Валерий Тодоров: Сами си създаваме чувството за вина към Украйна
Тодоров даде интервю за filternews.bg:
–Защо всъщност дойде у нас президентът Володимир Зеленски, господин Тодоров?
Това беше очаквана визита, тъй като се създаваше напрежение в резултат на вътрешнополитическите разногласия у нас около помощта ни за Украйна. Понякога ние сами си изработваме чувство за вина, че се колебаем, че не помагаме достатъчно. А се оказа, че със своите доставки България е изиграла решаваща роля, особено в първата фаза на войната. Посещението на Зеленски трябваше да успокои страстите в нашата страна, а и да легитимира помощта, която България оказва и същевременно да се търси перспектива както в отношенията, така във военните доставки. Виждате, че новото правителство зае по-категорична позиция за военното и военно-техническото сътрудничество с Украйна. Важното е да се признае това, което досега България е направила, и да се види какво може още да направи.
–Цял списък с необходимо въоръжение представи Зеленски на масата.
Украйна може да иска, но ние трябва да преценим какво е възможно да си позволим на фона на състоянието на армията, така че да не е застрашена националната ни сигурност. Да не забравяме, че на Балканите също е неспокойно – вижте Косово, увеличава се напрежението между Турция и Гърция… Не можем да си позволим да излезем от един капацитет на сигурност, който ни е необходим за независима защита.
-Но българският народ изглежда раздвоен в чувствата си?
Връщайки се назад към историята, към емоцията, която се различава от политиката, трябва да признаем, че еднакво близки са ни и двете страни – и Украйна, и Русия. Киевската Рус – център на духовността и писмеността, е създадена със съдействието на хора от търновската школа като епископ Киприян, който по-късно на основата на православната вяра обединява руските княжества в държава. В украинския език в оригиналния си вид са съхранени много старобългарски думи, дори с ударенията. Заради падежите в руския език някои от тях са претърпели трансформации. Вижте, руснаците и украинците са хора, които са живеели в една държава, в различни исторически периоди са били съюзници. Като славяни на нас също ни е трудно да отделим тези емоции. Но не бива, заемайки едната страна, да отхвърляме другата, защото това са ни два близки народа. Обяснимо е да изпитваме еднаква загриженост, че те се изтребват един друг в тази война.
-По време на срещата президентът Радев на няколко пъти употреби думата конфликт вместо война, което не остана незабелязано от украинския му гост. Какво искаше да каже Румен Радев?
Да не забравяме, че президентът Радев преди всичко е военен, след това главнокомандващ и политик. Той съобразява своята оценка на събитията както във военен, така и в политически план. Но Радев се поправи и каза: "да, това е война" и можем да предполагаме, че не съвсем съзнателно е употребявал думата конфликт. А и реално става дума за военен конфликт, което е равносилно на война. Така или иначе се видя разминаване в позицията, емоционално украинският президент се опита да убеди българския, че военното обвързване е гаранция за перспективата на сигурност в Европа. Че Украйна в момента защитава и Европа, и България, тъй като спира евентуална руска агресия, което тук не изглежда като сериозна и пряка заплаха. Въпреки разминаването все пак се стигна до обща позиция, че има база за сътрудничество. Призната беше ролята на България за военните доставки и основно за боеприпасите, в чието производство сме много силни. И досега една внушителна група украински бежанци, предимно жени и деца, остават у нас. Някои успешно се интегрират, но повечето от тях биха се върнали, където са близките им. България е поела и ангажимент да обучава украински военни медици. Самият Володимир Зеленски посочи и друга сфера за сътрудничество – образованието. В Украйна се намира една от най-големите български етнически общности и съм свидетел с какво чувство на трепет се приема всичко, което идва от България. Имаше един момент, когато заради руския език беше забраняван българският в училищата на тези общности, но се надявам, че този период е преодолян. Може не само да се подкрепят български училища, но и да се отворят филиали на наши университети там.
-Украинският президент изглежда доста настойчив, дори на моменти агресивен. Може би това е обяснимо със ситуацията, в която се намира страната му?
Наблюдавайки политиката на Украйна, понякога ми се струва, че там се извършва мащабен пиар, използват се много силни думи, води се доста силова дипломация: ако вие не ни помагате, значи сте за войната, значи сте на страната на Москва, на Кремъл, на Путин. Не бива по този остър начин да се изисква съдействие от различните държави. Украйна трябва да отчита политическата конюнктура, особеностите на сигурността в различните страни, както и икономическите, политическите, военните възможности. Ако се погледне съотношението на БВП и предоставената помощ, България заема едно от водещите места в подкрепата си за Украйна.
-Според Кремъл Украйна се опитва да въвлече в конфликта още държави. Как да го тълкуваме?
