Четвъртък, 20 Юни 2024 г.

В Сливен ще представят изложба посветена на съосновател на групата на художниците в Силистра и пръв председател на дружеството

На 6 юли 2023 година от 18.00 часа в Изложбена зала "Сирак Скитник" при Художествена галерия "Димитър Добрович" – Сливен ще бъде открита художествената изложба "Сценографията – сбъдната мечта и достоен път", по случай 90 години от рождението на именитите художници Евгени Вълев и доцент Николай Николов, съобщиха от slivenpress.bg.

Изложбата е посветена на творческия принос на двамата автори, родени в Сливен, останали завинаги приятели и съмишленици.

Идеята за реализацията на изложбата е провокирана от възможността не просто да бъде представено едно доказателство за време и достижения, свързани с характерни особености за конкретно визиран период. Изложбата е замислена по-скоро като припомняне на тяхното наследство, което да генерира въпроси, независимо от предполагаемия ограничен брой категорични отговори. Загадките допринасят за последващ интерес.

Тяхната творческа мотивация е интересът към познанието, породил се още от ранните младежки години в Сливенската мъжка гимназия. Гимназията, която, откакто съществува, дава както на всички ученици, така и на Николов и на Вълев безценната стабилната основа за бъдещо развитие. Точно тогава и за двамата започва очертаването на обхвата на очакваната реализация чрез придобиване на научни познания, ценни технически умения в една нова за тях област, каквато е сценографията, и не на последно място обща култура.

В галерийното пространство на Изложбена зала "Сирак Скитник" може да бъде проследена част от достойно извървения път от Николай Николов и Евгени Вълев. Изложбата включва творби от различни периоди на творчеството им благодарение на добрата воля на съпругата Евгения Николова и на личната колекция на семейство Вълеви и наследници.

В продължение на над 34 години творчеството на Евгени Вълев е тясно свързано със сцената на Сливенския драматичен театър, където той създава едни от най-незабравимите сценични оформления, останали завинаги като ценен документ в историята на българския драматичен театър. Не по-малко значими са неговите творчески експерименти като живописец, майстор на съвременната графична рисунка, графичен дизайнер, илюстратор и стенописец, възвърнал възрожденския дух на сливенската къща с незабравимите алафранги. Някои от алафрангите, за съжаление, са безвъзвратно унищожени. Евгени Вълев е участник в прочутата алпийска експедиция в Килимаджаро през 1969 година. Автор е на настоящия герб на Сливен.

Николай Николов не се завръща в Сливен, но започва активна творческа дейност като сценограф на сцените на драматичните театри в Дупница, Силистра, Враца, както и в Разград, Пловдив, Сливен, Кюстендил, Стара Загора, Плевен, Видин, Габрово, София, Москва и др. Инициатор е, съосновател на групата на художниците в Силистра и пръв председател на дружеството. От 1964-1969 г. е завеждащ секция "Сценография" в Съюз на българските артисти. Доцент по сценография в Националната художествена академия в София от 1969 – 1993 г. и един от най-успешните преподаватели по сценография. През 1995 създава и ръководи катедра "Изобразителни изкуства" и специалност "Сценография" в АМТИИ "Професор Асен Диамандиев", Пловдив.

Творческият му принос, който може да бъде проследен в действие, е присъствието му като костюмограф в историческите филмови продукции, останали завинаги в златния фонд на българското национално кино. Това са драмите "Цар Иван Шишман" (1969), "Юлия Вревская" (1978), "Борис I" (1985) и "Време разделно" (1988) Николов е художник-постановчик и костюмограф в редица предавания за деца, във фолклорни концертни предавания, в телевизионни състезания, в документални филми портрети за известни български оперни изпълнители.

Автор е и на монументално-декоративна керамична пластика и витраж в хотел "Шато Алпиа" в Сливен.

Евгени Вълев и Николай Николов принадлежат към онова поколение, което навлиза в културния живот на страната в края на 50-те години на миналия век и което променя основно духовния изказ в националната ни култура. Предлага преосмисляне чрез един нов модерен прочит на българската история, традиции и национална идентичност, без да ги превръща в ерзац и безсъдържателна амбиция за оригиналното присъствие.

Facebook коментари