Проф. Георги Атанасов: Защо 3-ти март е единствено възможната дата за национален празник на България
"Утре е Трети Март !!!
Защо 3-ти март е единствено възможната дата за национален празник на България?!
На 3-ти март 1878 бе възстановена българската държавност, фактически се сложи началото на Третата българска държава, в която, прочее, живеем и сега, и затова тази дата е без аналог в Новата ни история. Затова без алтернатива се поставя от самосебе си на пиедестала "Национален празник на България и българите", без значение къде живеят!
Тази дата има нерадостна съдба като символ. Помня като ученик, че до 1977 г. бе неглижирана, след това частично реабилитирана, но в сянката на други празници. След 1989 г. смислени български политици го обявиха за "водещ" или "първи" Национален празник, но "изпълзяха" отнякъде големи "познавачи" на историята ни и историческите знаци /най-кресливите бяха и са съветски възпитаници/, които го поставиха под въпрос – направо започнаха да го ругаят. Те и сега не са се укротили. Мъчи ги безспорния факт, че България бе освободена от Русия, а… не може да си модерен, ако не си малко русофоб, и на тази плоскост без темели, решиха да дискредитират 3-ти март.
Освободителната война се представя като завоевателна, чиято главна цел е руско господство над Балканите, Константинопол, Босфора и пр., като България е била между другото в имперската политика на Санкт Петербург – много нескопосано в исторически план. В руската имперска политика тези направления са изконни, но не и през 1877-1878 г. Тогава Русия не е всемогъщата суперсила, каквато е през втората половина на ХVІІІ и първата половина на ХІХ в. Отслабена след Кримската война /1853-1856/ с големи проблеми след отмяната на крепостничеството, с полски проблеми, с нереформирана и непревъоръжена армия /това се вижда през войната/ и пр. Затова и най-висши представители на елита /граф Шувалов, дори княз Горчаков, а донякъде и самия император/ първоначално са против войната. Да не говорим, че Османската империя, като потенциал и въоръжени сили, е много над това, което е през ХVІІІ до средата на ХІХ в. – и това се вижда през войната! Накратко – война в началото на 1877г. е извън плановете на руския царизъм, защото империята не е сигурна в ресурсите си за бърз успех и гарантирани ползи.
Кой предизвика Освободителна война? Определено българският народ, който имаше вече елити, Екзархия, интелигенция и интелектуалци, буржоазия, качествено за епохата образование, изградени политици и пр., каквито "институции" й липсваха при предните руско-турски войни от края на ХVІІІ до средата на ХІХ в. А тогава Русия имаше по-големи военни възможности "Да ни дари свободата". Ние, обаче, тогава не бяхме готови да понесем "Освобождение" и слава богу че не го получихме при тогавашната структура на българското общество. С нови подготвени елити и след Въстание като Априлското, българите поставиха въпроса за тяхната свобода пред европейските народи и елити.
Защо Русия се ангажира с Освободителната война?
Първо – за това имаше карт-бланш /разрешително/ от другите Европейските супер-сили – Англия, Франция, Прусия, Италия и дори Австро-Унгария. След провала на Цариградската конференция с Лондонския протокол, те дадоха да се разбере, че няма да се противопоставят Русия да преведе в изпълнение решенията на конференцията в Цариград от 1877 г. т.е., с други думи казано на дипломатически език – България да получи независимост или по-скоро автономия
Второ – в руското общество имаше изключителен натиск върху императора /включително империатрицата – немкия!/ от целия хоризонтал и вертикал на обществото, включително изявени интелектуалци, и разбера се Славянофилите водени от Аксаков, кой знае защо толкова обругавани от някои наши съвременници. Прочее прави са били подозренията на Достоевски за такива "истерични" реакции в българското общество.
Без изключение, нито сърбите, нито гърците, черногорците, власите и молдовците, въпреки ред благоприятстващи фактори, за разлика от условията, при които живееха българите, не успяха сами да извоюват автономия, широка автономия и в крайна сметка независимостта си от Османската империя, със собствени усилия и в резултат на организираните от тях въстания. В края на краищата решаващия фактор за това бяха победоносните войни на Русия срещу Турция от 1768-1774, 1789-1791, 1806-1812 и 1828-1829 г. Така стана и с България през 1878 г. Но защо комплекси не тресат съседните балкански страни, че са получили свобода благодарение главно на Русия, а ни измъчват. Не нас, не народа като цяло, измъчват по-скоро по-гласовитите, да не кажа комплексираните, но дежурно представени в медиите, вече четвърт век. Това са проблеми на една ограничена група, които не трябва да се преписват на народа ни. Прочее, утре се надявам, новия президент, за който съм гласувал /и не само !/ да надмогне комплексите, които измъчваха други президенти преди него и просто и ясно да каже, че България е освободена от Русия.
И още, че 3-ти март е най-легитимния празник в Новата ни история и че го дължим главно на себе си, защото ние българите /възрожденските българи/ сами си помогнахме. В резултат получихме подкрепа и от вън, прочее и от цяла Европа.
Технически и само технически ли е въпросът, че тъкмо Русия се нае да изпълни тази общоевропейска мисия?!"