Проф. Георги Атанасов: Немският Марко Поло пише за три Българии
През 1427 г. летописецът и участник в кръстоносния поход, завършил с разгромната битка на унгарския крал Сигизмунд край Никопол, Йохан Шилтбергер издава автобиография със спомените си от своето 30-годишно пленничество при османците и монголите.
Сама по себе си историята на "немския Марко Поло" също е много интересна, но това, което отбелязваме сега, е тази част от разказа му, свързана с нас. В книгата си той е записал, че в края на 14 век имало "три страни, всички които се наричали България" - Търновското царство, Видинското царство и Добруджанското княжество.
За тази последна държава, просъществувала през 14-ти и началото на 15-век, разказва в "Нощен Хоризонт" проф. Георги Атанасов, изследовател на Добруджанското деспотство и автор на книгата "Добруджанското деспотство", която може да се прочете на сайта - Академия.еду.
Отделянето на Добруджанското деспотство в самостоятелно владение започва през 20-те години на 14-ти век - след смъртта на Георги Тертер. Това е част от общата европейска тенденция на еманципиране от върховната власт на царя, краля, императора, от която ние не правим изключение.
Титлата на Добротица не е наследствена и синът му Иванко не я носи. Как Добротица я получава, още докато брат му Балик управлява областта, научаваме от византийски хронист-съвременник на събитията в книгата на проф. Атанасов.
По-късно Добротица ще стане и тъст в семейството на Палеолозите чрез брака на дъщеря си. Но тази година - 1346-та е ключова за него. След нея повече нямаме сведения за по-големия му брат Балик. Това поставя интересен въпрос за отношенията между тях.
Местоположението на Карвуна и на другия голям град по това време Вичина все още не е локализирано. Но според проф. Атанасов е сигурно, че и Каварна, и Балчик, нямат основание да претендират, че тъкмо те са били Карвуна.
Цялата българска аристокрация от Второто царство е дълбоко свързана с куманите, става ясно в книгата изследване.
И разбира се, и карвунските господари също са свързани с куманите. И не просто са част от куманската диаспора, а и от тесния кръг на царското семейство.
За значението и силата на деспотството съдим и по създаването на Варненско-Карвунска митрополия.
Два са факторите, превръщащи Добруджа в слабо населена земя - заради природни катаклизми и нападения през 11 век. След средата на 11 век от 280 селища и 30 крепости остават крепости и селища само по Черноморието и край Дунава. Вътрешността на Добруджа се превръща една "табула раза", земя, в която живеят само диви животни...и така е до 15 век, разаказа още за БНР проф. Атанасов.
Добротица обаче успява да се възползва максимално от това, с което разполага.
Той е предприемчив владетел, умел дипломат и много, много амбициозен. С 12-те си галери флот през 1375 година предприема военноморска експедиция до Трапезунд в подкрепа на Йоан V Палеолог, през следващата година - до Константинопол. Две години по-рано е започнал и открита война с Генуезката република.
Върхът на деспотата е през 1369-1370 г., когато чрез сложни дипломатически ходове Добротица успява да освободи от унгарски плен Срацимир - сина на Иван Александър.
Получавайки Дръстър, той се сдобива и с монетарницата там и започва да сече собствени монети.
Отношенията с търновското царство са сложни. Добротица поддържа добри отношения с цар Иван Александър, но те са поставени на изпитание, когато първородният му син Тертер, поставен за управител на Дръстър, постепенно се еманципира. През 1377 г убива Михаил - деспот на Видин и зет на Добротица, и започва тежък конфликт.
Когато голямата опасност - на фона, на която царе и боляри мерят сили, се появява пред крепостните стени на Варна - превърнала се в столица на смалената държава на Иванко, синът на Добротица.
През тази 1388 година Али Паша, великият везир на османския владетел султан Мурад Първи, стига до Варна. И въпреки че първенците били готови да предадат града, бунтове на бейлиците в Мала Азия принуждават войската му да се изтегли. И не щеш ли точно в тази ситуация, вместо обединение за отпор - нова стъпка назад, отчаяни действия и ново пропадане....
Следите от деспотата днес могат да се видят в красивите стенописи на Аладжа манастир, останките от крепостта Овеч край Провадия и край Каварна и каквото е останало в някогашния Дръстър.