Събота, 20 Април 2024 г.

Д-р Анелия Кардашева: Децата са слънцата на земята

Д-р Анелия Кардашева е родена в Силистра, учила е в ЕГ "Пейо Яворов" до 2012 г. Завършва Медицина през 2018г в МУ "Проф. д-р Параскев Стоянов" гр. Варна. От тогава работи като лекар в Първо отделение по педиатрия и спешен детски кабинет към УМБАЛ "Бургас АД". През годините е била паралелно и част от екипа на една от частните болници в града. През 2022г. придобива степен Магистър по здравен мениджмънт, а през 2023г и специалност Педиатрия. Разговаряме с нея за избора на професия, нуждата от Национална детска болница и други важни теми. Младата лекарка даде интервю пред специализирания сайт medicalnews.bg.

Д-р Кардашева, защо избрахте педиатрията за свое професионално поприще?

Интересът ми към педиатрията се появи по време на упражненията ни по Педиатрия в пети курс, най вече от ентусиазма и отдадеността на асистента ни. Привлече ме всеобхватността на специалността, това че е една отделна вселена на медицината с безброй малки планети.

Какво ви носи работата и общуването с деца?

Децата са слънцата на земята. Винаги могат да те изумят или разсмеят с дума или жест, притежават само чисти чувства и внасят в живота ми много положителна енергия. Хубавото при работата с деца, от гледна точка на техните здравословни проблеми, е че в голяма част от случайте се наблюдава подобрение скоро след започване на лечението. Това носи удовлетворение както на техните притеснени родители, така и на нас лекарите.

Срещате ли проблеми при общуването с родителите – наблюдавате ли тенденция за самолекуване сред тях?

За жалост все по-често се сблъскваме с проблеми при общуването с родителите. Развитието на социалните мрежи и неспециализирани медицински сайтове благоприятстват много за това. Голяма част от хората приемат написаното там за чиста монета и често влизат в пререкания с нас на базата на прочетени или чути неща или по-лошото започват самолекуване и се обръщат към медицински специалист твърде късно. За нас педиатрите, комуникацията с родителите е много важна. Особено първите няколко години от живота на детето, поради факта, че то не може само да обясни какво му е.

Имахте ли трудности с намирането на място за специализация?

Аз лично не срещнах трудности при намирането на място за специализация. Даже в моя случай нещата станаха като на шега. Последната година от следването ми взех решение, че искам да сменя града, в който живея. Дойдох на гости на приятелка в Бургас през лятото, тогава разбрах, че има свободно място в едно от детските отделения в града. Срещнах се с началника на отделението, който ме покани да започна работа при него след като завърша – и аз без много много да се замислям, приех. В голяма част дори и от големите областни градове в страна има недостиг на лекари и новозавършилите имат възможност да започнат да работят и специализират веднага след дипломирането си.

Какво е мнението ви за дългогодишната идея за изграждане на Национална детска болница?

Разбира се, че подкрепям идеята. Голяма част от населението на България е ситуирано в гр. София, където родителите и децата ежедневно са принудени да обикалят различните лечебни заведения за да получат необходимата помощ. Изграждането на Национална детска болница ще допринесе за по-бързо диагностициране и по-качествено лечение, които често са ключови за здравето на най-малките.

Също така смятам, че трябва да се обърне внимание и на подобряване на материалната база и качеството на обслужване и в детските отделения в областите градове в страната. Именно там често търсят първа помощ немалка част от населението, които редовно се сблъскват с проблеми при намирането на точния специалист. Трябва да се обръща внимание на здравеопазването на една държава не само в столицата й.

Педиатрията като че ли не е от най-желаните специалности за младите лекари. Какво трябва да се промени, за да стане тя по-атрактивна?

Педиатрията е трудна и специфична специалност, без да омаловажавам останалите специалности. Детето не е умален вариант на възрастния, както мнозина смятат. Колегите често се плащат, когато видят пред кабинета дете, именно защото както вече споменах, те не могат ясно и точно да формулират проблема. Винаги са придружени от възрастен, който яростно брани най-скъпото си и е готов на пререкания с лекаря.

За да има промяна в тази тенденция, е необходимо родителите да се доверяват повече на педиатъра. Да изберат един, който най-добре според тях се грижи за здравето на детето им, а не да обикалят по пет специалиста при всеки нов проблем. Нужно е да се дава повече гласност в медиите при постигане на добри резултати и качество на лечение, а не само при възникнали проблеми и конфронтации.

Не на последно място, една от главните причини младите лекари да не избират педиатрията за свое професионално поприще е ниското заплащане в сектора на фона на огромната отговорност.

Какви са впечатленията ви от развитието на педиатрията в България? Като млад лекар имате ли възможност да обогатявате своите знания, има ли достатъчно педиатрични форуми и конгреси у нас?

Последните години педиатрията у нас се развива в прилични темпове. В няколко от големите градове вече има открити нови детски центрове, в други предстои да се открият в най-скоро време. В университетските болници в София, Варна и Пловдив колегите работят в колаборация със световно известни клиники в чужбина. Това им предоставя възможност за обмяна на опит и знания. Естествено имаме да наваксваме много, което се дължи на ограничените ресурси на държавата, но всички медицински специалисти се стремим да предоставяме на пациентите си обслужване в резонанс със световните стандарти. Все пак България е една от малкото държави, където можеш да бъдеш прегледан от специалист ако не на същия ден, то поне на следващия, което само по себе си е предимство за нашите съграждани.

Възможност за обогатяване на знанията има всеки, който го пожелае. Живеем в отворен свят, където достъпа до информация вече е неограничен. Педиатрите имаме възможност за посещение на достатъчно форуми и конгреси у нас и в чужбина. Там именно се получава обменът на най-новите тенденции и открития в медицината.

В този ред намисли, какво е мнението ви за продължаващото медицинско обучение, трябва ли то да е задължително?

Човек трябва да се учи докато е жив. Това важи с пълна сила и за сферата на медицинските науки. Все повече нови открития се правят всеки ден, лекарят трябва да се интересува и да е запознат с тях за да може да назначи адекватни изследвания и лечение за даден проблем. Затова да, смятам, че продължаващото обучение трябва да е задължително, както и нивото на знания да се проверява през определен период, както вече се случва в доста други държави.

Полина Тодорова

Facebook коментари