Знаете ли кой е най-известният архитект роден в Силистра
Селото се намира 5 километра от столицата. Сградата на кметството в село Чепинци е с уникална архитектура. Самата сграда гледана от страна на площада има форма, наподобяваща слон. Кой е уникалния архитект, направил проекта на тази уникална сграда.
Това архитектът Георги Овчаров. Кой е той?
Роден е на 20 април 1889 година в град Силистра. Баща му Ради Овчаров е изпълнявал длъжността инженер на общината в крайдунавския град. Своето детство бъдещият архитект прекарва в гр. Търговище, родно място на баща му. Семейството се премества в София,, където Георги Овчаров завършва средното си образование в Първа софийска мъжка гимназия през 1907 г. Още същата година със стипендия, отпусната му от Министерството на народното просвещение, заминава да следва архитектура в Политехниката на гр. Мюнхен, Германия. По свое усмотрение обаче постъпва в Художествената академия на същия град. От Просветното министерство научават за нарушението на договора и го предупреждават, че ще му спрат стипендията. През следващата година той се прехвърля в Политехниката. Завършва специалността архитектура, без обаче да е навлязъл в нейната същност. През цялото време на следването мисълта му е била заета от рисуването "И при архитектурата може да се прави изкуство" - успокоявал той разтревожените си родители. За период от 10 години, в които за кратко участва в Първата световна война, служи в Министерството на железниците и в строителното дружество "Градиво" в София. Упорито се готви да стане добър архитект, но ни за миг не се разделя с четката, палитрата и молива, твори живописни и графични творби, но превръща и архитектурата в изкуство.
Първото голямо признание за Георги Овчаров, че е изявен архитект идва през 1924 г., когато печели второ място в конкурса за сграда на Агрономическия факултет на Софийския университет "Св. Кл. Охридски". Първа премия не е присъдена, но е препоръчан за изпълнение неговият проект. С това започва неговата успешна кариера на архитект с неповторим и оригинален начин на проектиране, с голям творчески заряд, продължил 30 години. През това време той сътворява много архитектурни проекти и допринася в нашата страна да се изградят отличаващи се по своя замисъл и архитектурен образ сгради, считани за шедьоври в българската архитектура, оценени, че имат не само национален, но и международен принос. В архитектурното си творчество той умело прилага постиженията в строителството на сградите не само от епохата на старобългарското изкуство, но и постиженията на българските сградостроители през Възраждането.
Още с проектирането на сградата на Агрономическия факултет архитект Георги Овчаров за първи път у нас постигна единство между екстериор и интериор. С това потвърди, че умее да показва монументалността във всеки проект. Че се осланя на своето въображение, на романтичната си природа и музикалната си култура, на вродения си усет към пропорциите. Ясно осъзнава, че му са нужни повече познания и се стреми да надникне в дебрите на строителното изкуство. Изучава световната класика, но задълбочено се вглежда и в нашето архитектурно наследство, дири връзки със славянобългарската романтична душевност, възкресява от развалините монументалния образ на старобългарската архитектура. Своите оригинални подходи и виждания той показва както в строителството на обществени сгради, така и в самостоятелните къщи. Рисуваше всичко, а проектите му придобиват нужния си технически вид с помощта на техническите му сътрудници. Творчески прилага и постиженията на западноевропейската архитектурна класика.
Периодът 1923-1930 г. е най-решителният за изграждането на Георги Овчаров като архитект. През тези години той се формира като самобитен майстор на архитектурната форма и името му спечелва всеобщо уважение и признание. Той е първият експресионист в нашата архитектура. В тези години неговият монументален експресионизъм е пропит от патоса и поетиката на възрожденската романтика. За пръв път у нас той реализира в художествено единство екстериора и интериора и показва правдиво хармоничното и колоритното въздействие на строителния материал.
Не е възможно да изброим всички най-значителни обекти, които е проектирал в София и страната архитект Георги Овчаров. Освен сградата на Агрономическия факултет в София, по негов проект са построени сградите на Съюза на популярните банки, на Министерството на вътрешните работи, хотел "Севастопол", на Българската земеделска банка, на бившия ИСУЛ, Мавзолея на Г. Димитров в София, в Пловдив, Бургас, Варна и на други места. Той е автор на архитектурното оформление на "Дунав мост" край Русе. Проектира и жилищни домове на видни творци на изкуството и интелектуалци от София. Участва в конкурси за построяване на паметници и т.н.
Голяма и силна личност, творец със собствен стил и почерк. Георги Овчаров бе архитекг-новатор, монументалист, който непрекъснато се учеше от успехите на нашето и чуждото архитектурно творчество. Едновременно с проектирането той рисуваше художествени картини. От неговите живописни и графични творби можем да усетим, че те наистина са дело на един бележит творец и изкусен майстор. През целия си живот остана ненадминат и неповторим ваятел на архитектурното изкуство. Само внезапната му смърт (настъпила на 15 ноември 1953 г.) в родния му град завинаги прекъсна изявите му на един от най- талантливите български архитекти, оставили ярки следи в историята на българската и световната архитектура и пластичното изкуство.
Ползвана е информация на Вълчо Радев, публикувана във вестник "Силистренска трибуна"