За нощния труд на полицаите не важат Кодексът на труда и другите общи правила

За нощния труд в МВР не важат правилата на Кодекса на труда (КТ), нито специалният коефициент, с който в частния сектор се умножават отработените часове, съобщава лекс.бг. Това постанови Гражданската колегия на Върховния касационен съд (ВКС) в дълго чакано тълкувателно решение (пълния му текст виж тук).

От него следва, че за разлика от останалите трудещи се, полицаите е допустимо да работят по 8, а не по 7 часа, през нощта и няма да се върне специалният коефициент от 1,43, по който до 2016 г. се умножаваха часовете за нощен труд в МВР.

Диспозитивът на приетото днес тълкувателно решение гласи: "При отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на Министерство на вътрешните работи не са приложими разпоредбите на Кодекса на труда и на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от същата наредба) и следва да се прилагат разпоредбите на специалния Закон за Министерството на вътрешните работи и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове".

До тълкувателното решение се стигна по искане на бившия министър на правосъдието Данаил Кирилов. Повод за него бяха противоречията в практиката на съдилищата по делата на полицаи. Те започнаха да съдят МВР след като през август 2016 г. беше променена Наредбата за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР.

До този момент в нея беше предвидено, че общият брой часове положен труд между 22 и 6 ч. се умножава по 0,143, а полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. Т.е. коефициент, с който се увеличава заплащането на нощния труд.

В следващите три наредби за работното време в МВР такава разпоредба липсва, а в действащата е записано, че "при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1". Това стана след като през 2020 г. беше променен ЗМВР и в него беше записано, че "нормалната продължителност на работното време през нощта е 8 часа за всеки 24-часов период".

След отпадането на коефициента стотици полицаи заведоха дела срещу министерството, тъй като твърдят, че са ощетени и са получили много по-малко за нощен труд, отколкото им се полага. Те се позоваваха на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ). Тя (в чл. 9, ал. 2) предвижда, че "при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място". Целта на тази разпоредба е възнаграждението на всеки на 8-часов работен ден, положил 7 часа нощен труд, да е като за 8 часа.

Сега обаче ВКС в общозадължително решение каза, че Наредбата за структурата и организацията на работната заплата не важи в МВР.

В него върховните съдии напомнят, че за да се приложи правна уредба по аналогия, трябва да има празнота в закона. В Закона за МВР обаче няма празнота за продължителността на работното време, изразено в брой на часовете. Този въпрос е уреден в чл. 187, ал. 1 ЗМВР. (Както стана ясно, тази уредба влезе в ЗМВР едва през 2020 г. и съдилищата, пред които са висящи делата на полицаите, ще трябва да преценят дали мотивите на тълкувателното решение се отнасят и за искове, с които се претендират суми отпреди измененията).

"Съпоставката на нормите на чл. 187, ал. 1 и 3 ЗМВР с чл. 140 КТ показва, че разпоредбите на ЗМВР установяват по-голяма продължителност на работното време на нощния труд на служителите от МВР в сравнение с тази на работниците и служителите по трудово правоотношение. Различието – установената с разпоредбите на ЗМВР по-голяма продължителност на работното време на нощния труд за служителите от МВР се аргументира с основните функции на МВР, регламентирани в чл. 2, ал. 1 ЗМВР", посочва ВКС.

И се спира на наредбата за работното време в МВР. "Действително в издадените наредби липсва правило като това на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ, но липсата е обяснима с волята на законодателя да не се създава норма за преобразуване на нощни часове в дневни", обясняват върховните съдии.

Те подчертават, че случаите по ЗМВР и по КТ не са сходни. "Трудовото правоотношение е насочено към изпълнение на частен интерес, а служебното правоотношение се реализира за осъществяване на държавна власт, т.е. като вид правоотношения те са различни, а не сходни. Прилагането на НСОРЗ към въпросните служебни правоотношения не би обезпечило постигането на законова цел доколкото методите на регулиране на отношенията и заложената в чл. 187, ал. 1 ЗМВР воля на законодателя е да се прилага еднаква продължителност на работното време през деня и нощта – "8 часа дневно", независимо от частта на денонощието, в която работният ден се разполага – през деня или през нощта", се посочва в тълкувателното решение.

Освен това ВКС обръща внимание на факта, че неблагоприятните последици от полагането на нощен труд от служители на МВР се компенсира от други начини: допълнително възнаграждение за прослужено време (чл. 178, ал.1, т. 1 ЗМВР), по-голям основен платен годишен отпуск (чл. 189, ал. 1 ЗМВР), обезщетение при прекратяване на служебно правоотношение (чл.234, ал. 1 ЗМВР), по-благоприятен режим за заплащане на извънреден труд (чл. 187, ал. 5, 6 и 7 ЗМВР), липса на задължение за заплащане на осигурителни вноски и по-благоприятни условия за придобиване право на пенсия (чл. 69, ал. 2 КСО), пенсиониране при условията на І категория труд (чл. 69 КСО) и др.

ВКС специално обръща внимание, че това разрешение съответства на правото на Европейския съюз. Той напомня, че съдът в Люксембург прие, че то допуска определената в законодателството на държава членка нормална продължителност на нощния труд от седем часа за работниците в частния сектор да не се прилага за работниците в публичния сектор, вкл. за полицаите и пожарникарите, ако тази разлика в третирането се основава на обективен и разумен критерий, т.е. е свързана с допустима от закона цел на посоченото законодателство и е съразмерно на тази цел (пълния текст на решението виж тук).