Йордан Георгиев говори за псевдонимите на Левски на научната конференция в Балчик
В горещия съботен 26 август гореща тема беше събрала в залата на културния център "Мелницата" в Балчик 20-ина учени,специалисти, учители по история, изследователи. Темата на научната конференция в рамките на международния "Българско наследство" беше "Васил Левски, българската емиграция и националната революция" с водещ проф. Пламен Митев от Софийския университет "Св.Кл. Охридски". Тя беше посветена на 150 години от гибелта на Апостола.
"Тази тема е изключително важна и за съжаление слабо разработена в съвременната историография.Българската емиграция има изключително важна роля в подготовката на националната революция. За нас, изследователите на делото на Васил Левски, е много важно да можем очертаем реалните отношения, които възникват между Апостола и представителите на емиграцията не само във Влашко, но и в Сърбия и Южна Русия. В тези съседни страни се оформят няколко мощни емигрантски центъра, които играят много активна роля в политическото ни Възраждане", заяви проф. Митев. "В българската историческа книжнина през годините са се налагали различни мантри по темата и една от тях е, че между между дейците на вътрешната комитетска организация, оглавявана от Васил Левски, и представителите на емиграцията непрекъснато има някакви конфликти. Да, конфликти или по-скоро различни мнения е имало. Важното е да се отбелязва обаче, че в името на голямата национална кауза – българското освобождение, тези противоречия постепенно се тушират, благодарение на умението и на Любен Каравелов, и на Васил Левски да правят отстъпки. Това се вижда ясно на общото събрание на БРЦК в Букурещ от 29 април до 4 май 1872. Там Левски прави известни отстъпки по отношение на предложеното от емигранти в устава и програмата, а той е посочен като най-подходящия да организира и ръководи комитетската мрежа в България. Крайно време е с такова противопоставяне да се спре, да се потърсят обединителните моменти. И тук е ролята на конференцията, доколкото могат да се намерят категорични свидетелства за участието на отделни дейци на емиграцията или на някой от центровете. Смисълът на конференции като тази е да се изваждат на бял свят онези факти, които говорят за единодействието", добави проф. Митев.
Йордан Георгиев от областната администрация в Силистра говори за псевдонимите на Левски като код към мисията му на революционер.
"Най-честите са Драгньо, Драгомирчо, Драгой, Вълчо Драгоев. Изборът на такива имена показва същността на Апостола като страдалец. Интересен е псевдонимът му – Й- Марков, което препраща към Евангелието на Марко и посланията в него. Друг псевдоним е Асан Ага – добрия батко", разказа Георгиев пред събралите се.
На конференцията бе официално представен осмият брой на списание "Форум" на издателство "Матадор"-Добрич, което събира докладите и съобщенията от миналогодишната конференция. Група за автентичен фолклор "Въгленче" от село Викторовка, Молдова, поздрави конференцията с народни песни.
"Тази тема е изключително важна и за съжаление слабо разработена в съвременната историография.Българската емиграция има изключително важна роля в подготовката на националната революция. За нас, изследователите на делото на Васил Левски, е много важно да можем очертаем реалните отношения, които възникват между Апостола и представителите на емиграцията не само във Влашко, но и в Сърбия и Южна Русия. В тези съседни страни се оформят няколко мощни емигрантски центъра, които играят много активна роля в политическото ни Възраждане", заяви проф. Митев. "В българската историческа книжнина през годините са се налагали различни мантри по темата и една от тях е, че между между дейците на вътрешната комитетска организация, оглавявана от Васил Левски, и представителите на емиграцията непрекъснато има някакви конфликти. Да, конфликти или по-скоро различни мнения е имало. Важното е да се отбелязва обаче, че в името на голямата национална кауза – българското освобождение, тези противоречия постепенно се тушират, благодарение на умението и на Любен Каравелов, и на Васил Левски да правят отстъпки. Това се вижда ясно на общото събрание на БРЦК в Букурещ от 29 април до 4 май 1872. Там Левски прави известни отстъпки по отношение на предложеното от емигранти в устава и програмата, а той е посочен като най-подходящия да организира и ръководи комитетската мрежа в България. Крайно време е с такова противопоставяне да се спре, да се потърсят обединителните моменти. И тук е ролята на конференцията, доколкото могат да се намерят категорични свидетелства за участието на отделни дейци на емиграцията или на някой от центровете. Смисълът на конференции като тази е да се изваждат на бял свят онези факти, които говорят за единодействието", добави проф. Митев.
Йордан Георгиев от областната администрация в Силистра говори за псевдонимите на Левски като код към мисията му на революционер.
"Най-честите са Драгньо, Драгомирчо, Драгой, Вълчо Драгоев. Изборът на такива имена показва същността на Апостола като страдалец. Интересен е псевдонимът му – Й- Марков, което препраща към Евангелието на Марко и посланията в него. Друг псевдоним е Асан Ага – добрия батко", разказа Георгиев пред събралите се.
На конференцията бе официално представен осмият брой на списание "Форум" на издателство "Матадор"-Добрич, което събира докладите и съобщенията от миналогодишната конференция. Група за автентичен фолклор "Въгленче" от село Викторовка, Молдова, поздрави конференцията с народни песни.
Facebook коментари