Семейство от Силистра поиска да монтира Паметника на Съветската армия в двора си
Дебати, протести, искане за референдум, нахлуване в сградата на областната управа. Това са само част от събитията, които последваха демонтажа на Паметника на Съветската армия. Но какво се случва с него три месеца по-късно? Екип на NOVA тръгна по следите на най-дискутирания паметник у нас, за да провери къде е той сега и кое е семейството, което предлага да го прибере в двора си. За пръв път ще покажем и мястото, което институциите проучват за поставянето му, обобщиха от "Здравей България" по Нова телевизия.
След години на горещи дебати, крайни емоции, протести "за" и "против" съществуването му, денят на 12 декември започна с кран, появил се до Паметника на Съветската армия. Във въздуха се понесе първо ръката с автомата на най-високата статуя от скулптурната група – тази на войника. В рамките на седмица съдбата ѝ последваха и останалите части.
В ранното утро на 23-и частите бяха опаковани и поеха към държавен охраняем терен в софийското село Лозен. Там те трябваше да изчакат да бъде извършена техническа спецификация, да бъдат реставрирани и преместени някъде.
Три месеца по-късно една покана ни отвежда в Рибарица. Тя е отправена от семейство Иванови. Венелин е земеделец, а Добромира Михалева - учителка в детска градина. Ако не може да му се намери подходящо място, казва семейството от Силистра, нека заповяда тук – в двора на нашата вилата в планинското село. "Не мисля, че е нещо сложно да се грижим за неговия добър външен вид. Не искаме да сме новина, не искаме да печелим от това. Просто искаме да дадем дом на този паметник", уверява Добромира.
След години на горещи дебати, крайни емоции, протести "за" и "против" съществуването му, денят на 12 декември започна с кран, появил се до Паметника на Съветската армия. Във въздуха се понесе първо ръката с автомата на най-високата статуя от скулптурната група – тази на войника. В рамките на седмица съдбата ѝ последваха и останалите части.
В ранното утро на 23-и частите бяха опаковани и поеха към държавен охраняем терен в софийското село Лозен. Там те трябваше да изчакат да бъде извършена техническа спецификация, да бъдат реставрирани и преместени някъде.
Три месеца по-късно една покана ни отвежда в Рибарица. Тя е отправена от семейство Иванови. Венелин е земеделец, а Добромира Михалева - учителка в детска градина. Ако не може да му се намери подходящо място, казва семейството от Силистра, нека заповяда тук – в двора на нашата вилата в планинското село. "Не мисля, че е нещо сложно да се грижим за неговия добър външен вид. Не искаме да сме новина, не искаме да печелим от това. Просто искаме да дадем дом на този паметник", уверява Добромира.
Facebook коментари