Бисер и Зекие правят хляб със сърце и душа
Майстор хлебарят Бисер Иванов приготвя всяка сутрин насъщния в силистренското село Професор Иширково рамо до рамо със своята съпруга, разказват за него в предаването по БНР "Изотопия".
Току-що изваден от фурната горещ бял селски хляб с хрупкава, златиста коричка и божествено ухание. Това със сигурност е един от уютните спомени от детството на доста хора. Спомен, носещ приятни емоции и носталгична нотка. Всъщност…не е нужно да стигаме до носталгия, защото описаната картина се случва и днес.
Достатъчно е да отидете до красивото село Професор Иширково, намиращо се на двайсетина километра от Силистра. В местната фурна, собственост на базираната там голяма земеделска кооперация, работят рамо до рамо майстор хлебарят Бисер Иванов и съпругата му Зекие.
От 8 години Бисер прави хляб.
Знаем обаче, че това не е просто храна. Хлябът е повече от храна. Той е символ, уют, топлина, плодородие и е част от празника и делника на нашия народ. Повече е и защото Бисер прави своя хляб с отношение – с плам в работата си и с оптимистичен блясък в очите, който се забелязва отдалеч, защото по-скоро вече отвикнахме да го виждаме често около себе си.
Току-що изваден от фурната горещ бял селски хляб с хрупкава, златиста коричка и божествено ухание. Това със сигурност е един от уютните спомени от детството на доста хора. Спомен, носещ приятни емоции и носталгична нотка. Всъщност…не е нужно да стигаме до носталгия, защото описаната картина се случва и днес.
Достатъчно е да отидете до красивото село Професор Иширково, намиращо се на двайсетина километра от Силистра. В местната фурна, собственост на базираната там голяма земеделска кооперация, работят рамо до рамо майстор хлебарят Бисер Иванов и съпругата му Зекие.
От 8 години Бисер прави хляб.
Знаем обаче, че това не е просто храна. Хлябът е повече от храна. Той е символ, уют, топлина, плодородие и е част от празника и делника на нашия народ. Повече е и защото Бисер прави своя хляб с отношение – с плам в работата си и с оптимистичен блясък в очите, който се забелязва отдалеч, защото по-скоро вече отвикнахме да го виждаме често около себе си.