Журналист печели награда за разследване на подхвърляне на наркотици в Силистра
Борис Митов е журналист с над 15 години опит като съдебно-криминален репортер. Следил е работата на службите за сигурност и съдебната система в различни медии, сред които БТА, "Сега" и "Медиапул". От 2019 г. е редактор в "Свободна Европа". През 2023 г. спечели голямата наградата на конкурса "Валя Крушкина – журналистика за хората" за три свои материала, един от които е свързан със Силистра.
Той даде интервю за ЕКИП НА SCOOOL MEDIA:
Как започна пътят Ви като журналист?
От малък бях запален да работя в медия, тъй като често посещавах БНР, защото баща ми работеше там. Иначе моят път като журналист започна като стажант в радио "Алма Матер" на Софийския университет "Св. Климент Охридски", където много лесно се дава възможност на току-що завършили студенти от Факултета по журналистика и масова комуникация да стажуват. След това, като всяко момче, първоначалната ми идея беше да работя като спортен журналист. Това и направих, но след това преминах към други ресори. Като цяло, преди да навляза в съдебно-криминалния ресор, съм работил на доста места – над 10 медии – радио, телевизия, вестници, БТА, информационен сайт. Преди около 10-12 години обаче станах съдебно-криминален репортер и до днешна дата работя това. Сега съм редактор в "Свободна Европа".
Какво е да си съдебно-криминален репортер?
Работата ми е да описвам как точно прокуратурата не си е свършила работата, защото тя има много начини да не си я свърши. Пряко върху нея много често оказват влияние политици, бивши бизнесмени, хора с престъпно минало и т.н.
Какво трябва да знае всеки, който иска да навлезе в този ресор?
Първо, най-важно е много добре да познаваш законодателната рамка. Основното в съдебно-криминалния ресор е изключително стриктно да се придържаш към това, че в един процес има две или три страни. Те са: човек, който е обвинен в престъпление; адвокат, който се бори обвиняемият да бъде оправдан; и отделно от тях е съдът, който определя кои факти са правдоподобни. Най-голямото предизвикателство в съдебния ресор е това да имаш голямо търпение и да си фокусиран. Понякога се случва да седиш по 7-8 часа в съдебна зала и да следиш дела, които продължават години наред.
Вие не сте юрист, как придобихте юридическите знания?
По най-традиционния начин – четейки закони и четейки съдебни решения. Защото основната работа на съдебния журналист, освен седене на заседания, е четене на безкрайни съдебни решения. Те често са дълги десетки страници и са написани на сух и формален език. Когато бях съвсем в началото на ресора, за мен беше най-важно да започна да разбирам какво пише в тях. Другото нещо, освен часове четене, е и часове разговори с адвокати, които се явяват по тези дела.
Колко време ви отнема да напишете един материал?
Зависи какъв е материалът. Ако се налага да се връщаш във назад във времето, да разследваш, да ровиш архиви, може да отнеме месеци. Но новина се пише между 15-20 минути. Или 1-2 часа, ако се налага да четеш доклад например, за да я напишеш. Ако се налага да седиш на съдебно заседание, може да отнеме часове. Случвало ми се е да седя цял ден на заседание, то да продължи до след 0 ч. и когато се прибера след полунощ, да седна да пиша материала и да го кача към 3-4 ч. сутринта.
Бяхте отличен с голямата награда на конкурса "Валя Крушкина – журналистика за хората". Един от материалите, за който получихте наградата, бе, че доказахте как на журналист от Силистра са му подхвърлени наркотици. Разкажете ни за него.
Журналистът Димитър Пецов е известен активист и използва специален закон, който се нарича Закон за достъп до обществена информация, на чиято база всеки човек може да подаде искане до дадена институция, а тя да му предостави документи, които свидетелстват за изразходването на публични пари. Димитър е писал серия от материали, с които разкрива как местната власт в Силистра толерира определени фирми.
Един ден "случайно" е спрян от полицията, като при претърсване на колата му в джоба на една от седалките полицията намира 4 вида наркотици. Полицаите намират изключително бързо наркотиците. Случаят е от 2020 г. и става много известен.
