Девет силистренци са участвали в първото Народно събрание след Освобождението

Девет са силистренците, които са участвали в Учредителното събрание от 10 февруари до 16 април 1879 година, което приема Търновската конституция. Това разказа за БТА директорът на Регионалния исторически музей в града д-р Николай Тодоров.

По думите му всички членове на събранието са били високо ерудирани, с авторитет сред обществото и хора, които не са търсили финансова облага. Те са натрупали богат опит в рамките на Османската империя, като са участвали в екзархийските и епархийските съвети. Българското Възраждане е подготвило хора, които макар и родени и израснали в Османската империя, имат яснота и понятие що е това политика, демокрация и конституция, разказа той.

"Преходът от Османската империя към националната държава се осъществява благодарение на този български елит. Хората, които участват в Учредителното събрание, са признати от Османската империя, от Русия и от Великите сили. Шансът в Народното събрание да попаднат случайни хора става по-късно, с развитието на политическата система. Такива са хората след 1944 година и виждаме, че и до днес попадат хора, които не знаят какво правят в този важен законодателен орган", коментира Тодоров.

По думите му представителите на Силистра в първото Народно събрание след Освобождението не правят изключение. Те са добре познати в годините на Възраждането и с дейността си напълно са заслужили правото да положат основите на националната държава.

"Личат имената на Димитър Енчев – учител и автор на учебници, Гено Чолаков, който е търговец с обществен авторитет и натрупан капитал. Изключително важна фигура в Учредителното събрание е Никола Балкански. Той е родственик на Раковски и финансира голяма част от политическите инициативи на българите през Възраждането, като четите на Хаджи Димитър и Стефан Караджа", допълни историкът.