ИПИ: Ръстът на минималната заплата ще напомпа инфлацията

Министерството на труда и социалната политика публикува предложение за промяна на равнището на минималната работна заплата в България. За първи път се прилага новият механизъм за определяне на минималната заплата, който я обвързва с динамиката на средната.

Предложението е минималната заплата да се повиши от 780 лева на 933 лева от 1 януари 2024 г. Това е най-голямото номинално увеличение на минималната заплата в България за последните две десетилетия.

Според анализ на Института за пазарна икономика, новият механизъм има редица слабости, които водят до неравномерно повишение на минималната заплата между отделните икономически дейности и райони на страната.

В най-силно развитите сектори и региони минималната заплата достига едва 20-30% от средната, докато в някои други сектори и региони тя се доближава до 70-80% от средната.

Това създава редица рискове, включително:

* Допълнителен инфлационен натиск, тъй като ръстът на минималната заплата ще доведе до увеличаване на доходите на хора в бедни или близки до бедност домакинства, които ще изразходват тези допълнителни средства за текущо потребление.
* Риск от загуба на работни места, тъй като рязкото повишаване на разходите за труд може да доведе до затруднения за някои предприятия.
* Намаляване на разполагаемия доход на самоосигуряващите се лица, тъй като техните осигуровки се определят на базата на минималната заплата.

Институтът за пазарна икономика препоръчва прилагането на механизма за минималната заплата да бъде прецизирано, така че да се избегнат тези рискове.

Ето някои от предложенията на Института:

* Използване на медианната заплата вместо средната, тъй като медианата е с по-плавна динамика и е по-малко податлива на екстремни стойности.
* Включване на други индикатори в формулата за минималната заплата, като ръста на икономиката, промените в потребителските цени, динамиката на производителността на труда и балансът между заетост, безработица и дял на неактивните на пазара на труда.
* Прилагане на регионални коефициенти, които да позволят по-бавен ръст на минималната заплата в по-слабо развитите части на страната.
* Отраслов подход, който да отчита различията в производителността на труда между отделните сектори.

Заключение

Въвеждането на механизъм за минималната заплата е положителна стъпка, тъй като премахва зависимостта на минималната заплата от договорките на синдикати и работодатели и я обвързва с обективни реалности в икономиката на страната.

Въпреки това, новият механизъм има редица слабости, които трябва да бъдат отстранени, за да се избегнат нежеланите последици.