Петя Цонева посвети стихотворение на Силистра
Двукратната победителка в литературния конкурс "Любовта е пиянство или пиянство от любов" Петя Цонева посвети стихотворение на Силистра
Известната писателка Петя Цонева, която спечели конкурса "Любовта е пиянство или пиянство от любов" през 2022 и 2024 г., написа стихотворение, озаглавено "Дуросторум", посветено на красивия град на брега на Дунав. Стихотворението е израз на нейната благодарност и признателност към Силистра и нейните приятели там.
"Красив е градът на Реката. Радвам се и благодаря, че отново съм тук. Това е специален поздрав за приятелите ми от Силистра", каза Цонева, когато представи стихотворението си:
Зелените дунавски ниви са пълни със хляб
и с някаква топла, разравяна често надежда.
Мълчи Дуросторум. И белите порти мълчат,
и вдигат нагоре към слънцето каменни вежди.
Видяла е много голямата, равнa река -
звезди, кръщенета, удавници, влюбени думи.
През нея протича всемирната наша тъга,
която се ражда в мига, отлетял помежду ни.
През нея се спуска ревнивата радост на май,
пребродила нивите с цъфнали, криви кайсии.
И носи нататък към тънкия облачен край
онази щастлива насъщност, че още ни има.
Стоя при реката и залезът пада пред мен.
Аз мога безброй хоризонти от здрач да измисля.
А изгревът чака, единствен, добър, нероден
в дълбокото русло на зимния бряг на Силистра.
В сърцето на парка издига криле пеликан,
до него мълчат пролетта си момче и момиче.
Животът по пътя си бърза. Незнайно голям.
И всичко изтича.
Надолу с реката изтича.
Известната писателка Петя Цонева, която спечели конкурса "Любовта е пиянство или пиянство от любов" през 2022 и 2024 г., написа стихотворение, озаглавено "Дуросторум", посветено на красивия град на брега на Дунав. Стихотворението е израз на нейната благодарност и признателност към Силистра и нейните приятели там.
"Красив е градът на Реката. Радвам се и благодаря, че отново съм тук. Това е специален поздрав за приятелите ми от Силистра", каза Цонева, когато представи стихотворението си:
Зелените дунавски ниви са пълни със хляб
и с някаква топла, разравяна често надежда.
Мълчи Дуросторум. И белите порти мълчат,
и вдигат нагоре към слънцето каменни вежди.
Видяла е много голямата, равнa река -
звезди, кръщенета, удавници, влюбени думи.
През нея протича всемирната наша тъга,
която се ражда в мига, отлетял помежду ни.
През нея се спуска ревнивата радост на май,
пребродила нивите с цъфнали, криви кайсии.
И носи нататък към тънкия облачен край
онази щастлива насъщност, че още ни има.
Стоя при реката и залезът пада пред мен.
Аз мога безброй хоризонти от здрач да измисля.
А изгревът чака, единствен, добър, нероден
в дълбокото русло на зимния бряг на Силистра.
В сърцето на парка издига криле пеликан,
до него мълчат пролетта си момче и момиче.
Животът по пътя си бърза. Незнайно голям.
И всичко изтича.
Надолу с реката изтича.