ПРЕБРОЯВАНЕ 2011. Окончателни данни за област Силистра

І. Преброяване 2011 – събиране, въвеждане и обработка на резултатите

От 1 до 28 февруари 2011 г. се проведе 17-тото поред преброяване на населението в демографската история на България.
За първи път България проведе преброяване като страна-членка на Европейския съюз и при спазване на изискванията на Регламент (ЕО) №763/2008 на Европейския парламент и Съвета относно преброяване на населението и жилищния фонд в ЕС, както и съпътстващите го европейски регламенти за техническия формат и качеството на данните.
Преброяване 2011 протече чрез прилагане на два метода за събиране на информацията:
 електронно (1-9 февруари 2011 г.) чрез on-line преброяване в Интернет
 и традиционно - чрез посещения на преброители и попълване на книжна преброителна карта (10-28 февруари 2011 г.).
Електронното преброяване беше прието с огромен интерес и протече при изключително висока активност. 41% от преброеното население на страната се преброи по Интернет. За област Силистра процентът на преброените по Интернет е 25.5% или 30 497 души.
Със съдействието и активното участие на всички органи на Преброяването – централната преброителна комисия, областните и общинските преброителни комисии, преброителите и контрольори и териториалните статистически бюра преброяването в страната, в т.ч и в област Силистра протече в спокойна обстановка. Ключов фактор за успешното провеждане на преброяването имаше превръщането му в държавна задача от първостепенна важност, в която се включиха активно всички централни и местни администрации, медиите и всички български граждани. Огромно значение имаше и мащабната разяснителна кампания и широкото и подробно отразяване от страна на медиите на всеки етап и детайл от Преброяване 2011 г.
Традиционното преброяване в областта се проведе с участието на 633 преброители и 169 контрольори.
Само за 40 дни в ТСБ – Силистра бяха въведени близо 88 000 преброителни карти за населението, 57 000 преброителни карти за жилищата и малко над 38 000 карти за сградите.
Въведените данни от хартиените анкетни карти бяха обединени в ЦУ на НСИ, с масива на електронно преброените лица, след което се проведоха процедури по контрол на качеството и обхвата на данните. Проверката обхващаше отстраняване на двойно преброени лица, неправилно отнасяне към дадена категория или населено място, сгрешено ЕГН, технически грешки при въвеждането и други.
В изпълнение на Регламент (ЕО) 763/2008 и последващия Регламент (ЕО) 1151/2010 за контрол и оценка на качеството на данните и за оценка на подлежащото на преброяване население, се приложи използване на информация от административни източници. Оценката на необхванатото от преброяването население се извърши при спазване на статистическата методология и се отнася до дефинираните категории население при преброяването. По отношение на обхвата се анализираха резултатите в сравнение с други статистически източници – Информационна система Демография (ИСД), данни от административни източници за записаните студенти и ученици, осигурени лица, лица получаващи пенсии и други.
Паралелно с това се разработи процедура за уточняване и коригиране на грешни и липсващи ЕГН и намирането им чрез използване на ИСД и други административни източници. Тази процедура се извърши в НСИ като коригирането беше случай по случай.

