В Силистра са се произвеждали 100 % "еко" перални
Историкът Антон Оруш публикува статия във вестник Fіbаnk Nеwѕ, в която разказва за първообразите на първите перални машини, включително и за прототипа "Спътник", произведен в Силистра през началото на 60-те години.
Според Оруш, пералнята "Спътник" е представлявала метална сфера с диаметър около 50 см и малък капак отгоре. Сферата е била окачена на метален станок по такъв начин, че да може лесно и свободно да се върти на 360 градуса около оста си. От едната страна е била монтирана ръчка, за да може ръката на човека да завърта металното кълбо. Отгоре е имало клапан за изпускане на налягането преди отваряне на капака. От другата страна се е намирал малък метален лост, с който можело да се застопори сферата да не се превърти неочаквано, докато все още я пълнят, защото така ще се изплиска и похаби сапунената вода.
Оруш разказва, че пералнята "Спътник" е била предназначена за ръчно пране, без използване на електричество. Тя е била разработена в Силистра през началото на 60-те години, когато електрификацията на България все още не е била завършена. По-високата цена на електрическите перални също е била фактор за създаването на ръчната пералня.
Според Оруш, пералнята "Спътник" е била доста ефективна и е била използвана от много семейства в Силистра и региона. Тя е била сравнително евтина и лесна за производство, което я е направило достъпна за широк кръг хора.
Въпреки, е предлагала лукса на електрическите перални и е била трудна за използване, но е била по-добра от миенето на прането на ръка.
Съвременната пералня харчи около 10% от общото потребление на вода в едно домакинство, както и около 166 KWh електричество на година (изчисленията са за пералня с вместимост 8 кг, клас А++, 220 цикъла на 40°С).
Според съвременната квалификация силистренската пералня се нарежда на върха и може да бъде определена като 100 % "еко".
Според Оруш, пералнята "Спътник" е представлявала метална сфера с диаметър около 50 см и малък капак отгоре. Сферата е била окачена на метален станок по такъв начин, че да може лесно и свободно да се върти на 360 градуса около оста си. От едната страна е била монтирана ръчка, за да може ръката на човека да завърта металното кълбо. Отгоре е имало клапан за изпускане на налягането преди отваряне на капака. От другата страна се е намирал малък метален лост, с който можело да се застопори сферата да не се превърти неочаквано, докато все още я пълнят, защото така ще се изплиска и похаби сапунената вода.
Оруш разказва, че пералнята "Спътник" е била предназначена за ръчно пране, без използване на електричество. Тя е била разработена в Силистра през началото на 60-те години, когато електрификацията на България все още не е била завършена. По-високата цена на електрическите перални също е била фактор за създаването на ръчната пералня.
Според Оруш, пералнята "Спътник" е била доста ефективна и е била използвана от много семейства в Силистра и региона. Тя е била сравнително евтина и лесна за производство, което я е направило достъпна за широк кръг хора.
Въпреки, е предлагала лукса на електрическите перални и е била трудна за използване, но е била по-добра от миенето на прането на ръка.
Съвременната пералня харчи около 10% от общото потребление на вода в едно домакинство, както и около 166 KWh електричество на година (изчисленията са за пералня с вместимост 8 кг, клас А++, 220 цикъла на 40°С).
Според съвременната квалификация силистренската пералня се нарежда на върха и може да бъде определена като 100 % "еко".