузепе Манини. Той разработва ръчно първата автоматизирана система за задвижване на врати в отговор на проблем, който вижда в сградите си - никой не си давал труда да затвори вратите на гаража, след като е паркирал колата си там. По-късно усъвършенства технологията, развива бизнеса и между 1979 и 1985 г. отваря клонове в Швейцария, Франция, Германия и Великобритания.
След смъртта му компанията преминава под управлението на единствения му син Микеланджело Манини. Той продължава международната експанзия и между 1988 и 2007 г. създава клонове в САЩ, Испания, Полша, Китай, Индия, Австрия, Русия, Австралия. Успоредно изкупува и специализирани компании, чиито брандове развива. В периода 1989 - 2011 г. придобива ирландска, две италиански, френска, испанска, шотландска и нидерландска компания. През 2011 г. FAAC Group вече има оборот 210 млн. евро, над хиляда служители и клонове в 16 държави. От този период е и офертата към американската Datapark. Подготовката по сделката продължава две години и приключва през февруари 2012 г.
По-късно същата година Микеланджело Манини почива едва 50-годишен след дълго боледуване. Няма наследници и завещава дяловете си във FAAC (66%) на архиепископията на Болоня. Наследството му е оценено на 1.7 млрд. евро: акции, недвижими имоти и 140 млн. евро в банки по информация в Wikipedia. Френската Somfy, която притежава другите 34% в компанията, предлага над милиард евро за дела на Манини. Архиепископията отказва. После дузина далечни роднини на покойника оспорват завещанието в съда и искат запориране на дяловете. През 2014 г. с тях е постигнато извънсъдебно споразумение. Наследството е освободено, архиепископията влиза в пълно владение, като придобива и френския дял. Тогава от църквата заявяват, че с по-голямата част от дивидентите ще бъдат финансирани социални цели.
В тези турбулентни години мениджърите на FAAC - президентът Андреа Москети, Бруно Гатаи и Джузепе Берти, запазват стратегията и продължават развитието на компанията. Придобити са германска, две американски, бразилска и южноафриканската компания. През 2017 г. оборотът достига 423 млн. евро, печалбата е 43 млн. евро, а дълговете са изчистени. Тези три имена наред с това на архиепископа на Болоня кардинал Матео Мария Дзупи са посочени и в българския Търговски регистър като физическите лица, участващи пряко или косвено в дружеството майка.
По време на сделката българското Ди Ес Ейч произвежда единствено паркинг оборудваме под марката Datapark. "Оттогава насам всяка година се разширяваме, като изключим спада на оборота заради пандемията през 2021-2022 г. И вече 11 години каквото поискаме като инвестиции за оборудване и нови линии, ни се осигурява", казва мениджърът по производството Георги Георгиев.
През лятото на 2012 г. FAAC затварят и местят в Тутракан цял завод от Бергамо въпреки недоволството на синдикатите. Светлана Стефанова си спомня как цялото оборудване и наличните материали пристигнали с 48 ТИР-а в страната. Преди това български служители ходили два месеца да се обучават на място. Така портфолиото в България се разширило и към паркинг оборудването била добавена и автоматизацията на достъпа - автоматики за задвижване на различни видове врати (без вратите) - плъзгащи се, оградни, гаражни, на бизнес сгради, на магазини. И в момента този бизнес има най-голям дял от произведените количества.
През годините FAAC прехвърля в България няколко свои производства, едно от които на германските бариери Magnetic
През годините FAAC прехвърля в България няколко свои производства, едно от които на германските бариери Magnetic Фотограф : Надежда Чипева
През лятото на 2013 г. в България било преместено и германско производство - продуктовата гама на бариерите Magnetic, които Светлана Стефанова определя като най-добрите в света в случаи на интензивно движение - когато бариерите трябва да бъдат бързи и да издържат на много чести тактове. FAAC купили това производство малко преди да придобият Datapark, и на българското дружество се налагало да ги внася от Америка за целите на някои големи инсталации, които изграждало в страната (например за Mall of Sofia).
През декември 2020 г. FAAC Technologies купува и израелския производител TIBA Parking Systems в сделка за 135 млн. долара, която се води най-предизвикателното придобиване от финансова гледна точка в историята на италианската компания. Преди това с производството се е занимавал външен подизпълнител, така че след сделката цялото паркинг оборудване под марката TIBA вече се произвежда в България - тикет диспенсъри, входни и изходни линии, машини за автоматично разплащане и пр. То постепенно заменя производството на Datapark. И развойният център в Русе, който обслужва паркинг бизнеса на компанията в цял свят, вече работи за TIBA. Светлана Стефанова казва, че с 38 души това е най-голямото развойно звено в цялата група. Голяма част от хората в екипа са в него от 20+ години.
Сега на територията на Тутракан FAAC на практика има три отделни завода. Произвежда под пет бранда - FAAC, Magnetic, Genius, TIBA и резервни части за Datapark. Изнасят за цял свят - Индия, Малайзия. Австралия, Южна Африка, Дубай, Египет. Предимно захранват свързани дружества, част от групата. Организацията е такава, че компанията има няколко големи производствени звена, каквото е българското. А в други държави поддържа малки предприятия, които доокомплектоват продукта за нуждите на конкретния клиент. В някои страни има само търговски дружества. Доколкото продават директно - това е паркинг оборудване за Латинска Америка, а също и в България и Румъния.