Как успяхте да докажете, че са подхвърлени?
Когато разследваш подобен случай, ти подхождаш като разследващ. Проследяваш мотиви и детайли. Защо някой би искал този човек да бъде дискредитиран? В случая той е журналист на свободна практика в Силистра, има публична дейност и като граждански активист. Често е използвал Закона за достъп до обществена информация, за да разследва местни сделки. Той е подавал сигнали за заплахи. И когато започнеш да четеш, се запитваш дали не е лъжа, това което се твърди. Това и направих.
При такива случаи единственото, което можеш да направиш, е да помолиш потърпевшия да разкаже подробно по часове и по минути какво се е случило. В първия текст не написах, че наркотиците са подхвърлени, а че потърпевшият го твърди, тъй като не беше доказано, и всъщност описах всички незаконни действия на полицията. От спирането на колата, до обиска и до съставянето на протокол в полицията – всички тези стъпки са много ясно регламентирани в закона за МВР. И всъщност те имаха пропуски почти на всяка стъпка. Важен детайл беше и тяхното поведение, действието им издаваше къде да търсят. Те имаха известни мотиви. Доказателствата ми бяха пропуските на полицията. Но винаги е от полза преди да пуснеш такъв текст, да се консултираш с адвокат.
Благодарение на медийния натиск прокуратурата прекрати делото срещу Димитър за наркотици и образува дело за подхвърляне на наркотици, което не се разследва ефективно и не се стига до поръчителя на подхвърлянето.
Кой е най-трудният Ви материал?
Преди 10 години писах материал, който разказваше за закононарушение на няколко прокурори по случаи, в които са използвали специални разузнавателни средства. Публикувах едно разрешение за използване на специални разузнавателни средства, постановено в нарушение на закона от бившия главен прокурор Сотир Цацаров във времето, когато е бил съдия в Пловдив. Той беше разрешил да се ползват такива средства, без да има право да го прави, и аз публикувах този документ, на който личеше неговият подпис. Той тъкмо беше назначен за главен прокурор 3-4 месеца преди това. На документа имаше печат "Строго секретно" и след публикуването му бях привикан в прокуратурата. Заплашиха ме, че ще бъда подведен под отговорност за разгласяване на държавна тайна, ако не предоставя източника на документа. Всъщност този документ беше декласифициран, т.е не беше държавна тайна към този момент, защото беше част от доказателства по едно дело. Аз стигнах до него с помощта на мои източници и го публикувах с ясното съзнание, че този документ вече не е секретен. Но прокуратурата тогава, под давлението на Сотир Цацаров, държеше да покаже, че не могат да се публикуват такива неща безнаказано. В крайна сметка тя сама си направи капан и реши да ме призове на разпит и да ме заплаши с повдигане на официално обвинение. Това ѝ изигра лоша шега, защото много колеги журналисти в други медии писаха за казуса. Последва протест на мои колеги пред Съдебната палата в София и в крайна сметка се стигна дотам, че прокуратурата прекрати това разследване срещу мен.
Как се подготвяте за подобно посещение в прокуратурата?
Обадих се на твой близък адвокат, за да те подготви той. Аз отидох с ясното съзнание, че ще кажа "Добър ден и довиждане!", няма да поемам ангажименти и няма да отговарям.
Как се справяте с емоционалното натоварване от отразяването на тежки съдебни дела?
Това е до характер. На мен най-любопитно ми беше като дете една криминална хроника по БНР. Престъпленията и криминалетата винаги са ми били изключително любопитни. Случайно се озовах в този ресор, не беше моя цел, но той най-много ми хареса. Колкото по-тежко е едно дело откъм фактология, за мен е толкова по-интересно. Но не трябва да губиш човешкото в себе си, докато отразяваш такива дела.
Сблъсквали ли сте се с някакви етични дилеми, докато отразявате съдебен процес?
