Как Силистра доведе до война печенеги и кумани

През 1087 г. печенежкият вожд Челгу участва в съюза на низвергнатия унгарски крал Соломон с куманите. 80 хилядна армия, съставена от унгарци, кумани и печенеги нахлува в Тракия и достига до град Одрин, разграбвайки всичко по пътя си. Там обаче те са пресрещнати от византийска войска, която им нанася тежко поражение. Соломон и Челгу загиват, а оцелелите се оттеглят на север.

Окуражен от това през 1088 г. император Алексий I Комнин решава да нанесе съкрушителен удар и окончателно да се справи с печенежкия проблем. На следващата година той организира войска и се отправя към центъра на техните сили – Дръстър, днешна Силистра.

От Дръстър главатарят Татуш вика на помощ куманите, но докато те пристигнат от причерноморските степи печенегите се сблъскват с византийските войски. Император Алексий I Комнин не послушва съвета на опитните си военачалници да изчака на сигурно място, атакува Дръстър и влиза в бой. В разигралото се сражение ромейската войска е напълно разбита. Самият император се спасява само благодарение на собствената си храброст.

Не след дълго се появяват и идващите на помощ кумани. Макар и закъснели те настояват, че са дошли за да споделят опастността и им се полага съответната плячка. Печенегите отказват да дадат част от заграбеното и това довежда до открит конфликт. В последвалият сблъсък куманите успяват да надделеят, но без да постигнат решителна победа. Не след дълго те се отправят към домовете си на север, заканвайки се да се върнат и разправят с печенегите. Между двете племена възникват враждебни отношения, които ги противопоставят едно на друго за продължителен период от време.