С оборудване на FAAC са паркозоните на "София тех парк". Работят с Hayat и Hilton. Отпреди четири-пет години с техни бариери са ГКПП-тата на България. Специално за граничните пунктове Стефанова обяснява, че не са ползвали протекции, но са били единствените, отговорили на изискванията - предложили бързи бариери с алуминиев корпус, който не ръждясва.
Когато Стив Хараламбиев продава бизнеса си, той си оставя тежките машини за обработка на метали - преси, лазери и малък екип. Все още работи като подизпълнител на някои детайли към FAAC. Основният му фокус обаче е да поддържа сградния фонд в индустриалния парк, който е негова собственост.
В годините "FAAK България" довежда в Тутракан и четири италиански фирми - свои подизпълнители, които сега произвеждат на територията на индустриалния парк в наети помещения. Inntech (в Италия Barrati) например обработва детайли със стругове с цифрово-програмно управление. IBG Motors произвежда малки мотори, а от година и кабелни снопове. Собственикът е италианец, който имал производство в Молдова, но го закрил и се е преместил в България. SGM Plastics произвеждат пластмасови детайли. ZlCPress e леярна за алуминиеви детайли под налягане, технология, различна от алуминиевите профили с изтегляне, каквито ФААК купува от производители в България. Част от компаниите имат производство и в Италия, а други - само в България. Светлана Стефанова казва, че подтикват подизпълнителите си да работят и с други клиенти, за да минимализират рисковете. В преговори са с още две компании, които да започнат производство в България.
Освен това ползват и много локални производители и доставчици. Работят с компании не само от Северна България, но и от Пловдив, Пазарджик и др. Сега се опитват да заменят италианска компания за оборудване, която се е ориентирала към масово производство и за нея вече са малък клиент, с русенска фирма.
FAAC продължава да придобива нови компании и марки и портфолиото на българското дружество продължава да се разширява. Ново е например производството на турникети по германски модели. Наред с това се налага подмяна на продукти заради нови технологии.
Идеята сега е производството да се разраства чрез подобряване на ефективността при запазване на същия брой хора. В момента във "ФААК България" вървят към оптимизация на производството и повече автоматизация на процесите по методологията Leаn (която прави Toyota лидер в автомобилостроенето). Мотото е, че трябва да се премахне всичко излишно и да остане само това, което истински допринася за крайния продукт. Работят например, за да подобрят ротационния си индекс, който е показателен за това дали наличностите от материали (а при тях има над 5000 кода сурови материали за производство) не са твърде големи спрямо оборота. Използват прийом за симулация на производство на база наличните и очакваните материали. Така преценяват дали ще могат да изпълнят поръчката и планират и работата на хората си. Философията е, че макар всеки да има едно работно място, при нужда би могъл да работи и на друго, според пиковете на поръчките.
Що се отнася до хората - Светлана Стефанова обяснява, че сега, когато вече пет компании работят на територията на индустриалния парк, вече започва да се усеща глад за квалифицирани кадри. Изграждали са екипа човек по човек, като не са наемали нов служител, преди предишният да навлезе в работата. В компанията работят и много млади хора, които научават нови неща, пътуват в чужбина, за да се обучават или за да помагат на други компании от групата. Казва и че са дали своя принос за изсветляването на трудовия пазар в района, защото хората им винаги са с официално обявените си заплати.
Изобщо, правят каквото е по силите им, за да подобрят средата на живот. Най-вече помагат в Тутракан, където организират събития, акции, почиствания. Подкрепят "Българската Коледа" и редовно даряват за НФ "Свети Никола" - фондация за подпомагане на деца сираци, лица в неравностойно социално положение и възрастни с умствени и физически увреждания.
И пред развойното звено се отварят нови хоризонти. В сектора навлизат облачни услуги, мобилни приложения, елементи на изкуствен интелект. FAAC предлага споделена информация в облака. Това позволява на собственик на множество гаражи например да ги вижда като мрежа и да има общ поглед върху тях. Такъв клиент имат още като Datapark в Сан Франциско - всичките около 200 обществени гаража в града са с тяхно оборудване.
Мобилно приложение дава възможност на човек да си резервира паркомясто. Благодарение на една интеграция с Google maps всеки собственик на гараж може да бъде видим за техния потребител, който да проследи през телефона си къде има свободни места за паркиране, за да се насочи натам. Има и опция за предсказване на база минал опит колко свободни места ще има в съответния паркинг примерно след 10 мин. Това намалява напразно изгорелите газове.
При паркинг машините издаването на билетчета вече е отживелица. Дори камерите, които разпознават номера на автомобила и вдигат бариерата или калкулират задължението според времето, са технология отпреди пет-шест години. Сега трендът е директно да се следи движението на обектите в динамична среда, казва Светлана Стефанова.
Снимка: Надежда Чипева
Източник: Капитал
Facebook коментари