От 1 юли 2024 г.: вместо регулирани цени на тока - таван за разходите
Държавата формално премахва регулираните цени на тока за бита от 1 юли 2024 г., с което отпада и ролята на НЕК като обществен доставчик на енергия. Реално обаче домакинствата ще имат таван на разходите и ще получават компенсации, подобно на тези, които се плащат на бизнеса от миналата година, съобщава Капитал.
Целта е да се избегне рискът от борсовите цени, но същевременно да се изпълнят изискванията за либерализация на пазара, така че да се отпушат плащанията по Плана за възстановяване - България чака 1.5 млрд. лв. до края на годината и още толкова през следващата.
В комисията по енергетика Рамадан Аталай (ДПС), Делян Добрев (ГЕРБ) и Радослав Рибарски (ПП) бяха уеднаквили позициите си и групите им бързо гласуваха реформите
Това решиха депутатите от енергийната комисията в парламента, които разглеждат промените в Закона за енергетиката на второ четене. Новите текстове получиха подкрепата на ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и ДПС, а против бяха БСП, ИТН и "Възраждане". По всички личи, че и при окончателното гласуване в пленарната зала това мнозинство ще се запази и реформата, която се определя като най-голямата за последното десетилетие, ще се случи. Много от детайлите в нея обаче ще бъдат уточнявани в допълнителни актове на Министерския съвет - например самият размер на компенсациите за бита, както и в наредби - за начина и срока на плащането им.
А макар да не е записано изрично, този модел ще важи до началото на 2026 г., когато цените на ток трябва да бъдат изцяло пазарни, а само енергийно бедните домакинства да получават помощи.
Какво се променя при тока за бита
Казано най-общо, от средата на следващата година регулираният пазар в настоящият си вид ще изчезне. Това означава, че КЕВР няма да определя регулираната цена, по която НЕК да продава тока на трите електроснабдителни дружества в страната (тези на "Електрохолд", ЕВН и "Енерго-про"). Вместо това самите снабдителни дружества ще купуват нужната енергия от борсата и всеки месец регулаторът ще определя компенсация за покриване на част от разходите на битови крайни потребители.
Въпросната компенсация ще се определя като разлика между постигнатата средно претеглена цена на пазарен сегмент "Ден напред" и определената със Закона за държавния бюджет базова стойност на електрическа енергия на 1 MWh, която битовият краен клиент следва да заплаща за съответния регулаторен период. С други думи, това трябва да се определи в бюджета за 2024 г.
Сега регулираната цена на тока за бита, без мрежовите такси и ДДС, е около 115.8 лв./мВтч. Тя се получава от определените от КЕВР цени на АЕЦ "Козлодуй", ТЕЦ "Марица-изток 2", американските централи, ВЕЦ-овете и малките ВЕИ, намалени с компенсация в размер на почти 70 лв./мВтч, която фондът "Сигурност на електроенергийната система" изплаща на НЕК, както и с разходите за въглеродни квоти на въглищните централи, които пак се покриват от фонда. В новия модел НЕК и квотното изкупуване на енергия от определени производители на фиксирани цени отпадат и остава само борсата.
Това е пълна аналогия с действащия от миналата година механизъм за компенсиране на бизнеса, при който без значение какви са цените на борсата фирмите плащат най-много 200 лв./мВтч. За домакинствата се очаква този "таван" да бъде по-нисък и да е близък до сегашните нива на регулираната цена - около 120 лв./мВтч. Което означава, че регулираните цени продължават да действат - поне до края на 2025 г., макар и под друга форма.
В закона е дадена възможност тези компенсации да са за цялото или за част от закупеното от битовите крайни клиенти количество електрическа енергия, както и че размерът й може да бъде диференциран според това колко ток се потребява. Това обаче по-скоро ще бъде въведено едва през 2026 г.
Откъде ще дойдат парите за компенсациите
Големият въпрос при отпадането на регулираните цени е откъде ще дойдат нужните средства, с които да се плащат компенсации за всички домакинства. Предварителни оценки на КЕВР показаха, че става дума за 1.4 млрд. лв. на година при сегашните борсови стойности на тока и запазване на бъдещия таван на разходите около 120 лв./мВтч. Реално обаче за година битовите потребители имат нужда от 12.2 млн. мВтч електроенергия и ако трябва да се покрие разликата между 200 лв. (колкото е средната борсова цена в последните месеци) и тавана от 120 лв./мВтч, това прави 970 млн. лв.
