Неделя, 03 Март 2024 г.

Даниела Стоянова: Вече в ранна възраст се наблюдават психоемоционални проблеми, които преди ги нямаше при децата

10 октомври – Световен ден за психичното здраве

Специалистът предвижда провеждането на групови тренинги през ноември

Статистиката, за съжаление не е позитивна, все повече хора отключват психоемоционални проблеми, било психотични, било свързани с функционирането в социалния свят и това не е случайно. Обществото или светът, в който живеем е прекалено динамичен, стресово ежедневие, събития с негативен заряд и цялата тази информация, в негативен план трудно би се преработила от хората. Много често се отключват психоемоционални проблеми при тях. Това сподели за Общинско радио-Силистра психотерапевтът Даниела Стоянова по повод 10 октомври – Световен ден за психичното здраве.

"Стресът е една от основните причини, но не е единствената, за да се разширят психоемоционалните проблеми при хората. За съжаление и в ранна детска възраст се наблюдават психоемоционални проблеми, които преди години нямаше при децата. В това число обсесивно-компулсивни разтройства, хипохондрии, което преди 20-30 години нямаше изобщо в детска възраст. За съжаление се смъкна много възрастовата граница на психоемоционалните проблеми", сподели Стоянова и открои като причина светът, в който живеем, динамиката, неизвестността, това случване на негативни събития, война, ковид и какво ли не още.

"Всичко това влияе. Децата, като растат в такъв семеен кръг, нормално е при тях, страховете, тревожността да е много по-голяма. Има и едни друг фактор. Много малко родители обръщат внимание на децата си в истинския смисъл на думата. Повечето деца са с мобилни устройства от малки в ръцете, пред телевизорите и т.н. Т.е личните занимания родител-дете са сведени до минимум, което е много жалко", подчерта Стоянова.

По отношение насилието над жени, специалистът сподели: "Ако се върнем в историята назад жената не е била приоритет, но може би сега гласността е по-голяма и може би чувството за безнаказаност също. Защото много често няма наказуемост на тези случаи, или се влачат с години. Независимо насилието дали е над жена, мъж, това е психоемоцинален проблем. Това не е нормално функциониране да нараниш друго човешко същество умишлено. Този човек явно има проблеми. Но, според мен такъв човек е трудно сам да осъзнае проблемите си. Все едно един сериен убиец да осъзнае, че това е грешно. Там вече е психотично състояние. Той има идея защо го прави и за него тази идея е ок".

"Когато думите са насочени, наистина към това да навредим, това вече говори за проблем при самия човек, който изказва тези думи. Другата страна е доколко, отсрещният човек, който е обект на тази вербална нападка, ще я поеме или ще постави граница. За съжаление, в нашата култура, много често сме свидетели на умишлено вербално нараняване на другите. Когато, напр. тяхното мнение не съвпада с нашето или искаме ние да изпъкнем, по някакъв начин. Няма я толерантността между хората. Няма го нормалното обсъждане, когато сме на различно мнение, защото много често тогава се появява трето, много по-реалистично. Хората нямат търпението, нямат толеранса, нямат знанието, за да го тестват поне. За да видят, че това е по-добрият вариант, а не да влизаме в директна конфронтация помежду си", каза Стоянова.

"В последните години интересът на студентите, специалност "Психология" не е малък, защото се превърна в по-модерна наука, а не толкова, че тези хора с душата си усещат, че това е тяхното поприще. Затова и много от завършващите след това не практикуват. Единици са тези, които продължават да се развиват в тази област, защото наистина тя е много натоварваща. Не е за всеки. Ако иска човек да помогне и да влезе в дълбините на психологичната работа, това е години наред усилен труд, квалификации, тренинги, семинари, симпозиуми и това няма спиране. Няма момент, в нашата наука, в който да кажем - аз всичко знам. Докато практикуваш, постоянно трябва да има надграждане", сподели Стоянова.

"Есента е началото на спокойствие, на един по-лежерен период, който ни дава зимата. Пролетта дава идея за пробуждане, интензитет, увеличаване на социалното функциониране, контактите между хората, докато есента може би е затишие към малко по-голяма пасивност, по-малко социално функциониране, повече спокойствие, затова наричат есента – сезон на душата. Всеобщото мнение, е че есента се отключват депресивните състояние, но аз не съм регистрирала подобен феномен. Може би се има предвид, че социалната изолация би дала някакво по-тревожно чувство, но там пак е въпрос на личен избор", подчерта Стоянова и допълни: "Дали ние есента ще се изолираме или не. Изолацията става и лятото, при хора, които имат някакъв проблем. Есента дава красотата и човек може се обърне към природата, след това идва зимата, трепетното очакване на Коледа, камината, подаръците, семейните събирания и т.н, човек няма как да влезе в депресия. Зависи начинът, по който мислим, а не толкова сезона", обясни Даниела Стоянова.