ІІ. Разпространение на резултатите от Преброяване 2011

Благодарение на отличната организация , НСИ предоставя в толкова кратък срок и първи в ЕС резултатите от Преброяване 2011. За сравнение при предишното преброяване през 2001 г. резултатите са публикувани 2 години по-късно. Освен това за първи път в историята на българската статистика потребителите имат възможност от днес да ползват безплатно от интернет страницата на НСИ таблиците с резултатите не само от Преброяване 2011, но и от всички преброявания на населението и жилищния фонд в България от 1900 г. до сега.
Разбира се информацията, събрана по време на Преброяването е огромна по обем и предоставя многобройни възможности за представяне на таблици и графики в различни измерения и на различно ниво на детайлизация (по области, общини, населени места). Настоящият материал представя основни резултати, които са традиционно публикувани у нас при преброяванията на населението и които се използват и при международни сравнения от ООН, ЕС и други международни организации. С това НСИ започва кампания по разпространение на данните от Преброяване 2011 г., която ще продължи с разширяване на достъпните през интернет данни, с изработването на книжни публикации, с провеждането на тематични пресконференции по актуални въпроси и теми като раждаемост и репродуктивно поведение, семейства и домакинства, състояние на инфраструктура и условия на живот, квалификационна и професионална структура на работната сила, миграция, условия на живот на хора с увреждания и др, както и с регионални (областни и общински) теми.
Всички данни от преброяването на населението се отнасят към критичната дата - 01.02.2011 година и териториалното разпределение на населението, сградния и жилищния фонд е според административно-териториалното деление към тази дата.
Информацията, която се събира при преброяванията е декларирана от преброените лица.
Участието в преброяването е задължително и в Закона за преброяването са определени въпросите, които имат доброволен характер. Всички останали имат задължителен характер.
Данните от преброяването на населението се отнасят до категорията "обичайно налично население". Това са лицата, които обичайно живеят на адреса, на който са преброени и временно отсъстващите лица, за период по-малък от една година в друго населено място в страната или в чужбина.

ІІІ.1. НАСЕЛЕНИЕ – БРОЙ И ТЕРИТОРИАЛНО РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ

Резултатите по отношение на броя и динамиката, възрастово-половата структура и териториалното разпределение на населението, очертани при представянето на експресните резултати се потвърждават и от окончателните резултати от Преброяване 2011.

Според окончателните резултати от проведеното Преброяване 2011 г., постоянното население на област Силистра към 1.02.2011 година е 119 474 души, което е 1.6 % от преброеното население на страната.
Съпоставено спрямо преброеното население в другите области, Силистра се нарежда на 27 място. След нас е само област Видин (101 018 души).

Виж табл.1

Прираст на населението между преброяванията
Факторите, които оказват влияние върху броя на населението на областта са естественото движение (раждания и умирания) и външна и вътрешна миграция.
В сравнение с предходното преброяване проведено през 2001 г., населението на областта е намаляло с 22 526 души. От отрицателен естествен прираст намалението е 8 903 души и от отрицателен механичен прираст - 7 021 души. Разликата от 6 602 души е от външна и вътрешна нерегистрирана миграция.
Това намаление през последните десет години е регистрирано във всички общини в областта.
През периода на последните две преброявания, увеличение на населението има в 5 села, като 4 от тях са в община Кайнарджа: Голеш – увеличение с 204 души; Зарник – 50; Давидово – 14; Полковник Чолаково – 18 и Йорданово от община Силистра – 53 души.

Виж табл.2

В област Силистра:
• 45.2 % или 53 987 души живеят в градовете
• 54.8 % или 65 487 души живеят в селата
В три области Силистра (54.8%), Кърджали (58.5%) и Разград (52.6%) населението живеещо в селата е по-вече от живеещите в града.
По пол:
• 49.6% или 59 298 души са мъже
• 50.4% или 60 176 души са жени
Във всички области броят на жените е по-голям от този на мъжете, като най- много жени има в София – град (52.3%).
Преброеното постоянно население на град Силистра е 35 607 души. Сравнен по този показател с останалите областни градове, той заема 25 място като с по-малко население са областните градове Разград (33 880 души) и Смолян (30 642 души).

IIІ.2. ВЪЗРАСТОВА СТРУКТУРА НА НАСЕЛЕНИЕТО

В периода между двете преброявания настъпват изменения и във възрастовата структура на населението. Налице е продължаващ процес на демографско остаряване, който се изразява в намаляване на абсолютния брой и относителния дял на населението под 15 години и увеличаване дела на населението на 60 и повече години.
Във всички възрастови групи до 59 години, относителният дял на всяка възрастова група намалява.
Увеличава се относителия дял на населението във възрастовата група над 60 години.
• През 2001 г. във възрастовата група от 0 до 14 годишна възраст са били 16.3% от населението в областта. През 2011 г. техният дял намалява на 13.1%.
• Незначително намалява делът на населението във възрастовата група 15 - 64 години. Спрямо 2001 г. този дял е намалял от 68.5% на 67.0%.
• Голямо увеличение има в дела на населението над 65 години, от 15.2% през 2001 на 19.9% през 2011 година.

