Срацимир посреща своите "роднини" с фолклор и традиции

"Срацимир към корените" се нарича събора, който се провежда днес на 14 октомври в силистренското село Срацимир.

Жителите ще посрещнат свои "роднини" от търговищко, дуловско и добричко.

Празникът започва в 10 часа с водосвет пред възстановената Боярова чешма.

Освен големия концерт с участието на много състави, събора е обогатен с още две съпътстващи мероприятия: - Кулинарна изложба на тема "От жито с любов" - Постоянна етнографска сбирка в едно от свободните помещения на библиотеката.

Празникът продължава с фолклорна програма, в която участват състави от региона.

Корените на родство между селата Садина и Срацимир датират до 1830 година, когато се предполага, че е възникнало село Караорман (Срацимир), разказаха историци. Те припомниха, че след руско-турската война и подписването на Одринския договор на 14 септември 1829 г., тръгва най-голямата изселническа вълна от България. Близо 1000 семейства от Русенско и Разградско се отправят към Бесарабия, Влахия и Молдавия. Няколко години по-късно бежанците започват да се връщат, а Силистренският край им бил на път. Първите заселници в Срацимир са от селата Кривня и Садина. Садинци се установяват и в съседните на Срацимир села Бръчма, Бабук и Главан. Днес в Срацимир живеят наследници на един от първите родове в селото – Карамочевия род, от който е Стоян Петров, участвал с четата на Гоце Делчев през 1903 г. в Илинденското въстания в Македония.