Създателката на "Сфумато" е започнала режисьорската си кариера в Силистра
Заедно с Иван Добчев основават своя театър-лаборатория – Театрална работилница "Сфумато" (1988), в която работят съвместно и до днес. Създала е над 150 постановки за драматичен театър, телевизия и опера по текстове на български, руски и западноевропейски класици.
"Грети е ужасно взискателна, всеки път тя изисква някаква крайност на присъствието и необратимост. Търси особена енергия, която не винаги се получава и това понякога я изнервя. Често след представление тя казва, "Днес защо така? Не сте полудели, не сте самураи!", някакви такива симпатични неща", казва за нея Христо Петков.
"Грети работи с невероятно доверие към актьорите, прави те съавтор на спектакъла. Има невероятна воля, търпение и работоспособност, може да седи в театъра по дванадесет часа, ако трябва и повече", споделя Албена Георгиева.
"При нея всичко става неочаквано. Без уговорки за срещи, кафе и кабинетни заговори. Вероятно проиграва партията покер сама със себе си. И така - хвърли картата и отмина, почти тичайки. По-забързан режисьор от нея не съм срещал. Тя е тук и в същото време някъде другаде...", допълва Атанас Атанасов.
"Малък сезон" е ежегоден фестивал за най-младите от всички изкуства, който вече трето десетилетие всяко лято отваря врати за оригинални творчески акции, създадени от млади хора с идеи, приведени в действие въпреки всичко – въпреки кризите; конюнктурите на пазара; цензурата на пийпълметриите; лошо скриваното презрение на силните на деня към мястото на артиста в обществото и към артистизма като другата истина за човека в нашия прекалено прагматичен свят.
"Войната и мирът" е темата на тазгодишното фестивално издание. Днес повече от всякога да правиш култура означава да си насрещен; да водиш битка за смисъл срещу инерциите, липсата на хоризонт, демоните на страха, ожесточението, агресията и омразата. Културата като духовна опозиция. Заговор в името на доброто.
"Малък сезон" е единствен сред сродните фестивали, който предоставя условия всички заявени проекти да бъдат показани и селекционира събития за Големия сезон по време на фестивала – един рядък и труден жест към спонтанната креативност. Работещ модел за насърчаване и подкрепа на най-младите.
Ще бъдат номинирани до пет събития с възможност за включване в програмата на сезон 2023 – 2024 г. на ТР "Сфумато".
Въпреки финансовите затруднения "Малък сезон" и тази година ще запази безсребрения принцип на "вход свободен" за всички зрители.
Право на участие имат професионалисти и студенти след втори курс на ВУЗ-овете по изкуство на възраст до 35 години.
"Сфумато или лабораторията в момента е повече лаборатория, отколкото беше преди няколко години. По време на Ковид пандемията, изпаднахме в една криза, но сега слава Богу, с помощта и подкрепата на едни кръгове млада публика, Сфумато се завръща към същинското си предназначение- в перспектива и с международни проекти", сподели проф. Маргарита Младенова в предаването "Посока култура" по Дарик радио.
Като говорим за перспектива, винаги сте бягали от плюша в театъра. Накъде отива съвременния театър? Кои са най-големите предизвикателства пред него?
"Голямото предизвикателство пред театъра днес, е огромната заплаха да се превърне в една от индустриите за забавление и опозицията на същинския театър спрямо тази заплаха, да се превърнем просто в занаятчии. Едната тенденция е да се завърне театъра към големите бази, към големите текстове и на наш театрален език, да постигнем големия ефект. Другата и негативна перспектива, е театърът да се нагажда към някакъв вторичен, моден към момента език, в който посланието заради какво е всичко, някак си не е задължително да присъства. Криза на съдържанията вече настъпи, но криза на формата никога няма да настъпи. Съществуват съхранени артистични духове и те няма да се претопят, няма да изчезнат", категорична е проф. Младенова.
Вал Стоева: Децата искат да четат, но невинаги възрастните разбират какво
"Ние развратихме публиката и върнахме назад цялото развитие на българския театър. Не може в 21-ви век да губим памет за това да оставяме публиката си обепаметена от контекста и объркана от всичко", заяви тя.
"Що се касае до политкоректността, там има също някакво залитане. Хващаме и пускаме през периоди. Истината за човека не може да се изравнява с истината за групата, за неговия цвят на кожата и когато става дума за литература, изкуства, кино, би трябвало и мярката на нейното присъствие да е тази - тя да е сходството между тези неща. Тези хора са преди всичко хора и след това са част от еди коя си общност. Търси се под вола теле и има едни социални комплекси, които искат да бъдат задоволени по този начин – чрез нови правила. Това, което връхлита изкуствата, във връзка с тази политкоректност не е проблем на изкуствата. То е проблем, породен от други части на живота", категорична е тя.
Чуйте целия разговор тук.