Една от най-тежките ми истории е по-скоро е в личен план. Това е случаят с Евгения от София, жената, която бе убита и изхвърлена в куфар край Перник. Съпругът ѝ и баща му са обвинени в убийството. Познавам Евгения от 7-годишен. Бяхме съседи и сме израснали заедно. Дистанцирах се донякъде, не изцяло. Ходих на заседания, защото исках да го проследя лично този процес, но писах само новинарски материали, не повече.
Той даде интервю за ЕКИП НА SCOOOL MEDIA:
Как започна пътят Ви като журналист?
От малък бях запален да работя в медия, тъй като често посещавах БНР, защото баща ми работеше там. Иначе моят път като журналист започна като стажант в радио "Алма Матер" на Софийския университет "Св. Климент Охридски", където много лесно се дава възможност на току-що завършили студенти от Факултета по журналистика и масова комуникация да стажуват. След това, като всяко момче, първоначалната ми идея беше да работя като спортен журналист. Това и направих, но след това преминах към други ресори. Като цяло, преди да навляза в съдебно-криминалния ресор, съм работил на доста места – над 10 медии – радио, телевизия, вестници, БТА, информационен сайт. Преди около 10-12 години обаче станах съдебно-криминален репортер и до днешна дата работя това. Сега съм редактор в "Свободна Европа".
Какво е да си съдебно-криминален репортер?
Работата ми е да описвам как точно прокуратурата не си е свършила работата, защото тя има много начини да не си я свърши. Пряко върху нея много често оказват влияние политици, бивши бизнесмени, хора с престъпно минало и т.н.
Какво трябва да знае всеки, който иска да навлезе в този ресор?
Първо, най-важно е много добре да познаваш законодателната рамка. Основното в съдебно-криминалния ресор е изключително стриктно да се придържаш към това, че в един процес има две или три страни. Те са: човек, който е обвинен в престъпление; адвокат, който се бори обвиняемият да бъде оправдан; и отделно от тях е съдът, който определя кои факти са правдоподобни. Най-голямото предизвикателство в съдебния ресор е това да имаш голямо търпение и да си фокусиран. Понякога се случва да седиш по 7-8 часа в съдебна зала и да следиш дела, които продължават години наред.
Вие не сте юрист, как придобихте юридическите знания?
По най-традиционния начин – четейки закони и четейки съдебни решения. Защото основната работа на съдебния журналист, освен седене на заседания, е четене на безкрайни съдебни решения. Те често са дълги десетки страници и са написани на сух и формален език. Когато бях съвсем в началото на ресора, за мен беше най-важно да започна да разбирам какво пише в тях. Другото нещо, освен часове четене, е и часове разговори с адвокати, които се явяват по тези дела.
Колко време ви отнема да напишете един материал?
Зависи какъв е материалът. Ако се налага да се връщаш във назад във времето, да разследваш, да ровиш архиви, може да отнеме месеци. Но новина се пише между 15-20 минути. Или 1-2 часа, ако се налага да четеш доклад например, за да я напишеш. Ако се налага да седиш на съдебно заседание, може да отнеме часове. Случвало ми се е да седя цял ден на заседание, то да продължи до след 0 ч. и когато се прибера след полунощ, да седна да пиша материала и да го кача към 3-4 ч. сутринта.
Бяхте отличен с голямата награда на конкурса "Валя Крушкина – журналистика за хората". Един от материалите, за който получихте наградата, бе, че доказахте как на журналист от Силистра са му подхвърлени наркотици. Разкажете ни за него.
Журналистът Димитър Пецов е известен активист и използва специален закон, който се нарича Закон за достъп до обществена информация, на чиято база всеки човек може да подаде искане до дадена институция, а тя да му предостави документи, които свидетелстват за изразходването на публични пари. Димитър е писал серия от материали, с които разкрива как местната власт в Силистра толерира определени фирми.
Един ден "случайно" е спрян от полицията, като при претърсване на колата му в джоба на една от седалките полицията намира 4 вида наркотици. Полицаите намират изключително бързо наркотиците. Случаят е от 2020 г. и става много известен.
Как успяхте да докажете, че са подхвърлени?