Общият коефициент на възрастова зависимост за страната е 46.5%, тоест на 100 лица във възрастовата група 15 – 64 навършени години се падат близо 47 лица под 15 и на 65 и повече години. Това съотношение в област Силистра е 49.3%.
Най-висок е този коефициент във областите Видин (59.6%), Ловеч (57.2%) и Монтана (56.9%). Общо в 10 области на страната този показател е над 50%.
Областите, в които това съотношение е по-благоприятно са София (столица) – 38.8%, Смолян (41.4%), Благоевград (42.7%) и Варна (43.2%).




Население под, във и над трудоспособна възраст
Разпределението на населението в под, във и над трудоспособна възраст при преброяванията е в съответствие с действащото към момента на преброяването трудово законодателство.
Тенденциите на остаряване на населението довежда до промени в неговата основна възрастова структура – разпределение на населението под, във и над трудоспособна възраст. Влияние върху обхвата на населението във и над трудоспособна възраст оказват както остаряването на населението, така и законодателните промени в определянето на възрастовите граници на населението. За 2011 г. тези граници са: от 16 - 60 навършени години за жените и 63 за мъжете.
Населението в трудоспособна възраст към 1.02.2011 г. в областта е 72 055 души, или 60.3% от цялото население. Най-висок е процентът на трудоспособното население в общините Силистра и Дулово – по 61.9%, а най-нисък е в община Алфатар – 51.0%
Населението над трудоспособна възраст е 30 611души или 25.6%.
Най-голям е процентът в тази категория в общините Алфатар (37.1%), Ситово (31.3%) и Тутракан (29.2%) и съответно най-малко възрастни лица има в общините Кайнарджа (17.5%) и Дулово (21.1%).
По окончателни данни от Преброяване 2011 г. населението под трудоспособна възраст е 16 808 души и е с 8 263 по–малко спрямо предходното преброяване. Относителният му дял е 14.1% и е с 3.6 процентни пункта по-малко в сравнение с 2001 г.

Виж табл.3

Най-много млади хора до 15 навършени години има в община Кайнарджа (24.4%) и съответно най-малък е процентът в община Алфатар (11.9%).
Възпроизводството на трудоспособното население се характеризира най-добре чрез коефициента на демографско заместване, който показва съотношението между броя на влизащите в трудоспособна възраст (15-19 г.) към излизащите от трудоспособна възраст (60-64 г.). Общо за страната това отношение е 70. За сравнение през 2001 всеки 100 лица излизащи от трудоспособна възраст са били замествани от 124 млади хора.
В област Силистра всеки 100 лица излизащи от трудоспособна възраст се заместват от 66 влизащи в трудоспособна възраст. По общини съотношението на излизащи от трудоспособна възраст към влизащи в трудоспособна възрас има следните стойности: Алфатар (38), Главиница (74), Кайнарджа (148), Ситово (63), Силистра (56) и Тутракан (61)
Най-благоприятно е това съотношение в областите Кърджали (97), Благоевград (94) и Сливен (84). Най-нисък е този показател в областите Габрово – 48, Видин – 49 и Перник и Кюстендил, където 100 лица излизащи от трудоспособна възраст се заместват от 54 лица влизащи в трудоспособна възраст.

