Тройка по милост: Свободното падане на българското образование продължава
Тогавашната средна оценка от 4,06 по български език и литература беше същинското дъно, отразяващо знанията на зрелостниците. Две години по-късно резултатите са още 0.13 стотни надолу. На пръв поглед изглежда малко. Но е поредната стойност от поредица, която описва катастрофа в публичното образование - проблем, който ще доведе до различни кризи през следващите години.
"Провалът е повсеместен", посочи за "Капитал" д-р Нели Колева, която е ръководител на екип "Стратегически партньорства" във фондация "Заедно в час". "Преди всичко трябва да признаем, че има проблем, но това не се случва", добавя още тя.
Исторически ниските резултати предизвикаха и бурни реакции, жалост, страдание, упреци и обвинения, които обаче са само като на далечен наблюдател, който не участва по никакъв начин в този стремително вървящ надолу процес.
За краха бяха обвинени учениците, които са мързеливи и не четат, учителите, които са неспособни и не преподават, нереформираната от 1944 година образователна система, която е неадекватна и не знае какво точно мери и оценява, директорите, които са подвластни на точно тази система, в по-малка степен родителите, които не могат да обяснят на децата си кое е приоритет за тях, и най-малко МОН, което е отговорно за подготовката, провеждането и реализацията на учебния процес, подготовката, провеждането и реализацията на изпитите за диагностика на придобитите в училище знания и за политиката в областта на образованието.
Според Колева обвинението, че учениците са трудни, е "абсолютно недостойно" и именно работа на училището е да намери път и подход. "Няма съмнение, че е по-лесно да се преподава на подготвени и мотивирани ученици, но в крайна сметка ролята на училището е да изгражда мотивация и да показва смисъла на ученето. Представете си лекари, които искат да работят само със здрави пациенти, или автомонтьори, които приемат само нови автомобили? Звучи абсурдно, нали", казва експертът.
Най-лесно беше обвинението към пандемията от ковид, която остави децата за дълго в обучение в електронна среда. Намесени бяха и политически влияния и чужди организации, илюминати и рептили. Виновни бяха всички по принцип и никой конкретно и това е проблем. Причините да се стигне до сегашната ситуация наистина са различни, но е важно да се опишат с конкретната им роля и отговорност, така че да се стигне до някакво решение.
Защо двойка, бе, деца
На фона на цялата картина силно се откроява новината за един цял випуск зрелостници от едно пловдивско училище, които имат оценка "слаб" на НВО по български език - 100% двойки.
Вярно, випускът е малък - 18 ученици завършват училището, от тях 12 се явяват на ДЗИ и го приключват с идеалната двойка. "Учениците просто нямат голям интерес към българския език", каза директорката на училището в защита на своите преподаватели.
В същото време Ваня Кастрева, която е началник на регионалното управление на образованието в София, смело заяви в ефира на БНТ, че "резултатите от матурите са удовлетворение за професионалната гилдия в София". Вероятно е имала предвид, че столицата е първа в класацията със среден резултат 57,81 точки.
Публичната образователна система обаче, освен че е закостеняла откъм преподаване, е също толкова закостеняла и откъм оценяване. Това е така, защото родната скала за оценяване значително се разминава с голяма част от европейските и напълно от американската. Според Службата за международни отношения на американското министерство по образование (International Affairs Office, U.S. Department of Education) и тяхната скала за оценяване минималният праг за преминаване, който не е чиста двойка, е над 60 от максимални 100 точки. В повечето европейски системи се счита, че си успял да си вземеш изпита след постигане на минимум 50 точки резултат. Според експертите от МОН обаче в България, за да прескочиш трапа, ти стигат 30 верни отговора.
Проста сметка показва, че нашият среден резултат от около 50 точки си клони към чистата двойка.
Кои са виновните
На първо място експертите от "Заедно в час" поставят учебното съдържание, което не отговаря на съвременните нужди, а големите ученици осъзнават това. "За голяма част от тях престоят в училище е лишен от смисъл - те не виждат, и с право, по какъв начин придобитите там знания и умения могат да им бъдат полезни в бъдеще. Вместо да се адаптира към различните нужди и интереси на поколенията, образователната система упорства в желанието си да налага морално остарели модели на наизустяване, възпроизвеждане на информация, скучна и необвързана с реалността тематика", поясни Нели Колева.
Втората причина според експертката се корени в подготовката на учителите, която не е адекватна на нуждите на учениците. Според нея голяма част от тях са придобили квалификация през 80-те и 90-те години, при съвсем различна реалност и нужди, които вече са напълно неадекватни. "Те продължават да мислят, че работят с децата от социалистическия строй, при които страхът, отсъствието на лично мнение и насаденото проформа "уважение" са били водещи", казва Колева. "Начинаещите учители пък в университета не получават достатъчно възможности за практика и влизат в класната стая напълно неподготвени. Само около 10% от тях остават в системата след първите си три години в нея", допълва тя.
В крайна сметка образователната система, чието отражение е в министерство на образованието, не поема отговорност за това учениците да постигат резултати. "Все още бъркаме действие с резултат", смята експертът. "Само един пример - колосалните суми, които държавата ежегодно инвестира в повишаване на учителската квалификация, не водят до никакви резултати. Това е така, защото в общия случай обученията са повърхностни, провеждат се от приближени до администрацията фирми и са буквално претекст за приятно прекарване в спа хотели и курорти. Въпреки това образователните политики година след година са поверени на едни и същи хора, които са доказали, че нямат капацитет да насочат системата в правилната посока", каза Колева.
Същите "специалисти" всъщност са и тези, които подготвят самите въпроси и тестове за НВО и ДЗИ. Те не са наясно какво точно измерват - умения, знания или нещо друго. Като краен резултат се постига точно това - вижда се колко са зле всъщност нещата, но липсва анализ откъде са породени проблемите и какво е тяхното решение.
Участие от всички
Според експертите на "Заедно в час", чиято основна дейност всъщност е работата с учителите, в България има изключително много учители, директори и граждански организации, които достойно вършат работата си и постигат резултати въпреки системата. "Изключително важно е всички тези хора да имат възможност да споделят решения и да работят за подобряване на образованието, защото качественото образование е въпрос на национална сигурност и национално бъдеще", посочи Колева. "Безотговорно е да го оставяме в ръцете на едни и същи чиновници, които са изчерпали знанията и идеите си", добави още тя.
В тази посока според експерта би функционирал полезно и би имало смисъл "създаването на междуведомствен, междупартиен и включващ всички участници в образованието пакт - такъв за създаването и прилагането на истинска реформа в учебната програма. Той би изискал политически ангажимент и ясна публична заявка за това дългосрочните промени в образованието да се случват с приемственост, без значение кой е на власт и в името на учениците", ясно посочи Колева.