"При мен идват само негативни хора в началото, защото имат проблеми. Моята емоционална храна от работата е аз да видя този човек доволен, щастлив, който има идеи и планове за бъдещето и наистина се чувства добре. Това е моята емоционална храна, защото целта на моята работа е все повече хора да се чувстват добре, да живеят собствения си живот. Да се фокусират върху собствените си планове. Има хора, с които съм работа кратко време – 3-4 месеца. Има хора, с които съм работила 2-3 години. Има хора, с които идвайки за определен период, ние сме го решили, но те продължават да идват периодично, защото искат да надграждат и считат, че това е най-добрият начин да го правят", каза Стоянова.

Специалистът предвижда провеждането на групови тренинги:

"Мисля, че това ще е полезно за хората, особено в зимните месеци, това може да бъде едно разнообразие. Една емоционална част, емоционална храна за много хора. Защото наистина, ще говорим по човешки теми. Теми, които са екзистенциални, които са за повечето хора плашещи. Имат въпросителни, нямат отговори. Напр. теми, свързани със самотата, идеята за смъртта, идеята за връзката между психика и тяло, и много, много други теми. Мисля, първата десетдневка на ноември да стартирам и ще направя първата група.

Темата за смъртта е една от екзистенциалните теми, които плашат хора, заедно с темата за смисъла на живота. Наистина мисля, в тези събирания да дам една друга гледна точка и може би ще им бъде интересно на хората да се запознаят с всичко това", каза специалистът.
"Хубавото е, че се обръща внимание в световен мащаб на психичното здраве. Първият път, когато този ден е обявен за ден за психичното здраве е 1992г. Тогава започва да се говори по-масово за смисъла, хората да са в добро психично здраве. Защото, ако един човек психоемоционално не се чувства добре, психичното му здраве не е балансирано, не е нормално, от това следват множество негативи. Най-малкото – страда тялото, нарушава се цялостното функциониране в ежедневието на хората. Те не могат да разгърнат своя потенциал, не могат да осъществят целите и мечтите си и всичко това усилва негативната оценка, негативната перспектива на хората", уточни Стоянова.

"Все по-важно става и за нашата страна психичното здраве. Трябва да се разбие стигмата, че който има психоемоционални проблеми е слаб. Това не е вярно, напротив в процентно отношение до психоемоционални проблеми стигат условно казано силните хора, а не слабите. И да се махне, срамът от хората, че едва ли не – аз, ако отивам на психолог, психиатър или психотерапевт, аз съм слаб и не съм качествен. Нищо подобно! Хората трябва да осъзнаят, че в наше време всеки има нужда от това. Дори, и ние психотерапевтите, си правим периодични интервизии между нас, защото ние също сме хора, където разнищваме наши проблеми с пациенти, което е абсолютно нормално. Другото което е, че много хора се притесняват, да не би специалистът да разкрие някъде моята тайна. Вярвайте ми, няма как да се случи това. Един уважаващ себе си специалист остава работата в кабинета си. Извън кабинета, тези хора и техните проблеми не съществуват. Иначе ние няма как да работим тази професия. Особено в едно по-малко населено място. Няма как да разказваш кой идва при теб, и какви са неговите проблеми и ти години наред да работиш тази професия. Няма как да стане! Дори и в големите градове е така. Това е нашата защита. И ние не можем да обсъждаме пациентите си на улицата. Няма как да стане! Това не е добре за нас като професионалисти", допълни Стоянова.

"Няма формула за щастлив живот, защото няма и рецепта за щастлив живот. Тези неща са строго индивидуални. Работата с хората е индивидуална. Ако за мен едно е щастие, за теб е друго, за трети е трето. Моят релакс е да пътувам, аз обичам да пътувам, пътуването ме зарежда. Но други хора не обичат да пътуват. За тях нещата стоят в друг аспект, в друг план. Няма рецепта за щастие, но всеки може да постигне чувството за щастие. Въпросът е да знае, какви са неговите потребности, да стигне до истинския си психоемционален свят и да разлисти себе си", каза в заключение Даниела Стоянова.

Facebook коментари