Майа Жерар улавя емоции с фотоапарат
Бъдни вечер, Коледа, Нова година - казваме им светли празници. Светли за душата, светли и за останалите ни възприятия, защото всичко наоколо грее, окъпано в цветове и някъде сред тях е уюта, тишината и спокойствието. Именно това е усещането, когато социалните мрежи се напълнят със семейно щастие и детски усмивки, излъчвани от празнични фотосесии.
Майа Жерар от Силистра вече седем години улавя тези емоции и не чувства умора!
Празнично е в студиото на Майа - малка принцеса се усмихва пред декорите и почти не е нужно да бъде подканвана, при смяната на позите. Чува се само прищракването на фотоапарата. Чувстваш умиротворение – като топъл шал около врата в студен зимен ден.
Сякаш тази млада жена цял живот се е занимавала с това. А всъщност началото е преди седем години и то случайно.
Определя себе си пред БНР като портретен фотограф. Не обича да снима пейзажи и панорами.
И да нямаш усещането за Коледа, духът на празника те завладява. Коледни дръвчета, украса, огнище и …. Много играчки, а децата се чувстват като в детски кът. За Майа от години Коледа не е същата. В навечерието на празникът тя губи своя баща, но въпреки това не лишава семейството си от нищо.
И житейската истина е, че Коледа са усмивките на децата ни, на онези, които са скъпи на сърцето ни и че жестът е онзи, който ще стопли душата ни, а не съдържанието на подаръчната торбичка.
Снимка: Незабравка Кирова
Майа Жерар от Силистра вече седем години улавя тези емоции и не чувства умора!
Празнично е в студиото на Майа - малка принцеса се усмихва пред декорите и почти не е нужно да бъде подканвана, при смяната на позите. Чува се само прищракването на фотоапарата. Чувстваш умиротворение – като топъл шал около врата в студен зимен ден.
Сякаш тази млада жена цял живот се е занимавала с това. А всъщност началото е преди седем години и то случайно.
Определя себе си пред БНР като портретен фотограф. Не обича да снима пейзажи и панорами.
И да нямаш усещането за Коледа, духът на празника те завладява. Коледни дръвчета, украса, огнище и …. Много играчки, а децата се чувстват като в детски кът. За Майа от години Коледа не е същата. В навечерието на празникът тя губи своя баща, но въпреки това не лишава семейството си от нищо.
И житейската истина е, че Коледа са усмивките на децата ни, на онези, които са скъпи на сърцето ни и че жестът е онзи, който ще стопли душата ни, а не съдържанието на подаръчната торбичка.
Снимка: Незабравка Кирова