Административен съд - Силистра отхвърли жалба срещу ревизионен акт за довнасяне на ДДС
Ревизионният акт е бил издаден от органите по приходите на дружество "ПНС Стандарт" ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. Силистра, за периода 01.09.2021 г. - 30.11.2021 г.
Според ревизионния акт, дружеството е извършило две самостоятелни доставки - покупка на стока от страни членки на ЕС и последваща продажба в Русия, без същата стока да е стигала до България.
Първата доставка е била с място на изпълнение на територията на България, тъй като дружеството е придобивало стоките под идентификационния си номер по ЗДДС и не разполага с доказателства съответното придобиване да е обложено с ДДС в държавата членка, където стоките са пристигнали или е завършен превозът им.
Втората доставка е била с място на изпълнение извън територията на ЕС, тъй като стоките са били транспортирани от Литва до Русия.
В резултат на извършената ревизия, органите по приходите са установили, че дружеството не е начислило ДДС по първата доставка и е нанесло ДДС по втората доставка с нулева ставка.
Жалбоподателят оспорва констатациите на органите по приходите, като твърди, че е налице транзитна продажба на стоки, включваща две свързани доставки с място на изпълнение извън територията на ЕС.
Съдът приема, че по отношение на първата доставка е налице ВОП. Що се касае до мястото на изпълнение, следва да бъде споделен извода на ответния орган, че е налице фактическият състав на чл. 62, ал. 2 от ЗДДС, тъй като от една страна закупените резервни части не са били транспортирани до България, а до Литва, т. е. приложение на общия текст на ал. 1 на чл. 62 ЗДДС не може да бъде обосновано, а от друга страна в двете фактури за закупени стоки от доставчика от Италия, жалбоподателят е бил вписван с идентификационния си номер по ЗДДС.
При условие, че е осъществена хипотезата на чл. 62, ал. 2 ЗДДС, жалбоподателят е следвало да начисли дължимия ДДС с издаването на протокол по чл. 117, ал. 2 ЗДДС, който да отрази в дневника за продажбите за съответния данъчен период. Това не е сторено, независимо, че не е разполагал с доказателства, че вътрешнообщностното придобиване на стоките е било обложено в Литва- държавата членка, където стоките са пристигнали или е завършен превозът им.
По отношение на втората доставка, съдът приема, че е налице чиста хипотеза на вътреобщностно придобиване, за което е следвало да бъде начислен ДДС с протокол по чл. 117, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. Тъй като това не е сторено, констатациите на органите по приходите за необходимост за довнасяне на ДДС в размер на 10110. 09 лева и лихви върху тези суми в размер на 789. 21 лева.относно тази доставка са правилни.
В заключение, съдът приема, че ревизионният акт е издаден законосъобразно и отхвърля жалбата.