Как работодателите спестяват от "клас прослужено време"

Според Кодекса на труда в България основното и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер се договарят между страните при сключването на трудовия договор. Работодателят е длъжен да определи не само основното възнаграждение, но и допълнителните такива, които се полагат на работника или служителя.

За придобития трудов стаж и професионален опит на работниците и служителите се заплаща допълнително месечно възнаграждение, което е процент от основната работна заплата, определена с индивидуалния трудов договор.

Допълнителното трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит се изплаща за действително отработеното време по основното трудово правоотношение, а при непълно работно време – пропорционално за всеки отделен трудов договор. Това плащане има постоянен характер – получава се ежемесечно, докато има основание за него, обяснява доц. Тодор Капитанов, експерт по трудово право и създател на платформата mywork.bg.

При определяне на размера на допълнителното трудово възнаграждение за придобития трудов стаж и професионален опит работодателят взема предвид трудовия стаж на работника или служителя на същата, сходна или от същия характер работа, длъжност или професия. Условията, при които се признава сходният характер на работата, длъжността или професията, се уточняват с колективен трудов договор на браншово равнище или с вътрешните правила за работната заплата в предприятието.

С Постановление на Министерския съвет № 147 от 29.06.2007 г. за определяне на минималния размер на допълнителното трудово възнаграждение за придобития трудов стаж и професионален опит минималният размер на допълнителното трудово възнаграждение за придобития трудов стаж и професионален опит е определен на 0,6 на сто за всяка година придобит трудов стаж и професионален опит.

Работникът или служителят не е длъжен да връща суми за трудово възнаграждение и обезщетения по трудово правоотношение, които е получил Трудовият стаж и професионалният опит са важни фактори за определяне на заплатата на работниците и служителите в България. Според законодателството те имат право да получават допълнително месечно възнаграждение, което зависи от продължителността и характера на работата им. Но как се изчислява това допълнително плащане и какви са правата и задълженията на работодателите и работниците по отношение на него?**

Според Кодекса на труда в България основното и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер се договарят между страните при сключването на трудовия договор. Работодателят е длъжен да определи не само основното възнаграждение, но и допълнителните такива, които се полагат на работника или служителя.

Едно от тези допълнителни възнаграждения е свързано с придобития трудов стаж и професионален опит на работниците и служителите. То представлява процент от основната работна заплата, определена с индивидуалния трудов договор, който се изплаща за действително отработеното време по основното трудово правоотношение. Ако работникът или служителят работи с непълно работно време, то допълнителното възнаграждение се изчислява пропорционално за всеки отделен трудов договор.