Улица "Харалампи Джамджиев": Почит към забравения авиатор

Улица "Харалампи Джамджиев" в Силистра е единствената такава водеща до промишлената зона на града, където в момента е концентриран местния бизнес.

Но кой е Харалампи Джамджиев и защо е удостоен с честта да има улица, носеща неговото име?

Харалампи Джамджиев е един от най-великите механици-откриватели на XX век, чийто принос за науката е несправедливо забравен. Той е смятан за основоположник на българската авиационна наука, първият роден авиоконструктор, както и първият българин, изобретил летателна машина през 1895 г.

Ранен живот и образование:

Роден е на 13 юни 1875 г. във Велико Търново. През 1893 г. постъпва във Военното училище в София, но поради здравословни проблеми е принуден да го напусне временно.

Въпреки трудностите, Джамджиев завършва образованието си през 1895 г., същата година, в която изобретява летателна машина.

Изобретения и постижения:

Неуморният изобретател конструира орнитоптер с парен двигател, но за съжаление, той експлодира.

Непреклонно решен да постигне целта си, Джамджиев не се отказва. През 1902 г. той създава друг орнитоптер, но този път с пружина вместо двигател.

Първият полет:

Орнитоптерът, създаден от Джамджиев, прави малки параболи над силистренското село Поп Кралево. Елиптичните криле с разпереност 1,05 м. и обща дължина 1,25 м. се размахват нагоре, надолу и назад, задвижвани от силна спирална пружина. За засилване се използва наклонена дъсчена платформа и велосипеден триколесник с верига, педали и кормило. "Птицата" на Джамджиев достига височина 22 м. и далечина на прелитането до 200 м. При един особено успешен полет на 8 март 1902 година тя прехвръква и се разбива в близкото румънско село Есекьой.

Незаслужено забравен:

Въпреки че е година преди братя Райт да извършат първия си полет, Джамджиев не е признат за пръв създател на летателна машина.

Неговото изобретение не е регистрирано, а липсата на подкрепа от страна на българските власти осуетява мечтата му да участва във всесветния въздухоплавателен конкурс.

По-късни постижения:

Независимо от трудностите, Джамджиев не се предава. На 16 февруари 1911 г. във Франция той патентова летателен апарат под името "Нова система аероплан вече с мотор от моторетка".

През 1921 г. в Прага Джамджиев регистрира нов свой самолет, наречен "Бързолет", в който използва тесни (ивични) профили за самолетно крило.

Наследство:

Родоначалникът на българската авиация си отива от този свят на 13 март 1961 г.

Идеите на Джамджиев са огромен принос за развитието на аеромеханиката, а много от неговите конструктивни решения са реализирани едва през 70-те години на миналия век.

Улицата, носеща неговото име, е не само почит към неговата памет, но и символ на неговата неуморна борба и гениални открития, оставили траен отпечатък в историята на българската авиация.