Когато разследваш подобен случай, ти подхождаш като разследващ. Проследяваш мотиви и детайли. Защо някой би искал този човек да бъде дискредитиран? В случая той е журналист на свободна практика в Силистра, има публична дейност и като граждански активист. Често е използвал Закона за достъп до обществена информация, за да разследва местни сделки. Той е подавал сигнали за заплахи. И когато започнеш да четеш, се запитваш дали не е лъжа, това което се твърди. Това и направих.
При такива случаи единственото, което можеш да направиш, е да помолиш потърпевшия да разкаже подробно по часове и по минути какво се е случило. В първия текст не написах, че наркотиците са подхвърлени, а че потърпевшият го твърди, тъй като не беше доказано, и всъщност описах всички незаконни действия на полицията. От спирането на колата, до обиска и до съставянето на протокол в полицията – всички тези стъпки са много ясно регламентирани в закона за МВР. И всъщност те имаха пропуски почти на всяка стъпка. Важен детайл беше и тяхното поведение, действието им издаваше къде да търсят. Те имаха известни мотиви. Доказателствата ми бяха пропуските на полицията. Но винаги е от полза преди да пуснеш такъв текст, да се консултираш с адвокат.
Благодарение на медийния натиск прокуратурата прекрати делото срещу Димитър за наркотици и образува дело за подхвърляне на наркотици, което не се разследва ефективно и не се стига до поръчителя на подхвърлянето.
Кой е най-трудният Ви материал?
Преди 10 години писах материал, който разказваше за закононарушение на няколко прокурори по случаи, в които са използвали специални разузнавателни средства. Публикувах едно разрешение за използване на специални разузнавателни средства, постановено в нарушение на закона от бившия главен прокурор Сотир Цацаров във времето, когато е бил съдия в Пловдив. Той беше разрешил да се ползват такива средства, без да има право да го прави, и аз публикувах този документ, на който личеше неговият подпис. Той тъкмо беше назначен за главен прокурор 3-4 месеца преди това. На документа имаше печат "Строго секретно" и след публикуването му бях привикан в прокуратурата. Заплашиха ме, че ще бъда подведен под отговорност за разгласяване на държавна тайна, ако не предоставя източника на документа. Всъщност този документ беше декласифициран, т.е не беше държавна тайна към този момент, защото беше част от доказателства по едно дело. Аз стигнах до него с помощта на мои източници и го публикувах с ясното съзнание, че този документ вече не е секретен. Но прокуратурата тогава, под давлението на Сотир Цацаров, държеше да покаже, че не могат да се публикуват такива неща безнаказано. В крайна сметка тя сама си направи капан и реши да ме призове на разпит и да ме заплаши с повдигане на официално обвинение. Това ѝ изигра лоша шега, защото много колеги журналисти в други медии писаха за казуса. Последва протест на мои колеги пред Съдебната палата в София и в крайна сметка се стигна дотам, че прокуратурата прекрати това разследване срещу мен.
Как се подготвяте за подобно посещение в прокуратурата?
Обадих се на твой близък адвокат, за да те подготви той. Аз отидох с ясното съзнание, че ще кажа "Добър ден и довиждане!", няма да поемам ангажименти и няма да отговарям.
Как се справяте с емоционалното натоварване от отразяването на тежки съдебни дела?
Това е до характер. На мен най-любопитно ми беше като дете една криминална хроника по БНР. Престъпленията и криминалетата винаги са ми били изключително любопитни. Случайно се озовах в този ресор, не беше моя цел, но той най-много ми хареса. Колкото по-тежко е едно дело откъм фактология, за мен е толкова по-интересно. Но не трябва да губиш човешкото в себе си, докато отразяваш такива дела.
Сблъсквали ли сте се с някакви етични дилеми, докато отразявате съдебен процес?
Една от най-тежките ми истории е по-скоро е в личен план. Това е случаят с Евгения от София, жената, която бе убита и изхвърлена в куфар край Перник. Съпругът ѝ и баща му са обвинени в убийството. Познавам Евгения от 7-годишен. Бяхме съседи и сме израснали заедно. Дистанцирах се донякъде, не изцяло. Ходих на заседания, защото исках да го проследя лично този процес, но писах само новинарски материали, не повече.
Facebook коментари