ІІІ.3. ЕТНО-ДЕМОГРАФСКИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА НАСЕЛЕНИЕТО

Приложени са принципите и препоръките на ООН, свързани с изучаването на населението по етнически и религиозни признаци.
• Доброволност на отговорите
• Самоопределение
• Възможност за свободно записан отговор при самоопределение в групата други.
За втори път при преброяванията у нас се прилага принципът на доброволен отговор. Ако лицeто не желаеше да отговори, въпросите, те се пропускаха.
В базата с първичните данни са запазени отговорите на лицата с друга етническа група, друг майчин език и друго вероизповедание, точно така както са изписани от лицата.
За първи път е дадена възможност за отговор "нямам вероизповедание".
Етническата група на децата се определяше от родителите.
7 884 души от населението на област Силистра, или 6.6% от преброените лица се възползваха от правото на отказ за етническо самоопределение и не пожелаха да дадат отговор на въпроса. Най-висок е процентът на неотговорилите в общините: Главиница (9.9%) и Ситово (9.9%), а най малък е процентът на тези, които не са дали отговор в община Алфатар (1.5%).
Процентът на неотговорилите за страната е 9.3%, като най-висок е този процент в област Смолян (21.8%), област Кърджали (14.4%). Най-нисък е за област Монтана (3.1%).
Установилите се демографски тенденции и засилена емиграция през последните 20 години се отразяват върху броя на всички етнически групи в страната, в резултат на което не настъпват съществени изменения в етническата структура на населението в годините между последните две преброявания.
Българската етническа група обхваща 64 050 или 57.4 % от лицата доброволно декларирали етническото си самоопределение. Делът на българската етническа група в сравнение с преброяване 2001 г. намалява с 1.9 пункта.
Турската етническа група е втора по численост, като към 1.02.2011 г. 40 272 лица са се самоопределили като етнически турци. Те представляват 36.1% от всички лица. Относителният им дял се увеличава с 1.8 пункта в сравнение с 2001 г.
Ромският етнос традиционно е трети по численост. Към 01.02.2011 г. наброява 5 697 души, с относителен дял 5.1%. С 0.5 пункта повече от 2001 г.

Виж табл.4 и 5

Състояние по общини:
• Увеличение на българите като относителен дял има в Силистренска община (от 83.2% 2001 г. на 84.1%) и в община Тутракан (от 66.5% 2001 г. на 67.3%)
• Увеличение на населението от турската етническа група има във всички общини без Силистра и Тутракан.
• Увеличение на населението от ромската етническа група е регистрирано в във всички общини без Главиница и Ситово
• Населението от българската етническа група е съсредоточено в градоветe на област Силистра – 4 1475 души или (81.7%)
• Повече са лицата от българската етническа група във възрастовите групи след 30 годишна възраст
• Най- много лица от турската етническа група има във възрастовите групи от 10-19 и от 19-29 години. Техният процент е 43.3% и в двете групи.
• Най-много лица от ромската етническа група има във възрастовата група от 0-9 години – 14.4%
• В преброителната карта имаше етническа група "Други". Броят на лицата, които са посочили тази група е 974, от тях като текст са конкретизирали: Арменска – 47 души, Влашка – 305, Руска – 201, Румънска – 22, Украинска – 24 и без текс – 375 души.

Майчин език
На въпроса за майчин език не са отговорили 7.1% от преброеното население. Както и при етноса и тук най-голям е относителният дял на неотговорилите от младите възрастови групи и за децата от 0 до 9 годишна възраст.
Българският е майчин език за 63 410 души, или 57.1% от населението. Турският е майчин език за 43 360 души, или 39.1% от лицата, отговорили на този доброволен въпрос. Ромският е майчин език за 2 654 души – 2.4%.
Връзката между етническото самоопределение и самоопределянето по майчин език е силно изразена.
Най-еднородна по майчин език е българската етническа група - сред лицата, отговорили и на двата въпроса за етнос и майчин език. Сред отговорилите българи, 99.2% посочват българския за майчин език, 271 българи посочват за майчин език– турски, и 63 българи посочват за майчин език - ромски.
Сред самоопределилите се към турската етническа група за 99.6% или 40 017 души - майчин език е турският, а за 143 души майчин език е българският.
Ромската етническа група по майчин език се разпределя по следната структура:
• 2 575души или 46.2% са посочили ромски майчин език;
• 2 929 или 52.5% - турски;
• 14 души - български;
• 46 души - румънски.

