Хабил Курт: Топал Реджеп е забравения спасител на младежи от село Добротица
През 2015 година по повод 75 години от подписването на Крайовския мирен договор бе издадена една много ценна книга – сборникът "Съхранена памет. Спомени на съвременници", дело на Румяна Лебедова, Цветана Цанова и Йордан Георгиев от Силистра. Тя е изпълнена с документална и автентична изповед на близо 50 души във връзка с преживяното от българското население по време на Румънско-чокойката власт (1918-1940), при освобождението на Южна Добруджа през 1940 г. и при последващото преселение на българи от Северна Добруджа в майката родина България в резултат на мирната спогодба за размяна на население между румънското кралство и българското царство.
Четох книгата няколко пъти и ми направи впечатление, че на две места в спомените на Николинка Демирова от село Добротица е споменат подвигът на Топал Реджеп от село Любен, който спасява от разстрел група граждани от село Добротица (в днешната община Ситово двете населени места са едно до друго).
Преди години вече бях чул за този случай от уважавания общественик Йордан Христов – автор на първата написана история на село Добротица, който е и мой учител, запалил ме за краеведството.
По спомен на Димитър Белберов от с. Добротица: "...През Румънско обрали един румънски богаташ – боярин (крупен земеделец) от Заград. Хванали всички младежи – българи от района, три дни ги държали в полицията и ги били. Спасил ги Топал Реджеп от село Каравели кьой, тъй като имал голям авторитет пред румънците докато в село Белица са би разстреляли..."
Случаят ме заинтригува с постъпката и безстрашието на спасителя на младите българи. За съжаление се оказаха много оскъдни фактите за неговата личност, но аз все пак се добрах до най-важното: какви са били отношенията му с властта.
Топал Реджеп е бил голям приятел с Ташчъ Ахмет – тогавашен депутат от окръг Дуростор (Силистра). По това време след дълго следване от Истанбул (учение) се завръща роденият в Добротица негов племенник – професор Исмаил Якупоглу, който е от едноименния аширет (голям род). В Букурещ той, който е владеел 5 езика – турски, български, арабски, френски и ирански, е бил назначен за старши инспектор във Вътрешното и във Външното министерства на Кралство Румъния.
Един ден в областната управа в Силистра Топал Реджеп се запознава с посредничеството на депутата с професора, чийто род му е бил близък, но с него за първи път се виждал. Оформя се силна приятелска връзка между Топал Реджеп, професора, депутата и румънеца - областен управител, благодарение на което явно е станало възможно спасяването на младежите от Добротица. Така Топал Реджеп от село Каравели кьой (днешното му име е село Любен) влиза в историята като спасител на българи, които без да си били виновни са обвинени в кражба с цел да бъдат унижени и съответно да последват нерадостната съдба на връстниците си от село Белица, за убийството на които стана дума по-горе.
Използвани източници: книгата "Съхранена памет"; спомени на Ахмет Чокойоглу – в миналото силистренски общественик, изселник в Република Турция, поместени в списание "БAЙ", издавано в Косово; народната памет.
Снимка: Facebook личен архив
Facebook коментари