Напусна ни български професор, учителствал в силистренски села
На 8.02.2024 г. на 88 години почина проф. д-р Боян Байчев - дългогодишен преподавател в Катедра по съвременен български език във Великотърновски университет "Св.св. Кирил и Методий". В периода 1957–1960 г. той е бил учител в добруджанските села Антимово и Белица (община Тутракан), където започват и най-ранните му наблюдения върху речта на местните жители. Роден е на 28 декември 1935 г. в гр. Сухиндол, Великотърновска област, където завършва гимназия.
После следва в Учителски институт - Варна и в Софийския университет. Работил е в Техникум по индустриална химия в град Свищов. През 1967 г. печели конкурс за асистент по съвременен български език във Великотърновски университет, където от 1971 г. е в старши асистент, а от 1975 г. – главен асистент. Бил е лектор в Лайпцигския университет в Германия. През 1974 г. защитава дисертация и му е присъдена научна степен "кандидат на филологическите науки" (днес това отговаря на научна степен "доктор"). От 1978 г. е доцент по съвременен български език, а от 1991 г. е професор.
В продължение на десетилетия проф. Байчев чете лекции на студенти, специализанти и докторанти (български и чуждестранни) по фонетика, фонология, лексикология, диалектология и социолингвистика. Научен ръководител е на голям брой дипломанти, специализанти и докторанти. Като лектор е гостувал в много университети и институти: Берлин, Виена, Братислава, Катовице, Янина, Осло, Трондхайм, Залцбург и др. Избиран е от Специализирания научен съвет по езикознание при ВАК (София) за рецензент на хабилитации и дисертации.
Заемал е и административни и други длъжности – заместник-декан на Филологическия факултет; директор на Летния семинар по български език и култура за чуждестранни българисти и слависти при Великотърновския университет; член на Комисията по социолингвистика към Международния комитет на славистите; председателствал е секции на международни форуми и световни конгреси у нас и в чужбина.
После следва в Учителски институт - Варна и в Софийския университет. Работил е в Техникум по индустриална химия в град Свищов. През 1967 г. печели конкурс за асистент по съвременен български език във Великотърновски университет, където от 1971 г. е в старши асистент, а от 1975 г. – главен асистент. Бил е лектор в Лайпцигския университет в Германия. През 1974 г. защитава дисертация и му е присъдена научна степен "кандидат на филологическите науки" (днес това отговаря на научна степен "доктор"). От 1978 г. е доцент по съвременен български език, а от 1991 г. е професор.
В продължение на десетилетия проф. Байчев чете лекции на студенти, специализанти и докторанти (български и чуждестранни) по фонетика, фонология, лексикология, диалектология и социолингвистика. Научен ръководител е на голям брой дипломанти, специализанти и докторанти. Като лектор е гостувал в много университети и институти: Берлин, Виена, Братислава, Катовице, Янина, Осло, Трондхайм, Залцбург и др. Избиран е от Специализирания научен съвет по езикознание при ВАК (София) за рецензент на хабилитации и дисертации.
Заемал е и административни и други длъжности – заместник-декан на Филологическия факултет; директор на Летния семинар по български език и култура за чуждестранни българисти и слависти при Великотърновския университет; член на Комисията по социолингвистика към Международния комитет на славистите; председателствал е секции на международни форуми и световни конгреси у нас и в чужбина.
Facebook коментари