ІІІ.4. ЮРИДИЧЕСКО И ФАКТИЧЕСКО СЕМЕЙНО ПОЛОЖЕНИЕ

Към 01.02.2011 г. в областта са преброени 43 568 (36.5%) неженени/неомъжени, 56 426 (47.2%) женени/омъжени, 13 551 (11.3%) овдовели и 5 931 (5.0%) разведени лица.
Най-общата тенденция в структурата на населението по семейно положение за изминалите 10 години се изразява в намаляване дела на женените/омъжените лица за сметка на неженените/неомъжените лица и на лицата в съжителство без брак.
Увеличен е делът на лицата, които живеят в семейно съжителство, без сключен юридически брак – от 5.5% през 2001 г. той достига 8.6% през 2011 година.
Младите хора все повече предпочитат съвместното съжителство, без да сключват граждански брак. От всички съжителства без брак 66% са сред младите възрастови групи от 16 до 39 години. С увеличаване на възрастта този дял намалява и сред населението на 40 - 49 годишна възраст той е 16.6%, а сред лицата над 50 годишна възраст – 17.3%.

ІІІ.5. ОБРАЗОВАТЕЛНА СТРУКТУРА НА НАСЕЛЕНИЕТО

Наблюдението на образователния статус на населението започва от преброяването проведено през 1934 г., като за периода до 2011 г. образователната структура на населението на 7 и повече навършени години, значително се подобрява, следвайки ясно изразената тенденция на увеличение на броя и дела на населението с висше и средно образование, при същевременно намаляване на броя на хората с основно и по-ниско образование.
Образователното равнище на населението в област Силистра нараства. Расте броят на относителния дял на лицата с висше и средно образование за сметка на намаление на броя и относителния дял на лицата с начално и незавършено начално образование. Между последните две преброявания населението с високо образование (висше и средно) в областта се увеличи от 39.2% на 48.7%.
Образователното равнище е значително по-високо в големите градски общини Силистра, Дулово и Тутракан в сравнение с останалите общини в областта. В трите общини са съсредоточени 86.8% от лицата с високо образование.

Виж табл.6

Населението в областта има по-неблагоприятна образователна структура в сравнение с общата за страната.По тези показатели областта се нарежда на 25 място. След нас са областите Разград, Търговище и Кърджали.
ІІІ.6. ИКОНОМИЧЕСКА АКТИВНОСТ

Текущото икономически активно население обхваща всички лица, които са заети или безработни. Съгласно методологическите изисквания на Регламент (ЕО) № 763/2008 въпросите за икономическата активност, за заетостта/безработицата на лицата трябва да се отнасят до положението им през седмицата, предхождаща датата на преброяването. Всички данни от Преброяване 2011 за пазара на труда се отнасят за икономическата активност през последна седмица на м. януари 2011 година.
По отношение на категориите икономически активни и икономически неактивни лица се прилагат същите дефиниции като при изследването на работната сила, осъществявано от НСИ.
• Заети са лицата на 15 и повече години, които към момента на преброяването извършват работа срещу заплащане или друг доход, в пари или в натура, или са имали работа, от която временно отсъстват по различни причини (годишен или друг вид отпуск, болест, временни технически или икономически проблеми на работното място и др.)
• Безработни са всички лица на 15 и повече години, които към критичния момент на преброяването нямат, но търсят активно работа през последните четири седмици (желаят да работят и са в състояние да започнат веднага работа).
• Икономически неактивни са лицата под 15 годишна възраст, както и лицата на 15 и повече навършени години, които не са нито заети, нито безработни (през наблюдавания период), например учащи, пенсионери, лица ангажирани с домашни или семейни задължения.
Въпреки, че в определенията се разглежда съвкупността на лицата на 15 и повече години за целите на сравнения и анализ на пазара на труда най-често се изчисляват показатели за възрастовата група 15-64 години.
Икономически активното население на възраст 15-64 години е 45 518 души от тях 35 438 души са заети и 10 080 безработни.
Коефициентът на икономическа активност за областта е 56.9 % и е най- нисък в страната. След нас са Кърджали – 57.4%, Видин – 59.8%, Сливен – 60.0%, Търговище – 60.5%.
Коефициентът на заетост е 44.3% и е с 11.2 пункта по-малък от средния за страната.
Област Силистра е в групата на областите с най-висока безработица. Коефициентът на безработица е 22.1%. Най-висока е базработицата към 01.02.2011 г. в областите Сливен – 23.8%, Търговище – 22.6%, Силистра и Монтана – 22.1%, Смолян и Видин – 21.8% и други.
Икономически неактивното население на възраст 15-64 години е 34 499 души. От тях 5 738 са учащи, 13 207 - пенсионери, 9 119 – заети само с домашни и семейни задължения и 6 435 - други.
Във възрастовата група 15-64 навършени години, Силистра е областта с най-висок относителен дял на икономически неактивното население – 43.1%, следват Видин – 40.2%, Сливен – 40.0%.
Най-нисък е делът на икономически неактивното население в София-столица – 28.5%.

