КНСБ: 10% ръст на заплатите на всички, на които плаща държавата
КНСБ настоява за 10% номинално увеличение на възнагражденията на всички, на които плаща държавата, в бюджета за следващата година.
Първоначалните изчисления на конфедерацията, за да се реализира този ръст, са показали, че са нужни 1,5 млрд. повече в бюджета за заплати, извън средствата за вдигане на минималната работна заплата и за вече направеното увеличение в средата на тази година.
Проведени бяха многократни срещи с финансовото министерство и премиера, успяхме да договорим една част, нашата битка продължава на парче. Необходими са още 400-450 млн. лв., за да се вдигнат заплатите в няколко сектора. Най-лесният и правилен начин от гледна точка на бюджета, е това да стане, като се намалят капиталовите разходи, тъй като сме убедени, че няма да бъдат реализирани, смята лидерът на КНСБ Пламен Димитров.
След проведените разговори с финансовото министерство в бюджета са предвидени 30 млн. лв. за вдигане на заплатите в БДЖ и НКЖИ, но за да се спази Колективният трудов договор, в който заплатите са процент от минималната за страната, са нужни още 30 млн. лв. За висшето образование в момента са залегнали 39 млн. лв. повече за заплати в университетите, 8 млн. лв. за БАН и 3 млн. лв. за Селскостопанската академия, но те са недостатъчни и са необходими още 50 млн. лв.
Бюджетът не предвижда средства за увеличение на заплатите на работещите в градския транспорт. КНСБ настоява да залегнат 30 млн. лв. за София и още 7 млн. за останалите градове, за да има поне 10 процента ръст от началото на годината.
Над 108 млн. лв. допълнително са нужни, за да станат заплатите на педагозите 125% от средната за страната. Трябва да се осигурят и 16,7 млн. лв. за вдигане на възнагражденията на непедагогическия персонал, така че да им дадем процент над минималната работна заплата, категорична бе Янка Такева.
Средства трябва да се предвидят и за увеличение на заплатите в здравеопазването, в агенциите към земеделското министерство, в културния сектор, за работещите по трудови правоотношения в МВР. Синдикатът настоява за 10% ръст на възнагражденията във вътрешното министерство, което е най-голямото и най-натовареното.
Притеснени сме и от бюджетното измерение на позеленяването на енергийния сектор и либерализацията на пазара. Регулаторният период свършва в края на юни, от това произтичат много предизвикателства и остават много неясноти, въпреки проекта на енергийна стратегия, каза още Пламен Димитров.
Първоначалните изчисления на конфедерацията, за да се реализира този ръст, са показали, че са нужни 1,5 млрд. повече в бюджета за заплати, извън средствата за вдигане на минималната работна заплата и за вече направеното увеличение в средата на тази година.
Проведени бяха многократни срещи с финансовото министерство и премиера, успяхме да договорим една част, нашата битка продължава на парче. Необходими са още 400-450 млн. лв., за да се вдигнат заплатите в няколко сектора. Най-лесният и правилен начин от гледна точка на бюджета, е това да стане, като се намалят капиталовите разходи, тъй като сме убедени, че няма да бъдат реализирани, смята лидерът на КНСБ Пламен Димитров.
След проведените разговори с финансовото министерство в бюджета са предвидени 30 млн. лв. за вдигане на заплатите в БДЖ и НКЖИ, но за да се спази Колективният трудов договор, в който заплатите са процент от минималната за страната, са нужни още 30 млн. лв. За висшето образование в момента са залегнали 39 млн. лв. повече за заплати в университетите, 8 млн. лв. за БАН и 3 млн. лв. за Селскостопанската академия, но те са недостатъчни и са необходими още 50 млн. лв.
Бюджетът не предвижда средства за увеличение на заплатите на работещите в градския транспорт. КНСБ настоява да залегнат 30 млн. лв. за София и още 7 млн. за останалите градове, за да има поне 10 процента ръст от началото на годината.
Над 108 млн. лв. допълнително са нужни, за да станат заплатите на педагозите 125% от средната за страната. Трябва да се осигурят и 16,7 млн. лв. за вдигане на възнагражденията на непедагогическия персонал, така че да им дадем процент над минималната работна заплата, категорична бе Янка Такева.
Средства трябва да се предвидят и за увеличение на заплатите в здравеопазването, в агенциите към земеделското министерство, в културния сектор, за работещите по трудови правоотношения в МВР. Синдикатът настоява за 10% ръст на възнагражденията във вътрешното министерство, което е най-голямото и най-натовареното.
Притеснени сме и от бюджетното измерение на позеленяването на енергийния сектор и либерализацията на пазара. Регулаторният период свършва в края на юни, от това произтичат много предизвикателства и остават много неясноти, въпреки проекта на енергийна стратегия, каза още Пламен Димитров.