Вторник, 23 Юли 2024 г.

Внимание, шофьори! Свалени катализатори скоро ще водят до отнемане на регистрации

Модернизиране на състава на автомобилния парк, чрез налагане на ограничения върху вноса на употребявани превозни средства с екологична категория под Евро 4, предвижда Националната програма за контрол на замърсяването на въздуха 2020 -2030 г е записано в актуализирания Интегриран национален план "Енергетика и климат". Целта на мярката е да се предотврати "изхвърлянето" на стари дизелови превозни средства на българския пазар,

Друга мярка в плана предвижда отнемане на регистрацията на превозните средства, които не покриват изискванията за гранични стойности на емисии от отработили газове съгласно нормите, утвърдени за съответната им екологична категория, напр. такива с отстранен катализатор или филтър за дизелови частици.

В плана се залага насърчаване на производството и потреблението на алтернативни възобновяеми горива, а именно водород, включително чрез развитие на инфраструктура за алтернативни горива за чисти горива.

Националната пътна карта за подобряване на условията за разгръщане на потенциала за развитие на водородните технологии и механизмите за производство и доставка на водород, определя пътя за изграждане на водородна индустрия. Целта на Пътната карта е да се създаде база за съгласувана рамка за ефективно, плавно и последователно въвеждане на технологии за производство, транспортиране и използване на водород в индустрията, енергетиката, транспорта и бита, за създаване на благоприятни условия за иновации и инвестиции.

Предвижда се въвеждането на водородния електротранспорт да започне от градския автобусен транспорт, за който отговарят общините. Този подход е икономически по-целесъобразен поради възможността за по-мащабно стартиране с голям брой транспортни средства и зарядна инфраструктура с висок процент на регламентирана използваемост.

Предвидени са и мерки за постигането на определената национална цел от 34.48 % дял на енергията от ВИ в брутното крайно потребление на енергия до 2030 г.

В транспортния сектор се очаква увеличаване на използването на възобновяема енергия, като делът ѝ ще достигне 29.66% през 2030 г. и 85.74% през 2050 г. По отношение на количествата на използваните ВИ, конвенционалните биогорива са с най-голям принос в средносрочен план, като допринасят с 31.1% за възобновяемата енергия в сектора до 2030 г. (132 кtoe от общо 424 кtoe).

Потреблението на биогорива от ново поколение също се увеличава и през 2030 г. достига 117 ktoe. Електрическата енергия от ВИ ще придобива все по-голямо значение в автомобилния и железопътния транспорт, като очакванията са този вид енергия постепенно да замени потреблението на биогорива. Същевременно ще се въвеждат и ще нараства потреблението на възобновяемите горива от небиологичен произход, предвижда планът. От 20 ktoe през 2030 г. нараства на 572 ktoe през 2050 г., като формира 39% от ВИ сектора.

Постигането на целите за повишаване на енергийната ефективност е стратегически свързано с обновяването на сградния фонд, като приоритет ще се дава на енергийната ефективност в съчетание с използването на възобновяеми енергийни източници в сградния сектор.
Ще се дава приоритет на навлизането на високоефективните охладителни и отоплителни инсталации, на въвеждането на иновативните технологии, използващи геотермална, хидротермална и слънчева енергия, и на използването на отпадна топлина и студ.

Освен това ще се насърчава използването на ефективно централно отопление и централно охлаждане. Предвижда се, чрез нови топлофикационни мрежи – локални и разширения на съществуващите, да се задоволят потребностите в сградите от обществен сектор и услугите, които не са свързани към централно отопление.

Потенциалът за енергийна ефективност на инфраструктурата на централното отопление и охлаждане се съдържа в рехабилитацията на топлопреносните мрежи. Предвижда се използването на най-ефективните способи за пренос на топлоносител, посредством предварително изолирани тръби и нарастване дела на използване на отпадната топлина с цел намаляване на топлинните загуби в мрежите.

За повишаване на ефективността на топлопреносните мрежи се предвижда използването на усъвършенствани стратегии за управление и решения за мониторинг като сензори и интелигентни измервателни уреди за оптимизиране на потока на топлина/охлаждане, включително намаляване на температурата на топлоносителите и интегриране на повече ВЕИ.

Facebook коментари