Все пак сумата не е малка. В приетите сега текстове се казва, че тя ще бъде взета от фонда "Сигурност на електроенергийната система", като КЕВР следи за наличния бюджет там и при необходимост може да определя допълнителни вноски от участниците на енергийния пазар. Тук става дума най-вече за АЕЦ "Козлодуй", която и досега осигуряваше ниската цена на регулирания пазар.
Идеята за таван на приходите на производителите на електроенергия, чрез който да се пълни фондът, обаче отпадна.
Все още неизяснен остава въпросът с ликвидността на електроснабдителните дружества, които ще трябва да купуват енергията по борсови цени, да я плащат на момента, а след това да чакат до 45 дни, за да си получат сумите по фактурите на потребителите. Грубо тук става дума за стотици милиони левове на месец. Как точно ще се осигурят средства за това трябва да бъде разписано в специална наредба за начина на изплащане на компенсациите за бита.
По-скъпо или по евтино
В момента в България е налице парадоксът цените на дребно да са по-ниски от тези на едро, които заплащат големите консуматори. Логиката е точно обратната и именно така стоят нещата в цяла Европа.
Факт е, че сега токът за бита е значително по-евтин от преди спрямо доходите на населението - средната работна заплата от август 2013 г. до юли 2023 г. се е увеличила със 155%, докато общите разходи за ток на бита са нараснали само с 42%. Ако се вземе конкретно стойността на електроенергията, която НЕК осигурява за регулирания пазар, без мрежовите такси, поскъпването е дори по-малко. През 2013 г. тя е била 95 лв./мВтч, а сега е 115.8 лв./мВтч. Или има едва 21% ръст в регулираната цена на електроенергията за десетилетие, докато за този период пазарната, която навремето е била по-ниска от регулираната, се е утроила.
В същото време една действителна цена на електроенергията за бита ще стимулира енергийната ефективност и оптимизацията на потреблението, а защо не и инвестициите в системи за собствено производство на ток и топла вода. Точно затова ЕК е против всички битови потребители да се субсидират поравно, а настоява да се дават помощи само на бедните.
Целта е да се избегне рискът от борсовите цени, но същевременно да се изпълнят изискванията за либерализация на пазара, така че да се отпушат плащанията по Плана за възстановяване - България чака 1.5 млрд. лв. до края на годината и още толкова през следващата.
В комисията по енергетика Рамадан Аталай (ДПС), Делян Добрев (ГЕРБ) и Радослав Рибарски (ПП) бяха уеднаквили позициите си и групите им бързо гласуваха реформите
Това решиха депутатите от енергийната комисията в парламента, които разглеждат промените в Закона за енергетиката на второ четене. Новите текстове получиха подкрепата на ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и ДПС, а против бяха БСП, ИТН и "Възраждане". По всички личи, че и при окончателното гласуване в пленарната зала това мнозинство ще се запази и реформата, която се определя като най-голямата за последното десетилетие, ще се случи. Много от детайлите в нея обаче ще бъдат уточнявани в допълнителни актове на Министерския съвет - например самият размер на компенсациите за бита, както и в наредби - за начина и срока на плащането им.
А макар да не е записано изрично, този модел ще важи до началото на 2026 г., когато цените на ток трябва да бъдат изцяло пазарни, а само енергийно бедните домакинства да получават помощи.
Какво се променя при тока за бита
Казано най-общо, от средата на следващата година регулираният пазар в настоящият си вид ще изчезне. Това означава, че КЕВР няма да определя регулираната цена, по която НЕК да продава тока на трите електроснабдителни дружества в страната (тези на "Електрохолд", ЕВН и "Енерго-про"). Вместо това самите снабдителни дружества ще купуват нужната енергия от борсата и всеки месец регулаторът ще определя компенсация за покриване на част от разходите на битови крайни потребители.
Въпросната компенсация ще се определя като разлика между постигнатата средно претеглена цена на пазарен сегмент "Ден напред" и определената със Закона за държавния бюджет базова стойност на електрическа енергия на 1 MWh, която битовият краен клиент следва да заплаща за съответния регулаторен период. С други думи, това трябва да се определи в бюджета за 2024 г.