III.7. МИГРАЦИЯ

В периода 2001 – 2011 г. 7846 лица или (6.6%) са мигрирали.От тях 5 494 лица от област Силистра са променили своето местоживеене от едно населено място на област Силистра с друго в страната. От всички лица, променили местоживеенето си за десетте години между двете преброявания 55.7% са се изселили в населени места на областта. Останалите 44.3% мигрират извън рамките на област Силистра.
В чужбина са мигрирали 2 352 души или 30.0% от общо мигриралите лица.
Относителният дял на мигриралите жени е по-висок от този на мъжете – 53% от мигриралите са жени.От всички мигрирали лица 80.7% са във възрастовата група 15-64 години, което е 7.9% от населението на тази възраст.
ІІІ.8. ЖИЛИЩЕН ФОНД КЪМ 1.02.2011 ГОДИНА

По данни от преброяването към 1.02.2011 г., жилищата в областта са 57 296 броя. От тях 56 831 се намират в жилищни сгради, 419 в нежилищни сгради, 12 са колективни и 34 примитивни и подвижни жилища. Броят на жилищата е намалял с 2 000 в сравнение с предишното преброяване през 2001 година. В област Силистра са преброени най-малко жилища, в сравнение с преброените жилища в другите области. След нас са Разград – 59 576 броя жилища.
Обитавани са 77.2% от жилищата в областта. Делът на обитаваните жилища е най-висок в областите Пазарджик - 80.0%, Пловдив – 79.8%, Благоевград и Варна – съответно 79.5% и 79.2%, и София (столица) – 79.1% от всички жилища. Този дял е най-нисък за областите Бургас – 62.3% и Видин – 65.8% от жилищния фонд.
Населеността на жилищата, която се определя от средния брой лица, живеещи в едно жилище, намалява от 2.4 през 2001 г. на 2.0 през 2011 година.
Основни признаци, характеризиращи благоустроеността на жилищата са електрификация, водоснабденост, канализация, наличие на тоалетна и баня, както и вид на отоплението.
Електрифицирани са почти всички жилища в страната и областта.
Отоплението на жилища в областта се извършва основно с дърва и въглища – 85.5% от обитаваните жилища, с електричество се отопляват 13.9%.
В 44239 жилища има канализация или 77.2%. от общия брой на жилищата.
Наличие на тоалетни е констатирано в 99.4% от обитаваните жилища.
Баня има в 85,6% от обитаваните жилища.

По отношение на битовата осигуреност, сравнителните данни от последните две преброявания показват значителна промяна в битовата осигуреност на домакинствата през последните 10 години. Към 1.02.2011 г. в областта телевизор има в 98.2% от обитаваните жилищата, готварска печка в 89.1%, и хладилник – в 91.3% от жилищата. Компютър имат съответно 47.9% и 25.9% от жилищата в градовете и в селата, докато достъп до интернет имат 44.3% от обитаваните жилища в градовете и 22.8% в селата. Сателитна антена през 2011 г. имат 33.2% от жилищата.
Данните по области към 1.02.2011 г. относно наличието на основни предмети (телевизор, готварска печка и хладилник) от битовата осигуреност на домакинствата са сходни с тези общо за страната.