Минете от другата страна на барикадата и вижте как изглеждат оттам нещата. Естествено е Кремъл да смята, че всяка държава, която помага на Украйна, е участник във войната. Тезата на ЕС, на НАТО е, че ние подкрепяме страна, изпаднала в беда, държава, която е нападната. Но когато се води война, границата може да е много тънка. Факт е, че този конфликт не попада в категорията "справедливи войни" от типа на Великата отечествена. В Русия има много смесени бракове между руснаци и украинци. Това са двете най-големи нации в бившия Съветски съюз.
Но залогът на тази война е голям и това е бъдещата архитектура на сигурността. Естествено е западният свят да вижда в лицето на Украйна възпиращ фактор в перспектива. Украинската армия в момента е една от най-боеспособните и привличането на такава сила би била преграда срещу неясните перспективи на властта в Русия.
Можем да разсъждаваме около причините за войната, около рисковете, които смятам, че бяха недооценени. Какво се случи преди руската агресия? Натиск върху Русия, върху самия Путин, доколко бяха премерени? Но в момента това са фактите: има война, жертви, загива цяло едно поколение в двете държави, нарушава се демографската структура и донякъде се повтаря трагедията от Втората световна война. Да добавим и разрушаването на инфраструктурата. Украйна е държава с мощна индустрия, със силно аграрно производство, изключително богата на суровини. Русия и Украйна са двете държави, които поддържаха хуманитарни мисии в бедстващи райони в Африка, Азия. Да не говорим за енергийната мощ на тези страни, суровинните ресурси. Сътресенията там предизвикват сериозна криза не само в Европа, но и в света.
-Виждате ли края на тази война?
Смятам, че след тези силни инвестиции в украинската армия, ако контраофанзивата не бъде успешна, ще настъпи отново горещ паритет и ще се воюва в отделни точки. Трудно обаче ще се изтласка руската армия от повечето заети позиции, особено в Крим, в по-голямата част от Донбаска и Луганска област. Така че ще трябва да се водят преговори за мир. Украйна вече излезе със своя Формула на мира, в която поставя десет точки и разглежда връщането на всички територии в международно признатите граници. Това би бил най-справедливият и най-логичният изход от тази война. Съмнявам се, че след като вече и България подкрепи Украйна да бъде член на НАТО, че подобен мир е възможен. Да напомним, че в Крим се намира базата на руския черноморски флот. Не може да стане член на НАТО държава, която воюва или има на територията си чужди военни бази. И може би точно затова Румен Радев в разговора си със Зеленски каза, че не вижда военно разрешение на конфликта. Явно трябва да се търси решение на политическата шахматна дъска.
-Достатъчно силен ли е Путин в момента и удари ли върху имиджа му опитът за метеж на Евгений Пригожин?
Бяха употребени много думи: метеж, опит за преврат, но аз бих използвал думата бунт. Пригожин всъщност поиска Владимир Путин да избере между двете лобита, които се бореха за военните поръчки – частната армия и командването на руската войска. Пригожин обвини в некадърност военния министър Шойгу и началника на генщаба Герасимов, с упреци че нямат качествата да водят ефективно военните действия. Пригожин, който добре познава и кухнята на войната, и политическата кухня на Русия, прецени, че недоволните в армията и в обществото, ще се надигнат и ще го подкрепят. Той спря пред Москва, но според мен никога не е имал намерението да влиза в столицата и да сваля Путин.
Да не забравяме, че паравоенната групировка "Вагнер" има и икономически интереси в различни горещи точки по света и с някои от операциите се избягваха санкциите срещу Русия. Големият въпрос е къде ще отиде тази армия сега. Част от военните, преценени като лоялни и не участвали в бунта може да бъдат интегрирани в редовната армия, но останалите, бившите затворници вероятно ще бъдат инфилтрирани в "горещи точки". Наемници трябват навсякъде. Бунтът може да се определи и като тест за лоялност и въпросът е какво ще се случи по-нататък с властта в Кремъл, защото догодина в Русия предстоят президентски избори. Въпросът е дали ще се кандидатира Владимир Путин или ще се опита да пробута някой от своите довереници.
-Само преди дни беше сменен шефът на държавната информационна агенция ТАСС, защо?
По принцип година преди избори се върши подмята по високите етажи на централната, регионалната, медийната власт. Покана към Путин да започне промени – така също могат да се тълкуват действията на Пригожин. Но смятам, че той надцени възможностите си. Да не забравяме, че това е човек с криминално минало и познава само силовите методи. По-скоро бунтът оголи вътрешните противоречия, показа, че тази стабилност, която изглеждаше гранитна, е подложена на силна ерозия. Виждаме и не съвсем успешните военни операции, които подхранват вътрешно недоволство и то може да ескалира.
Facebook коментари