Сега регулираната цена на тока за бита, без мрежовите такси и ДДС, е около 115.8 лв./мВтч. Тя се получава от определените от КЕВР цени на АЕЦ "Козлодуй", ТЕЦ "Марица-изток 2", американските централи, ВЕЦ-овете и малките ВЕИ, намалени с компенсация в размер на почти 70 лв./мВтч, която фондът "Сигурност на електроенергийната система" изплаща на НЕК, както и с разходите за въглеродни квоти на въглищните централи, които пак се покриват от фонда. В новия модел НЕК и квотното изкупуване на енергия от определени производители на фиксирани цени отпадат и остава само борсата.
Това е пълна аналогия с действащия от миналата година механизъм за компенсиране на бизнеса, при който без значение какви са цените на борсата фирмите плащат най-много 200 лв./мВтч. За домакинствата се очаква този "таван" да бъде по-нисък и да е близък до сегашните нива на регулираната цена - около 120 лв./мВтч. Което означава, че регулираните цени продължават да действат - поне до края на 2025 г., макар и под друга форма.
В закона е дадена възможност тези компенсации да са за цялото или за част от закупеното от битовите крайни клиенти количество електрическа енергия, както и че размерът й може да бъде диференциран според това колко ток се потребява. Това обаче по-скоро ще бъде въведено едва през 2026 г.
Откъде ще дойдат парите за компенсациите
Големият въпрос при отпадането на регулираните цени е откъде ще дойдат нужните средства, с които да се плащат компенсации за всички домакинства. Предварителни оценки на КЕВР показаха, че става дума за 1.4 млрд. лв. на година при сегашните борсови стойности на тока и запазване на бъдещия таван на разходите около 120 лв./мВтч. Реално обаче за година битовите потребители имат нужда от 12.2 млн. мВтч електроенергия и ако трябва да се покрие разликата между 200 лв. (колкото е средната борсова цена в последните месеци) и тавана от 120 лв./мВтч, това прави 970 млн. лв.
Все пак сумата не е малка. В приетите сега текстове се казва, че тя ще бъде взета от фонда "Сигурност на електроенергийната система", като КЕВР следи за наличния бюджет там и при необходимост може да определя допълнителни вноски от участниците на енергийния пазар. Тук става дума най-вече за АЕЦ "Козлодуй", която и досега осигуряваше ниската цена на регулирания пазар.
Идеята за таван на приходите на производителите на електроенергия, чрез който да се пълни фондът, обаче отпадна.
Все още неизяснен остава въпросът с ликвидността на електроснабдителните дружества, които ще трябва да купуват енергията по борсови цени, да я плащат на момента, а след това да чакат до 45 дни, за да си получат сумите по фактурите на потребителите. Грубо тук става дума за стотици милиони левове на месец. Как точно ще се осигурят средства за това трябва да бъде разписано в специална наредба за начина на изплащане на компенсациите за бита.
По-скъпо или по евтино
В момента в България е налице парадоксът цените на дребно да са по-ниски от тези на едро, които заплащат големите консуматори. Логиката е точно обратната и именно така стоят нещата в цяла Европа.
Факт е, че сега токът за бита е значително по-евтин от преди спрямо доходите на населението - средната работна заплата от август 2013 г. до юли 2023 г. се е увеличила със 155%, докато общите разходи за ток на бита са нараснали само с 42%. Ако се вземе конкретно стойността на електроенергията, която НЕК осигурява за регулирания пазар, без мрежовите такси, поскъпването е дори по-малко. През 2013 г. тя е била 95 лв./мВтч, а сега е 115.8 лв./мВтч. Или има едва 21% ръст в регулираната цена на електроенергията за десетилетие, докато за този период пазарната, която навремето е била по-ниска от регулираната, се е утроила.
В същото време една действителна цена на електроенергията за бита ще стимулира енергийната ефективност и оптимизацията на потреблението, а защо не и инвестициите в системи за собствено производство на ток и топла вода. Точно затова ЕК е против всички битови потребители да се субсидират поравно, а настоява да се дават помощи само на бедните.