След битка край Силистра бягството на императора е обект на подигравки в самия Константинопол

Печенежката заплаха като дестабилизиращ фактор за Византийската империя достига своя апогей в средата на единадесетото столетие. Империята не само не е в състояние да усмири войнствените си нови поданици в провинцията Паристрион/Подунавие, но дори е принудена да сключи мир с тях!

През 1059 г., възползвайки се от изострянето на унгарско-византийските отношения, печенезите подновяват нахлуванията на юг от Стара планина. Срещу тях потегля Исак I Комнин (1057-1059), който от Средец/Триадица (София) през Етрополския проход достига Ловеч. Изплашени от заканите на императора "...да ги изгони извън ромейските предели", печенежките вождове бързат да потвърдят своята лоялност, а непокорният Селте е разбит. В действията на Исак Комнин, женен за Екатерина (най-голямата дъщеря на цар Иван Владислав), участват и българи. Намереният при Беклемето в прохода Траян-Кърнаре печат на Срацимир, висш офицер (протоспатарий), принадлежи на такъв командир.

През 1064-1065 г. в българските земи нахлуват узите, а печенезите нямат избор, освен да подкрепят империята срещу своите стари врагове… След оттеглянето на узите заплахата е възобновена, нещо повече – "скитите" участват в българските въстания на Нестор (1074), Добромир и Лека през (1078) и Травъл (1084-1086 г.). През 1087 г., възползвайки се от византийско-норманската война в днешна Албания, печенезите опустошават в Тракия. Вождът Челгу се включва в грабителския поход на бившия унгарски крал Соломон заедно с куманите на византийска земя, но загива в Източна Тракия.

Печенежките нападения продължават и след тази криза, при която куманите се завръщат в Северното Черноморие. Всичко това амбицира новият император Алексий I Комнин (1081-1118) да реши веднъж завинаги "печенежкия" проблем. През 1087 г. , когато василевсът достига областната столица Дръстър/Силистра и дори превзема външните му квартали, научава, че местният вожд Татуш е заминал да търси помощ от куманите. Двата "акропола" на Дръстър остават в ръцете на роднините и "приятелите на Татуш". Въпросните две цитадели са основната крепост на брега на Дунава, днес археологически резерват, и някогашният лагер на XI Клавдиев легион, преизграден като укрепление от българите. В завързалото се сражение ромейските сили търпят поражение, а бягството на императора е обект на подигравки в самия Константинопол... Скоро след битката пристигат куманите, които предявяват претенции към плячката, отнета от императорската армия, но срещат отказ.

Стига се до печенежко-кумански конфликт на българска земя! Печенезите са победени, а оцелелите търсят спасение в "...така нареченото езеро Озолимни" – осеяната с малки острови Яломицка балта, ръкав на Дунава срещу Силистра (днес на румънска територия). Куманите се оттеглят в своите земи, заканвайки се да се върнат и отмъстят на нечестните си съюзници...

Златна монета на император Исак I Комнин