Вторник, 28 Април 2026 г.

Върховни съдии искат да се реши: От кога поръчителят по кредит може да си търси платеното

главното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи, в отношенията между солидарните длъжници, в т.ч. между поръчителя (за платеното от него) и главния длъжник?

Поводът тримата върховни съдии да констатират, че по тях има противоречива практика на ВКС, е дело на поръчител по потребителски кредит за 10 000 лв. срещу наследницата на главния длъжник.

Втората инстанция по делото – Окръжен съд-Смолян, потвърждава решението на районния съд в Чепеларе, и уважава иска (частично). Окръжният съд приема, вземането на поръчителя спрямо главния длъжник възниква от момента, в който задълженията на длъжника към банката са изцяло изпълнени и от този момент той става кредитор вместо първоначалния кредитор. "Вземането на поръчителя за платеното вместо длъжника представлява едно ново и неделимо вземане, по отношение на което е приложима общата 5-годишна давност, която тече от крайния срок за връщане на кредита, а не от падежа на всяка отделна погасителна вноска, тъй като вземането е само едно, независимо че е разсрочено на части по съгласие с кредитора, т.е. според въззивния съд, началният момент, от който започва да тече давност за вземанията на платилия дълга поръчител срещу длъжника е крайният срок за погасяване на кредита с последната вноска или моментът, в който е обявена предсрочна изискуемост на кредита", излага мотивите на втората инстанция ВКС.

Малко преди постановяване на определението беше образувано тълкувателно дело №3/2023 г. на Гражданската и Търговската колегии на ВКС. По него е поставен въпросът за момента, от който тече давността за вноските по кредит – от изискуемостта на целия дълг или от падежа на всяка вноска (повече за противоречията в практиката виж тук и тук). И сега върховните съдии сочат, че решението им по делото на поръчителя ще зависи от отговора на двете колегии по това тълкувателно дело.

Те обаче установяват, че има противоречива практика и за това от кой момент започва да тече давността за регресните вземания за главница по погасителни вноски по договор за банков кредит в отношенията между платилия поръчител и главния длъжник.

В част от решенията се приема, че вземането на поръчителя възниква в момента, когато той е изпълнил задълженията на длъжника към кредитора. "До този момент между длъжника и поръчителя не съществувала правна обвързаност, по силата на която поръчителят да има правото да търси от длъжника някаква претенция. Едва когато той заплати дълга към кредитора, в негова полза възниква правото да търси онова, което е заплатил. От този момент той става кредитор на длъжника вместо първоначалния кредитор, чието вземане е погасено, а за длъжника е възникнало задължението да му плати онова, което той е заплатил за негова сметка", излагат мотивите за този извод върховните съдии.

Състави на ВКС, тълкувайки чл.127, ал.2 ЗЗД, приемат, че за да възникне право на регрес, не е необходимо да бъдат погасени всички общо поети солидарни задължения от длъжниците, а е достатъчно един от тях да е изпълнил на кредитора нещо, което да надхвърля неговата част от солидарното задължение. "Вземането възниква и става изискуемо от момента, когато съдлъжникът е платил (погасил) тази разлика над припадащата му се част", сочат тези върховни съдии.

При поръчителство по банков креди има състави на ВКС, които приемат, че "началният момент, от който започва да тече давностният срок за регресните вземания за главница по погасителни вноски по договор за банков кредит, е моментът на изискуемостта на съответната вноска".

Заради тези различни и взаимно изключващи се разрешения в практиката на ВКС, съставът на Гражданската колегия, предлага да бъде постановено тълкувателно решение, което да сложи край на противоречията.