Сряда, 29 Май 2024 г.

Руски староверци живеят вече 300 години на няколко километра от Силистра

Ако попаднете в силистренското село Татарица, намиращо се на 9 км от Силистра, ще видите стари едноетажни къщурки със схлупени покриви, построени в руски стил, а по прашните улици може да срещнете възрастни дългобради мъже със светли очи и аристократична осанка, съобщава репортаж на БНР.

Вече близо 300 години тук живее малка, но сплотена общност от етнически руснаци. Наричат ги старообрядци, староверци или липованци. Те са дълбоко религиозни, живеят по каноните на старото православие и спазват руските традиции, предавани през поколенията. В Татарица са останали предимно възрастни хора, младите напускат, за да търсят късмета си другаде. Но всеки гледа да се прибере по празниците, за да присъства на службите и на дългите нощни бдения в руската църква "Покров Пресветой Богородице".

Църковното богослужение се води от 20-годишния Константин Костадинов - студент във Варненския технически университет. За целта младежът пътува всяка седмица от Варна до родното си село Татарица. Още като дете, той се учи да чете старите църковни книги в селската църква. Но когато свещеникът поема грижите за още един староверски храм в съседна Румъния, се налага едва 13-годишният Константин да го замести. Оттогава са изминали 7 години. "Свещеникът ни идва само по големите празници, през останалото време аз водя службите" - казва Константин.

Вижте видео репортажана БНР за Татарица и разговора с младия Константин Костадинов, който води службите в руската църква "Покров Пресветой Богородице"

"За мен това е необходимост, понеже имам голямото желание да се грижа за църквата. Практикуващите старообрядци са по-малко от стотина тук. На големите празници идват около 30-40 човека, защото повечето от тях, особено младите, са по градовете. Иначе се усещам като руснак, корените ми са такива. Вкъщи говорим предимно на руски език. Това е диалектен руски, има много чуждици. Селото е основано по време на Османската империя и тук хората са взели от старите форми на руския език, както и от украинския, българския и някои турски думи.Ние нямаме пряк контакт с Русия - нито с посолство, нито с правителство или на държавно ниво. А църквата ни е към епархия, която се намира в Румъния", казва Константин.

Руснаци староверци в Татарица? Какво ги е довело тук, на брега на Дунав, на хиляди километри от старата им родина?

През 17-18 век, по заповед на Петър Първи, в Русия се провежда църковна реформа с цел бързата европеизация на страната. Но привържениците на старото православие са против промените и биват жестоко преследвани от властта. Мнозина от тях свършват на клада. Стотици хиляди бягат от родината, за да съхранят вярата си. В наши дни откриваме големи староверски общности в САЩ, Австралия, Украйна и на делтата на Дунав в Румъния. В България се заселват две малки групи руски староверци. Едната се установява във варненското село Казашко, а другата пристига в района на Силистра и основава село Татарица:

"Защо се казва Татарица? Чувал съм от възрастните хора, че тук са живеели татари и в тяхна чест селото е наречено така. Османските власти са дали земята, където да се заселят, дали са разрешение на хората да си построят църква и да си обработват земите. То е било отделно село до 1956 г., но след това се присъединява към Айдемир, като самостоятелен квартал", разказва Константин.

Някога Татарица наброявало между 400 и 500 жители, семействата били многолюдни, а мъжете ходели да си търсят булки от своята вяра в румънското село от другата страна на Дунав. Днес, тук цари безвремие, красивите къщи в руски стил се рушат, а улиците пустеят. Старообрядната църква "Покров Пресветой Богородице", обявена за паметник на културата, е започнала да се пропуква и сега общността отчаяно търси средства за реставрация. "Ще се опитаме да кандидатстваме за европейски фондове", казва Константин. И допълва, че иска да прекарва колкото се може повече време в селото, но още не е решил по кой път ще поеме след като се дипломира. Бъдещето на малката староверска общност в Татарица се губи напред, в мъглата на времето.

Снимки и видео: Венета Николова

Facebook коментари