Съборът "Срацимир към корените" събра роднини от близко и далече
Местните жителите посрещнаха свои "роднини" от търговищко, дуловско и добричко.
Празникът бе отбелязан с голям концерт с участието на 14 състави:
НЧ"Иван Вазов-1941"- с. Срацимир 2. "Трио ЕЛМИНА"
3. НЧ"Христо Ботев-1942"- с. Българка
4. НЧ" Сетлина-1906" - с. Смилец
5. НЧ"Иван Богоров-2012"- с. Богорово
6. НЧ" Светлина-1942"- с. Главан
7. НЧ"Пробуда-1940""Васила Вълчева"с. Калипетрово 8. НЧ"Пробуда 1910" - с. Алеково
9. НЧ"Стефан Караджа-1943" - с. Средище
10. КИП No 2 - гр. Силистра
11.Ансамбъл "Сборенка" - гр. Добрич
12.НЧ"Съединение-1889" - с. Садина
13.Група "Войновка" - с. Войново
14.НЧ"Съединение-1889" - с. Садина
Корените на родство между селата Садина и Срацимир датират до 1830 година, когато се предполага, че е възникнало село Караорман (Срацимир), разказаха историци. Те припомниха, че след руско-турската война и подписването на Одринския договор на 14 септември 1829 г., тръгва най-голямата изселническа вълна от България. Близо 1000 семейства от Русенско и Разградско се отправят към Бесарабия, Влахия и Молдавия. Няколко години по-късно бежанците започват да се връщат, а Силистренският край им бил на път. Първите заселници в Срацимир са от селата Кривня и Садина. Садинци се установяват и в съседните на Срацимир села Бръчма, Бабук и Главан. Днес в Срацимир живеят наследници на един от първите родове в селото – Карамочевия род, от който е Стоян Петров, участвал с четата на Гоце Делчев през 1903 г. в Илинденското въстания в Македония.