Момчето от Нова Черна: От село до Антарктида
Очаква се корабът да пристигне във Варна на 2 май, завършвайки 4-месечното си историческо първо плаване до остров Ливингстън.
24-годишният лейтенант Стефанов е родом от село Нова Черна, Тутраканско. "По-голямата част от живота ми премина в Нова Черна. Там израснах и научих какво е да имаш, какво е да нямаш, както и колко трудно се изкарва хлябът. Завърших средното си образование в СОУ "Йордан Йовков" в Тутракан, след което заедно с мой съученик решихме да кандидатстваме във Висшето военноморско училище (ВВМУ) във Варна. Първоначално бях приет да уча за навигатор, но тъй като от малък се занимавам с дребни ремонти покрай безбройните инструменти вкъщи, наследство от дядо ми, се насочих към специалността "Корабни машини и механизми". Усещах, че моето призвание е да бъда механик", разказва той.
Строгият режим във ВВМУ е научил лейтенант Стефанов на дисциплина и на това как да разпределя правилно времето си. "Абсолютно цялото ти време преминава вътре в училището. През първите 1-2 години много рядко се случва да излезеш, дори в събота или в неделя. Въпреки всичко петте години там не ми се сториха особено трудни, тъй като първоначално бях настроен за още по-строг режим. В пети курс дойде моментът, в който се наложи да избирам къде искам да служа след това. Имах силно желание да заема корабно място, но за моя випуск имаше само едно подобно във Варна, а аз бях втори по успех. Така започнах да поразпитвам как стоят нещата с работните места във ВВМУ – насочих се натам, защото знаех, че предстои училището да придобие кораб и се надявах, ако по някакъв начин остана във ВВМУ, някой ден да ми се усмихне късметът и аз да служа на него. Получих отговор, че ще има свободна позиция на кораба, което за мен беше удар в десетката", не крие детайлите около стремежа си за развитие младият механик.
"След като взех държавните си изпити, прекарах двумесечен стаж на кораба като част от временния му екипаж. Започнахме да изучаваме механизмите на НИК 421, което ми помогна да се запозная с тяхната специфичност. За пръв път имах възможност да се докосна до реален корабен механизъм, изключвайки макета на двигател във ВВМУ, върху който сме се упражнявали. Осъзнах, че за тези два месеца стаж съм научил повече, отколкото за пет години в училището. След това завърших, станах офицер и бях назначен в постоянния екипаж на кораба, което ме мотивира още повече. Междувременно бяхме започнали да го подготвяме за Антарктика. Аз бях назначен за отговорник по подготовката на противопожарната система. Тя трябваше да се преоборудва изцяло преди кораба да влезе за същински ремонт, тъй като там опасността от пожар нараства", обясни лейтенант Станислав Стефанов.
Работата му на борда по време на плаването до Антарктика включва ежечасова проверка на всеки един от механизмите, които са приведени в експлоатация, на маслото и водата в двигателите, на нивото на горивото в резервоарите и т.н. Друга рутинна задача е т. нар. сепарация на дизеловото гориво – механичните примеси и водата от горивото е нужно да се отделят ежедневно, за да се удължи живота на двигателя. Отговорност на лейтенант Стефанов са още проверките на качественото състояние на маслата.
Механикът не крие, че в машинното отделение е имало и тежки моменти. "Имаше и някои трудности – често бяхме "на тръни" покрай единия от трите двигателя, който прояви "своеволия" и доскоро не можехме да разчитаме на него на 100 процента. Очаквахме да спре във всеки един момент, но въпреки всичко се справихме с възникналата ситуация, дори и с цената на малко повече време. В такива моменти човек не трябва да се поддава на паниката, а да работи бавно, методично и внимателно, докато проблемът бъде открит".
И така до появата на остров Ливингстън на хоризонта, когато у лейтенант Стефанов изплуват удовлетворение и ентусиазъм. Чете същите емоции и по лицата на своите колеги от екипажа. "Разкри се впечатляваща гледка – планината Тангра. Антарктиците ни подметнаха, че сме имали голям късмет да уцелим дни с ясно време, при което се разкриват върховете ѝ, тъй като дори тези от тях, които ходят там от години, рядко виждат Тангра в целия ѝ мащаб и величие".
"След няколко дни, прекарани в товаро-разтоварни дейности, имахме малко свободно време, в което да слезем на брега. Беше много личен момент. Стъпваш на една почти недокосната земя, на която много малко хора са имали възможността да стъпят, сякаш откриваш нов континент. Посетихме и българската база. Когато влезеш в основната къща и се потопиш в атмосферата ѝ, усещаш авантюристичния дух и уют, а и някак напомня на "Дядовата ръкавичка". Видяхме колко много е постигнато с малко средства", разкри още механикът.
"Всяко едно кътче на остров Ливингстън беше красиво – към който и ледник да се насочиш, върху която и скала да стъпиш, виждаш красотата на ледения хоризонт. Слушаш грохота на срутващи се маси лед, усмихваш се на любопитството на пингвините... Не беше и толкова студено, колкото си представяхме – дори потопихме краката си в ледената вода. Поне мен студът не ме уплаши, тъй като в родния ми край – Тутраканско, зимите са сурови и съм свикнал с минусовите температури от дете", допълни той.
Дни преди отново да стъпи на родна земя, лейтенант Стефанов е нетърпелив да се завърне при семейството и приятелката си. Надява се да му остане време за заслужен отдих преди отново да запретне ръкави, за да завърши дипломната си работа за магистър и да продължи да се посвещава на професията си.
Репортерът на БТА Константин Карагьозов е единственият представител на медиите, който пътува с кораба "Св. св. Кирил и Методий" и в двете посоки, като придружава българската експедиция по време на целия престой на Антарктида.